ОСТАВЯ В СИЛА решение 1580/12.03.2021 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. дело 11792/2020 г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА ММД Дентален център по ортодонтия ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица] да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.Решението не подлежи на обжалване. Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационна жалба на ММД Дентален център по ортодонтия ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Георгиева, против решение 1580/12.03.2021 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. дело 11792/2020 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ФК-С754-0082531/29.10.2020 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Твърди се от касатора, че съдът не е обсъдил липсата на мотиви в оспорената заповед относно продължителността на срока на наложената ПАМ и неправилно е приел, че този срок е определен в съответствие с принципа на съразмерност. Претендира се от него отмяна на решението на АССГ и присъждане на сторените разноски.Ответникът по касационната жалба началник отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Календжиева и иска да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:Със заповед ФК-С754-0082531/29.10.2020 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП на на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС е наложена на ММД Дентален център по ортодонтия ЕООД ПАМ запечатване за срок от 14 дни на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР ЗДДС Дентален център по ортодонтия, находящ се в гр. София на [улица], стопанисван от дружеството, и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. От фактическа страна АССГ е установил, че при извършена проверка на 21.10.2020 г. в 9.30 ч. в търговския обект е извършена контролна покупка на услуга дентален преглед на стойност 169.00 лв. от проверяващия орган К. Димова инспектор по приходите. Сумата е заплатена от нея и приета от Г. Марчева ръководител на Финансов отдел в ММД Дентален център по ортодонтия ЕООД. За продажбата не е издаден фискален бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки. При тези факти приходният орган е обосновал наличието на извършено нарушение чл. 118, ал. 1 ЗДДС неотчитане на извършена продажба и неиздаване на фискален бон за извършена покупка на услуга.Съдът е приел, че оспорването е допустимо и че заповедта за наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в т.ч. са изложени фактически и правни основания за издаването й, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Обосновал е извод за нейната материална законосъобразност със следното:Извършването на нарушението не е спорно. То се доказва и чрез протокола за извършена проверка АА 0082531 от 21.10.2020 г., ползващ се с материална доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, чието съдържание не е оспорено. Спорно е само законосъобразното определяне от административния орган на срока на ПАМ при условията на оперативна самостоятелност. Според АССГ в заповедта са изложени достатъчно мотиви, позволяващи извършването на проверката по реда на чл. 169 АПК. Съдът е приел, че срокът е определен в съответствие с принципа на съразмерност в рамките на 14 дни от допустимите според закона 30 дни. Административният орган при определянето му е взел предвид тежестта на нарушението и стойността на услугата, за която не е издаден фискален бон. Срокът е определен с оглед вида на вредата и обстоятелствата, довели до нея, свързани със създадената в обекта организация на работа, която трябва да бъде променена.Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.Извършването на нарушението, за което е наложена ПАМ, не се оспорва от жалбоподателя и това е видно от изложеното в касационната му жалба. Протоколът за извършената проверка е подписан без възражения от управителя и представляващ дружеството и от лицето, приело плащането. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизлагането на мотиви относно това дали оспорената заповед е мотивирана. Напротив, на цялата страница четвърта от своето решение АССГ е изложил съображенията си за това, защо счита, че заповедта е мотивирана, вкл. в частта й на определения срок на ПАМ. Правилно съдът е приел, че в заповедта за налагане на ПАМ са налице мотиви относно срока на ПАМ. Видно от същите органът по приходите е съобразил вида на нарушението и стойността на услугата, за която не е издаден фискален бон, а тя не може да бъде определена като незначителна. Срокът е съобразен с целена превенция за преустановяване на възприетата от търговеца практика да не издава фискален бон от регистрираното в обекта фискално устройство за всяка предоставена от него услуга. Неоснователен е също така доводът на касатора, че не е ясно как срокът се дефинира от целената превенция и как той би допринесъл за предотвратяване извършването на ново нарушение. Както е посочил административният съд в мотивите на своето решение, при констатиране на нарушение от вида на процесното, административният орган е длъжен да наложи ПАМ запечатване на обекта за срок до 30 дни видно от текста на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Следователно, законодателят в специалния закон е преценил, че тази ПАМ постига регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Срокът, който е в рамките на половината от максимално допустимия, е определен от административния орган съобразно вида на осъществяваната дейност и стойността на предоставяните услуги, а оттук и вредите за фиска, така че да подтиква към изпълнение на нормативно установените задължения за отчитане по законово установения ред на приходите от дейността. По изложените съображения решението на АССГ като правилно постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Преценявайки сложността на делото от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в минималния размер. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И :ОСТАВЯ В СИЛА решение 1580/12.03.2021 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. дело 11792/2020 г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА ММД Дентален център по ортодонтия ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица] да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.Решението не подлежи на обжалване.