Решение № 1994 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2014 г.

Решение № 1994 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Зоя Димитрова Ангелова, действаща като ЕТ "Зоя Ангелова - ДДМ", гр. Благоевград, чрез процесуален представител, срещу Решение № 694 от 24.04.2014 г., постановено по адм. д. № 1017/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 664 от 14.11.2013 г., издадена от Началника на Митница Югозападна. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в оспорената заповед липсват фактически и правни основания, обосноваващи издаването й. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - Началникът на Митница Югозападна не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Благоевград е обосноваността и законосъобразността на Заповед № 664 от 14.11.2013 г., издадена от Началника на Митница Югозападна, с която на основание чл. 124б, ал. 1 във вр. чл. 124а, ал. 1 ЗАДС е наложена ПАМ "запечатване на обект"- търговски обект - питейно заведение, находящ се в гр. Благоевград, ул. "Асен Йорданов" № 20, стопанисван от Зоя Димитрова Ангелова, действаща като ЕТ "Зоя Ангелова - ДДМ". Със заповедта е забранен достъпът до този обект на основание чл. 124в, ал. 1 - 3 от ЗАДС, като е указано наличните стоки в него, с изключение на тези, които са предмет на нарушението, да се отстранят от нарушителя или от упълномощено от него лице, в седемдневен срок, считано от връчването на заповедта. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е взел предвид следните релевантни фактически констатации: При извършена на 7.06.2013 г. административна проверка в търговски обект, стопанисван от касатора, е установено наличието на петнадесет броя кутии цигари без български акцизен бандерол и е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 488/26.06.2013 г. Въз основа на този акт е издадено Наказателно постановление /НП/ № 587/14.11.2013 г. на Началника на Митница югозападна, с което на основание чл. 123, ал. 2 от ЗАДС е наложена имуществена санкция на едноличния търговец, отнети са в полза на държавата вещите, предмет на нарушението и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС същият е лишен от право да упражнява търговска дейност в търговския обект за срок от един месец. На същата дата е издадена и процесната Заповед № 664/14.11.2013 г. на Началника на Митница Югозападна. След като е анализирал ангажираните доказателства и възраженията на търговеца, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, е законосъобразна. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на обжалвания съдебен акт намира, че решението на Административен съд - Благоевград е валидно, допустимо и правилно. Едно от посочените в чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС административни нарушения, обуславящи налагането на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, е регламентирано в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от с. з. Цитираната норма предвижда, че който държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, се наказва с предвиденото административно наказание. В случая между страните не е спорно, че за констатираното нарушение е издаденото НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца и именно този релевантен факт е обусловил и налагането на предвидената в чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС принудителна административна мярка. Визираната норма не съдържа изискване издаденото НП да е влязло в сила, а сам по себе си фактът, че датите на оспорената заповед и НП са идентични не мотивира извод, че ПАМ е наложена преди административното наказание. Те са наложени кумулативно, в съответствие с разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, при приложението на която административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност. Ирелевантни в тази връзка са доводите на касатора спрямо издаденото НП, тъй като неговата законосъобразност не е предмет на настоящото производство. Не биха могли да бъдат споделени и аргументите в жалбата досежно липсата на посочени в заповедта фактически основания за издаването й, тъй като в акта са изложени конкретни мотиви, сочещи констатираното административно нарушение и индивидуализиращи НП, с което е наложено административно наказание. Доколкото никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, то релевираните от касатора съображения относно възможността за накърняване на правата на трето лице, ползващо в момента обекта, не биха могли да рефлектират върху преценката за законосъобразността на оспорената заповед. Приемайки, че спрямо нея не са налице основания за отмяна и отхвърляйки депозираното оспорване, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,