Решение № 7194 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 296/2013 г.

Решение № 7194 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 296/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 6001/9.11.2012 г. по административно дело № 4873/2012 г. Административен съд София - град (АССГ) е отменил по жалба на Хикмет Исмаилов Сарходжов решение № 17/3.04.2012 г. на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), с което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане № 5003218269, изх. № 94Х1-136-3/7.02.2012 г. на длъжностното лице в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори". Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от управителя на Националния осигурителен институт, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Николова. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението на Административен съд София - град, а ако то не бъде уважено (в условията на евентуалност) делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указания относно действията, които административният орган следва да предприеме с оглед правилното изменение на пенсията на Сарходжов. В съдебно заседание юрисконсулт Гайдарова, също в качеството си на пълномощник на управителя на НОИ, поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена по съображенията, изложени в нея, като се отмени съдебното решение поради неправилност. Ответникът по касация Хикмет Исмаилов Сарходжов (Сарходжов) не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Фактическата обстановка по делото не е спорна. С процесното разпореждане № 5003218269, изх. № 94Х-1-136-3/7.02.2012 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО - Монтана № 17 от 3.04.2012 г., на основание чл. 68, ал. 1 от КСО, в сила от 1.01.2012 г., чл. 98, ал. 1 от КСО и чл. 30, ал. 1 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) е изменено относно срока разпореждане № 5003218269, изх. № 94Х1-136-12/12.11.2010 г., като отпуснатата пожизнено от 21.03.2013 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Хикмет Сарходжов, се счита отпусната до 1.04.2013 г. Разпореждането е атакувано от лицето по реда на чл. 117, ал. 4 от КСО пред управителя на НОИ. При осъществения административен контрол последният не е уважил сезиралата го жалба. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата срещу решението на управителя на НОИ е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В съответствие с данните по делото съдът е приел за установено, че разпореждането на пенсионния орган с изходящ номер от 12.11.2010 г. е влязъл в сила стабилен административен акт. Доколкото случаят не попада в изчерпателно изброените хипотези в шестте точки на ал. 1 от чл. 99 на КСО обосновано административният съд е стигнал до извода, че в случая не са налице предпоставки за възобновяване на административното производство, като не е спазен и предвиденият ред за това, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 146, т. 3 от АПК). Издаването на процесното разпореждане неправилно е мотивирано с изменението на чл. 68, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.), с което възрастта за пенсиониране е увеличена. Законодателят не е предвидил изрично обратно действие на изменената норма на чл. 68, ал. 1 от КСО, и с оглед правилото на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тя не е приложима за казуса. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, на която се позовава касатора, не е посочена като правно основание нито в изменителното разпореждане, нито в решението на управителя на НОИ. Независимо от това за случая не е налице нейното приложно поле, защото пенсията е правилно отпусната пожизнено съгласно приложимата към момента на отпускането й редакция на чл. 30, ал. 2 от НПОС. Аргументите на касатора в насока, че преписката е следвало да бъде изпратена от първоинстанционния съд на административния орган с указания какви действия трябва да се предприемат с оглед правилното изменение на пенсията на Сарходжов, няма как да бъдат споделени, защото фактическо или правно основание за такова изменение не е налице. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,