Решение № 7505 от 7.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпили две касационни жалби срещу Решение 5296 от 15.08. 2022г., постановено по административно дело 11832/2021 г. на Административен съд- София- град (АССГ). Първата касационна жалба е подадена от Ф. Николов срещу посоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата над 9 800 лева до пълния размер от 15 840 лева. Касационният жалбоподател- Ф. Николов поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което да бъде присъдено обезщетение в пълен размер от претендираните 15 840 лева, ведно с лихвата до окончателното изплащане на сумата. Втората касационна жалба е подадена от НАП София срещу посоченото решение в частта, с която е уважена исковата претенция на Ф. Николов за имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по повод обжалване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С20022-023-0003405/16.11.2020г. отменено по административен ред, както и в частта, с която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 лева. Касационният жалбоподател- НАП София релевира, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че обезщетението е присъдено, въпреки липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Оспорва достоверността на свидетелските показания. Счита, че не е установена пряка и непосредствена причинно- следствена връзка на твърдените изживявания и емоционални усещания с отменен незаконосъобразен акт,. Възразява и срещу размерът на уважената искова претенция. В постъпил на 20.10.2022г. писмен отговор Ф. Николов оспорва касационната жалба на НАП София като неоснователна. В съдебно заседание упълномощеният представител на НАП София юрисконсулт Николова иска отхвърляне на касационната жалба на Ф. Николов и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Намира, че административният съд обосновано е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на НАП София за причинените на лицето вреди. Счита, че размерът на обезщетението е определен в съответствие с доказателствата, като е съобразен критерият по чл. 52 от ЗЗД. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалвания съдебен акт Решение 5296 от 15.08. 2022г., постановено по административно дело 11832/ 2021 г. на Административен съд- София- град (АССГ), Националната агенция за приходите е ОСЪДЕНА да заплати на Ф. Николов обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 9 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на жалби и възражения в производства по административен ред, приключили с отмяната като незаконосъобразни на Ревизионен акт Р-22221419007499-091-001/20.07.2020г. и Ревизионен акт Р-22002220006316-091-001/15.06.2021г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, както и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С-20022-023-0003405/16.11.2020г. за сумата от 181 148,96 лева, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София, отменено с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. На следващо място НАП София е ОСЪДЕНА да заплати на Ф. Николов обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 7 500 лева, претърпени вследствие на незаконосъобразните актове на посочените органи по приходите, за периода на ревизията, възложена на 22.11.2019г. и приключила на 07.09.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за съдебното производство в размер на 2010 лева. С решението административният съд е отхвърлил предявените от Ф. Николов искове до пълния размер както следва: по иска за имуществени вреди за разликата над 9 800 лева до 15 840 лева и по иска за неимуществени вреди за разликата над 7 500 лева до 10 000 лева, и е осъдил да заплати на НАП София разноски за съдебното производство в размер на 185 лева. Решението в отхвърлителната част за разликата над 7 500 лева до 10 000 лева за претенцията за неимуществени вреди и в осъдителната част до размера на 9000 лева за претенцията за имуществени вреди не е обжалвано и съответно не е предмет на касационното производство. За да достигне до този резултат административният съд е намерил, че били проведени две ревизионни производства срещу ищеца, като Ревизионен акт Р-22221419007499-091-001/20.07.2020г. бил отменен с Решение 1512/01.10.2020г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП София. Ревизионен акт Р-22002220006316-091-001/15.06.2021г. бил отменен с Решение 1375/07.09.2021г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП София. Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С-20022-023-0003405/16.11.2020г. било отменено с Решение 3382/25.05.2021г. по адм. дело 496/2021г. на АССГ. Съдът приел, че по делото били представени договори за правна защита и съдействие от 18.05.2020г. и от 31.05.2021г., видно от които и от представените към тях доказателства, ищецът направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лева. Отхвърлил направеното от ответника възражение за прекомерност на възнаграждението. Съдът посочил, че по отношение на исковата претенция в частта за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатски възнаграждения по производства във връзка с актове на публичен изпълнител, доказани били направените разноски по отмяна на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С-20022-023-0003405/16.11.2020г., обективирани в договор за правна защита и съдействие от 11.12.2020г., в размер на 800 лева. Решаващият съд преценил, че предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следвало да бъде уважен частично. Като преценил в съвкупност събраните по делото доказателства и свидетелски показания, както и продължителността на периода на проведените ревизионни производства от 650 дни и интензитета на въздействие на незаконосъобразните актове върху ищеца, съдът приел, че по справедливост на ищеца следвало да бъде присъдено обезщетение до размера от 7 500 лева. Извел заключение, че са доказани всички елементи на фактическия състав на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Решението в обжалваните части е ПРАВИЛНО. Неоснователна е касационната жалба на Ф. Николов по отношение на наведените с нея доводи за неправилно отхвърляне на иска за имуществени вреди за размера над 9 800 лева. Административният съд е анализирал надлежно събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон. Въз основа на това е формирал обосновани и съответстващи на закона изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Правилни са изводите на съда, че по отношение на отхвърлената част от исковата претенция не е доказано наличието на отменени като незаконосъобразни административни актове на органи по приходите по съответните производства по обжалване на постановленията за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Претендираната и неприсъдена разлика в размер на 6040 лева представлява разходи за адвокатски възнаграждения в рамките на производства във връзка с актове на публичния изпълнител. Производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки представлява отделно и самостоятелно административно производство, различно от ревизионното. Заплатеното адвокатско възнаграждение е претендирано в съдебни заседания, страната е упражнила правото си да претендира разноски по делото. Претендирането на същите суми като имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява вече повторно. При налагането на обезпечителните мерки публичният изпълнител е действал законосъобразно и в рамките на своите компетенции- чл. 121, ал. 3 ДОПК. Неговите действия са потвърдени със съдебни решения. Съдебното решение в тази част е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна. Неоснователна е и касационната жалба на НАП София. Правилно от адм. съд е уважена претенцията за имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за извършени адвокатски услуги по договор за правна помощ във връзка с отмененото Постановление за налагане на ПОМ. След като ищецът е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е доказана и я е уважил частично. Адм. съд относно присъдените неимуществени вреди, обосновано е приел, че част от тях са доказани и правилно е уважил частично иска. Обезщетенията за тези вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая такива неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от увреждането са налице. Показанията на разпитаните по делото свидетели сочат, вреди представляващи притеснения, раздразнения и отрицателни емоции, които се намират във връзка с отменените административни актове. Причинените в случая вреди са в пряка причинна връзка от отменените ревизионни актове, доказани са по основание и подлежат на обезщетение. Определеното обезщетение съответства на принципа за справедливо обезщетяване на понесените вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Справедливият размер на обезщетението е определен от съда според характера, времетраенето и интензитета на претърпените неимуществени вреди. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално правна уредба, като правилно е приел извод за частична основателност на предявеният иск за претърпени от ищеца неимуществени вреди. По изложените съображения решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационните жалбоподатели не следва да се присъждат разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,