Решение № 1193 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11281/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 185 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Й. против Решение 1565/17.10.2024 г., постановено по административно дело 127/2024 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата й срещу Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Търговище, приета с решение 6 по протокол 49/23.04.2019 г. на Общински съвет Търговище. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на оспорената наредба. Ответната страна Общински съвет Търговище оспорва касационната жалба и изразява писмено становище в подкрепа на съдебния акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилно Административен съд Търговище е установил, че процесната наредба е приета от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила. Неоснователни са доводите за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 26, ал. 3 и ал. 4 ЗНА. Установено е, че преди внасяне на проекта на наредбата за разглеждането му от постоянните комисии и от общинския съвет, същият ведно с мотивите към него е разгласен по предвидения в закона ред чрез публикуването му на интернет страницата на Община Търговище. Тъй като органът, компетентен да приеме процесната наредба е орган на местното самоуправление, а не е орган на изпълнителната власт, за него не е съществувало задължение да публикува проекта и на Портала за обществени консултации, въпреки обратните твърдения в касационната жалба. Осигурена е възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по изработване на подзаконовия нормативен акт, като е спазен регламентирания в чл. 26, ал. 4 ЗНА срок за подаване на предложения и възражения. Проведени са обществени консултации под формата на писмени предложения, постъпилите такива са обсъдени, след което е изготвена справка по чл. 26, ал. 5 ЗНА, заедно с обосновка за неприетите предложения. След приключването на обществените консултации и преди приемането на нормативния акт, съставителят на проекта има задължението единствено да публикува справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения, но не е длъжен да публикува и всеки следващ вариант, в това число и окончателния такъв вариант на проекта, както неоснователно се възразява от оспорващата. На следващо място, правилно съдът е приел, че проектът на подзаконовия нормативен акт е придружен от мотиви, които отговорят по съдържание на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА. В тази насока е развил подробни и аргументирани съждения, които напълно се споделят от настоящия състав. Нормативният акт е приет от компетентния орган при спазване на необходимия кворум и мнозинство, съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА. Както в първоначалната жалба, така и в касационната не се съдържат конкретни възражения за материална незаконосъобразност на оспорената наредба. В тази връзка и при общ преглед на нормативния акт, първоинстанционният съд не е установил наличие на противоречие на разпоредби от наредбата с разпоредби от Закон за устройство на територията, както и с други нормативни актове от по-висока степен, каквото противоречие не се установява и от настоящата инстанция. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред настоящия съд, в полза на Общински съвет Търговище се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Това е минималният размер, който подлежи на присъждане за една инстанция, когато страна в процеса е представлявана от юрисконсулт съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, поради което възраженията срещу този размер са неоснователни. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,