Решение № 4611 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 190/2013 г.

Решение № 4611 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 190/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Красимира Темелкова, против решение № 5186 от 02.10.2012 г., постановено по адм. дело № 3305/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменено уведомително писмо изх. № 02 - 110 - 6500/1943 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Зафер Рамаданов Рамаданов, редовно призован, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02 - 110 - 6500/1943 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА. С него по подадено от касационния ответник Зафер Рамаданов Рамаданов общо заявление за единно плащане на площ за 2010 г. е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 8920.42 лева и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ в размер на 10490.13 лева, както и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 6978.41 лева, от които по СЕПП - 3207.04 лева и по НР1 - 3771.37 лева. С решение № 5186 от 02.10.2012 г. по адм. дело № 3305/2012 г. на Административен съд София - град е отменено уведомителното писмо изцяло и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че в уведомителното писмо не били посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Вместо това, в таблиците на уведомителното писмо и текста към тях били изброени различни хипотези на такава недопустимост, без да е ясна волята на административния орган - кое обстоятелство по различните хипотези за кои площи се отнася. Административният орган не установил наличието на фактически обстоятелства за издаване на оспорения акт, в частта, с която е отказано подпомагане по СЕПП и НР1. Дори да бил направил това, то щяло да бъде недопустимо, тъй като щяло да е направено едва в съдебното производство. В тази връзка първоинстанционният съд не е ценил назначената по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като с нея се добавяли фактическите основания за издаването на уведомителното писмо. По отношение на извършените административни проверки съдът е приел, че не били представени доказателства, че представените снимки са направени през релевантната 2010 г. Била извършени само административни проверки върху данни, за които не били представени доказателства, че са били актуални към момента на извършването им. Административният орган допуснал съществено процесуално нарушение като не направил проверки на място. Като краен извод първоинстанционният съд е приел, че в административното производство било допуснато съществено нарушение на административно производствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административният акт бил издаден при непълнота на доказателствата и при неизпълнено задължението на административния орган за служебното събиране на доказателствата. Освен това по отношение основанието за недопустимост за подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, че земите не са стопанисвани, административният орган не бил събрал доказателства за относимите факти. В Наредба № 5 от 2010 г. се предвиждали различни критерии за определянето на допустимите за подпомагане площи в зависимост от начина на стопанисване на земята и предназначението, за което е заявена - угар, пасище, мера, ливада, за производство на продукция или производство на биомаса, отчитане на елементите на заобикалящата среда. В уведомителното писмо и от административната преписка не било посочено и не ставало ясно с какво предназначение се е ползвала и била заявена земята. По отношение критериите за недопустимост по чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. не били събрани и представени доказателства, които да потвърждават констатацията на административния орган за заявени площи в по-голям размер от реално използваните от касационния ответник. Предвид установената незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо по отношение на отказаното финансиране по СЕПП и НР1, то същото се явявало незаконосъобразно и по отношение на наложените с него санкции на касационния ответник. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт не съдържал фактически и правни основания. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Неправилно е прието, че при посочени различни хипотези в уведомителното писмо не било ясно по кое от тях е отказано финансово подпомагане. Относимите за случая са колони 5 в таблиците на стр. 2 по СЕПП и на стр. 3 по НР1. В тях са посочени по две правни основания: 1. по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП и 2. по НР1 - чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и чл. 1, ал. 2 от същата наредба. Видно е обаче от колони 4 и 6 от таблицата на стр. 5 от уведомителното писмо, че декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. Затова е ясно, че е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране - по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР1 - чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Също неправилни са изводите за допуснато в административното производство съществено процесуално нарушение поради неизвършени проверки на място. Последните са един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Но същите не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Сочената от административния съд разпоредба на чл. 35 от последния регламент е неприложима, тъй като тя е от раздел II "Проверки на място" и с нея се посочва какво включват проверките на място чрез дистанционно проучване. Разпоредбата е относима в случаите, в които държавата "...използва възможността да извършва проверки на място...". Първоинстанционният съд не е изложил мотиви за отделните БЗС, за които се твърди наддеклариране в процесното уведомително писмо. Липсват фактически установявания за твърдяното наддеклариране. Не са обсъдени и писмените доказателства по административната преписка. Неоснователно не е обсъждана приетата по делото съдебно-техническа експертиза с аргумента, че с нея се добавяли фактическите основания за издаването на уведомителното писмо. Фактическите и правни основания са изложените в уведомителното писмо. С него по подаденото от касационния ответник искане за финансово подпомагане е отказано такова: по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР1 на основание чл. 12, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В уведомителното писмо и в таблиците към него е посочено за всеки БЗС каква част от него е недопустима за подпомагане на посочените основания. С назначената и приета по делото експертиза вещото лице е извършило проверка дали са налице условията за подпомагане за всеки БЗС, респ. за каква част има наддеклариране и са определени конкретни стойности за всеки имот. По този начин не са добавени фактическите основания към процесното уведомителното писмо, а е извършена проверка върху тях. Като не е разгледал приложените към делото доказателства в тяхната цялост, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство, след което да ги съпостави с мотивите в уведомителното писмо и след това да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в уведомителното писмо и спазването на законовите изисквания при издаването му. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение