Решение № 9331 от 4.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4018/2015 г.

Решение № 9331 от 4.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4018/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас срещу решение № 222 от 04 февруари 2015 г., постановено по адм. дело № 171/2013 г., по описа на Административен съд Бургас, в частта в която е отменен ревизионен акт № 02251200033 от 02 октомври 2012 г., издаден от главен инспектор по приходите, в частта потвърден с решение № 456 от 21 декември 2012 г. на началник отдел "Обслужване" в дирекция "ОУИ", понастоящем "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Монолит" ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01 август 2007 г. - 31 август 2007 г., 01 декември 2007 г. - 31 декември 2007 г., 01 март 2008 г. - 31 март 2008 г., 01 април 2008 г. - 30 април 2008 г., 01 октомври 2008 г. - 31 октомври 2008 г. и 01 февруари 2009 г. - 28 февруари 2009 г., в размер на 173 926, 98 лв. и лихви за забава в размер на 85 196, 68 лв. и корпоративен данък по ЗКПО в размер на 4765, 00 лв. и лихва за забава в размер на 0, 00 лв. за данъчен период от 01 декември 2007 г. - 31 декември 2007 г. и е осъден административният орган да заплати на "Монолит" ООД, съдебно-деловодни разноски в размер на 2 632, 00 лв. В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и предл. 2 от АПК. Моли за отмяната му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Монолит" ООД, чрез адв. Петров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решението на Административен съд Бургас в обжалваната част е отменен ревизионен акт № 02251200033 от 02 октомври 2012 г., издаден от главен инспектор по приходите, в частта потвърден с решение № 456 от 21 декември 2012 г. на началник отдел "Обслужване" в дирекция "ОУИ", понастоящем "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Монолит" ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01 август 2007 г. - 31 август 2007 г., 01 декември 2007 г. - 31 декември 2007 г., 01 март 2008 г. - 31 март 2008 г., 01 април 2008 г. - 30 април 2008 г., 01 октомври 2008 г. - 31 октомври 2008 г. и 01 февруари 2009 г. - 28 февруари 2009 г., в размер на 173 926, 98 лв. и лихви за забава в размер на 85 196, 68 лв. и корпоративен данък по ЗКПО в размер на 4765, 00 лв. и лихва за забава в размер на 0, 00 лв. за данъчен период от 01 декември 2007 г. - 31 декември 2007 г. Инстанцията по същество е разгледала и обсъдила всеки един от шестте посочени данъчни периода досежно сключените бартерни сделки между ревизираното дружество и страните по сделките, обективирани в приложените по делото нотариални актове, по смисъла на чл. 130 от ЗДДС. Съдът е възприел изцяло заключението на назначената съдебно-техническа експертиза относно определените "пазарни" цени на строително-монтажни дейности. По отношение на задълженията по ЗКПО, административният съд е установил, че органът по приходите незаконосъобразно е увеличил финансовия резултат на дружеството за 2007 г. с 47 650, 00 лв., тъй като не се дължи ДДС за допълнително осъществените от дружеството строително-монтажни дейности след продажбата на недвижим имот по нотариален акт № 190 от 20 март 2007 г., то недължим се явява и корпоративният данък, в размер на 4 765, 00 лв. и съответните лихви за него - 0, 00 лв. Съдът се е позовал на решение от 18 ноември 2014 г., по адм дело № 1452/2014 г., по описа на Върховния административен съд. Решението, в оспорената му част, е правилно. Решаващият състав е съобразил, че сделките, обективирани в посочените от него нотариални актове се квалифицират като бартерни сделки по смисъла на чл. 130 от ЗДДС, а оттам и наличието на данъчно събитие на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Съдът правилно е отграничил основния спорен момент по делото - определяне стойността на пазарната цена на предоставената строителна услуга. Обсъдил е и двете основни заключения от назначената съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и изготвените допълнителни такива. Въз основа на СТЕ е обсъдил и използваните приложими методи за определяне на пазарни цени, във връзка с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, а именно чрез метода на увеличената стойност, т. е. какъв е бил разходът за осъществяване на строителството, с оглед установяване себестойността на обектите. Чрез прилагането му, вещото лице е направило оценка на стойностите, които са релевантни за развилия се спор. Стойността на строителната услуга относно всеки един от данъчните периоди е определена при преценка на свързаните с нея доказателства - от представените по делото сключени договори за покупко-продажба на апартаментите, от данни от списания за строителния пазар за средни цени на СМР, актуални за посочените времеви периоди и по данни от сметната документация. Съгласно установената практика на Върховния административен съд и даденото тълкуване на СЕС на чл. 73, чл. 63 и чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО Съвета, както и актуалната съдебна практика на СЕС в Люксембург - решение по дело С-549/11 се приема, че данъчната основа при бартерните доставки, при които се облага строителната услуга към момента на изповядване на сделката по прехвърляне правото на строеж (строителната услуга се явява като авансово плащане към по-ранната дата) е не пазарната цена, а себестойността на строителната услуга. В този смисъл, решаващият съд правилно е преценил, че за ревизираното лице не са възникнали и не са дължими за ревизираните периоди, задължения по ЗДДС. Следователно, след като е отменил първоинстанционният съд ревизионния акт, в обжалваната му, пред настоящата инстанция, част, е постановил правилно решение по отношение на установените от органа дължими вземания по ЗДДС. В частта на ревизионния акт по ЗКПО решението на Административен съд Бургас също е правилно и следва да се остави в сила. Увеличението на финансовия резултат на ревизираното дружество със сумата от 47 650, 00 лв., ведно с лихвите е извършено на основание чл. 15, във връзка с чл. 16 и чл. 78 от ЗКПО. По делото е представено решение № 2152 от 02 декември 2013 г., постановено по адм. дело № 2111/2013 г., постановено по описа на АС - Бургас като същото е оставено в сила с решение от 18 ноември 2014 г., по адм. дело № 1452/2014 г. Със съдебния акт е отменен ревизионен акт № 02251200080 от 14 май 2013 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден частично с решение № 227 от 29 юли 2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" по допълнително установен с ДДС, включително и за допълнително извършените СМР по продаден апартамент с нотариален акт № 190 от 20 март 2007 г., за което ревизираното дружество не е издало фактура, не е осчетоводило приходи и не е начислило дължимия ДДС като съдът е приел в мотивите си, че изводите на ревизиращия орган за допълнително осъществени от дружеството СМР е необоснован. Процесното решение се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на начислените задължения по ЗДДС, поради което, както правилно решаващият съд е приел, ревизиращият орган, неправилно е увеличил финансовия резултат. На основание изложеното, касационните оплаквания за отмяна на атакувания съдебен акт досежно ЗКПО са неоснователни. Решението е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски за касационното производство следва да бъде уважена в размер на 8 810, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,