Решение № 10430 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5511/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба на С. Добрева от гр. Разград против решение 39 от 02.04.2021 г. по адм. дело 6/2021 г. на Административен съд-Разград. Излагат се доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в касационната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИ-Разград не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Разград е отхвърлил жалбата на С. Добрева против отказа на директора на ТП на НОИ Разград да бъдат възобновени правата на жалбоподателката по изплащане на парични обезщетения и пенсии от държавното обществено осигуряване и да бъдат отменени Задължителни предписания ЗД-1-16-00668682 от 25.10.2019 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ Разград, като отказът е обективиран в писмо изх. Ц1019-16-901/1 от 01.12.2020 г. Съдът е приел, че с настъпилото изменение на чл. 1, ал. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ е отпаднало задължението за подаване на декларация ОКД-5 от самоосигуряващи се лица, които не са прекъснали трудовата си дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия. Изложени са мотиви, че по силата на § 4, ал. 2 от ПЗР на ПМС 199/2020 г. посоченият режим се прилага и по отношение на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия и които до 11.08.2020 г. - датата на влизане в сила на § 1, са подавали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Съдът е приел обаче, че тези условия, които са основание за възобновяване на производството по постановени откази за изплащане на парични обезщетения и пенсии от ДОО или задължителни предписания, не са налице в конкретния случай, т.к. макар и безспорно жалбоподателката да е самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО и пенсионер, чиято трудова дейност не е прекъсната, след 31.01.2019 г. и до 11.08.2020 г. същата не е подавала данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, каквото е изискването на закона. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че С. Добрева е самоосигуряващо се лице, регистрирано като упражняващо свободна професия и е пенсионер, считано от 31.10.2018 г. За времето от 16.11.2018 г. до 31.01.2019 г. тя е внасяла осигурителни вноски по ДОО, като е декларирала осигуряване за м. ноември 2018 г. - 22 дни, за м. декември 2018 г. - 18 дни и за м. януари 2019 г. - 5 дни. Поради това, че не е подала декларация ОКД-5 на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са били издадени задължителни предписания ЗД-1-16-00668682 от 25.10.2019 г., да подаде декларация обр. 1 с код корекция за м.ноември 2018 г., м.декември 2018 г. и м. януари 2019 г. Предписанията са потвърдени с решение 1012-16-76/1 от 10.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ Разград. Посоченото решение и потвърдените задължителни предписания са били предмет на съдебен контрол , с решение 38 от 13.03.2020 г., постановено по адм. дело 11/2020 г. по описа на Административен съд Разград, влязло в сила на 02.11.2020 г., като жалбата на С. Добрева е отхвърлена като неоснователна. Със заявление от 18.11.2020 г. жалбоподателката е поискала възобновяване на правата й по изплащане на парични обезщетения и пенсии от ДОО и да бъдат отменени дадените задължителни предписания. С писмо от 01.12.2020 г. /л.11/ органът е уведомил молителката, че поради влязло в сила съдебно решение, последната следва да изпълни задължителните предписания и не може да иска тяхната отмяна. Административният орган се е позовал на мотивите на решение 13525 от 02.11.2020 г., постановено по адм. дело 6681/2020 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила решение 38 от 13.03.2020 г. по адм. дело 11/2020 г. по описа на Административен съд Разград, че заявителката не попада в хипотезата на § 4 във вр. с § 1 от ПМС 199 от 7.08.2020 г. С удостоверение изх. 1050-16-10 от 09.03.2021 г. от ТП на НОИ Разград се установява, че С. Добрева няма спрени или висящи производства по заявления, както и постановени откази за изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване през периода от 31.10.2018 г. до настоящия момент. От представените по делото доказателства - извлечения от информационната система на НОИ, е видно, че от м. февруари 2019 г. до м. август 2020 г. жалбоподателката не е внасяла осигурителни вноски и липсват данни за осигуряване по ДОО, подадени чрез СУП на НАП. Решението на Административен съд Разград е постановено в съответствие с надлежно събраните писмени доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят изведените от съда изводи. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. За да отхвърли оспорването, съдът правилно е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. От представената по делото Заповед 3441/07.08.2020 г. на подуправителя на НОИ /л.22/, се установява, че на Д. Коджахристова е възложено да изпълнява задълженията на незаетата длъжност директор на ТП на НОИ Разград, считано от 10.08.2020 г. Със Заповед Ц1016-40-633/25.09.2020 г. на управителя на НОИ /л.21/ на началник отдел Пенсии в ТП на НОИ Разград на В. Коцева е възложено да изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ Разград, в случай на отсъствие на Д. Коджахристова , поради отпуск при временна неработоспособност. От представен по делото болничен лист Е 20202222588 /л.23/, е видно, че Д. Коджахристова е била в отпуск за осем дни, считано от 24.11.2020 г. до 01.12.2020 г. включително. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с Постановление 199 на МС от 07.08.2020 г. е изменена НООСЛБГРЧМЛ като в § 4, ал. 3 от Наредбата е предвидена възможността за възобновяване на производството по постановените откази за изплащане на парични обезщетения и пенсии от държавното обществено осигуряване или задължителни предписания. По делото няма спор относно това, че С. Добрева е самоосигуряващо се лице, регистрирано като упражняващо свободна професия и същата е придобила качеството пенсионер считано от 31.10.2018 г. С § 1. т.2 от цитираното постановление на МС е изменена разпоредбата на чл.1, ал.6 НООСЛБГРЧМЛ и въведена възможността самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по предвидения с наредбата ред, по свое желание, изразено, както следва: 1. за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Настоящата инстанция намира, че правото на самоосигуряващите се лица да не се осигуряват за ДОО възниква по силата на закона с настъпване на факта на пенсиониране, но внасянето на осигуровки след датата на пенсиониране не замества задължението за деклариране и не променя вида на осигуряването като наведените в обратната посока доводи на касатора в жалбата са неоснователни. Безспорно е прието, че жалбоподателката не е подала изискуемата декларация ОКД-5, поради което на основание чл.108, ал.1, т.3 КСО са издадени задължителни предписания от 25.10.2019 г., които С. Добрева не е изпълнила и не е подала декларация образец 1 с код корекция. Възражението на жалбоподателката относно приложимостта на § 4 вр. § 1 от ПМС 199/07.08.2020 г. /влязло в сила от 01.01.2020 г./ не може да бъде споделено, тъй като в § 4 на ал. 2 законодателят ясно е определил кръга на лицата от тези самоосигуряващи се по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 КСО, на които е отпусната пенсия и които до датата на влизане в сила на § 1 са подавали данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО. Данните, които е следвало да подава С. Добрева са за период необхванат от процесното изменение. По изложените съображения обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, заявеното от страна на касатора искане за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, се явява неоснователно съгласно чл.143, ал.1 от АПК . Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение