Решение № 1496 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2014 г.

Решение № 1496 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "ГЕНОВСТРОЙ - Иван Генов", гр. Карлово, против решение № 370/12.02.2014 г. по адм. д. № 1597/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 161203390/15.01.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 356 от 8.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП в обжалваната част за отказан данъчен кредит в размер на 58 474 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 29 859,79 лв. и ревизираното лице е осъдено да заплати съдебни разноски в размер на 1619 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Мария Григорова, оспорва касационната жалба в писмен отговор, моли решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на дружеството с непризнат данъчен кредит в размер общо на 58 474 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 29 859,79 лв. за доставчици, както следва:

• в размер на 5 500 лв. по 4бр. фактури, издадени от "ГАЛИ-МЕ" ЕООД с предмет на доставка пясък, чакъл, цимент, греди, дъски за периода м. 03.2008 г.;

• в размер на 52 974 лв. по 23бр. фактури, издадени от "БГ СТРОИТЕЛ 2008" ЕООД с предмет на доставка пясък, чакъл, цимент, греди, тухли, капаци, винкел, ламарина, арматурно желязо за периодите м. 05.08 г., м. 06.08 г., м. 08.08 г., м. 09.08 г., м. 10.08 г., м. 11.08 г. и м. 12.08 г.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че притежаването на данъчни фактури, свързани с облагаемите доставки и отразяването им в отчетната им документация, не са достатъчни да обосноват правото на данъчен кредит. Посочил е, че не е доказано наличието на обект и място на натоварване на процесните стоки и тяхното транспортиране. В резултат на анализ на установените факти и относимите правни разпоредби от националното право, изготвената, приета и неоспорена от страните ССЕ, съдът е извел извод за недоказана реалност на доставките и законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит.

Решението е правилно.

Реалността на доставката е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Във връзка с оспорването й, в хода на административното и съдебно производството не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че доставките по процесните фактури са осъществени. Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в нормата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, облагаема доставка на стока е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Тъй като в процесния случай се касае за родово определени вещи - строителни материали, то следва по безспорен начин да се докаже, че правото на собственост върху стоките е прехвърлено, поради което следва да се установят условията по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за индивидуализиране на вещите с оглед момента на прехвърляне на правото на собственост.

Съдът правилно е указал на касатора, че носи доказателствената тежест за наличието на реална доставка. Ревизираното лице следва да установи всички релевантни предпоставки, обуславящи възникването на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит.

По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ, като в съдебното заседание вещото лице е заявило, че е установил контакт с доставчиците само по телефона, без да ги посещава и е получил по електронен път необходимите документи. Дадено е заключение, че счетоводството на касатора е водено редовно за процесния период.

В ССЕ е отразено, че материалите закупени по фактурите, издадени от двамата доставчици са свързани с основния предмет на дейност на касатора.

Посочено е, че ревизираното лице е разполагало с материално - техническа и кадрова обезпеченост за извършване на процесните сделки - склад, транспортно средство, персонал, обекти, в които са вложени.

По наличната по делото информация вещо лице не може да каже категорично дали "ГАЛИ-МЕ" ЕООД е притежавало необходимата материално - техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на процесните доставки.

При извършената насрещна проверка в хода на ревизията, за "ГАЛИ-МЕ" ЕООД не е открито представляващо лице на декларирания адрес за кореспонденция, поради което изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Не са представени изисканите доказателства.

Неоснователно е твърдението на касатора, че по делото е доказано фактическото предаване от доставчиците и реалното получаване на процесните стоки от страна на едноличния търговец.

Правилни са констатациите на съда, че от представените документи и от констатираните факти и обстоятелства за "ГАЛИ-МЕ" ЕООД не се установява наличие на обект и място, откъдето да са натоварени процесните стоки.

Съгласно обяснения от ревизираното лице транспортът на закупените строителни материали е извършен от "Геновстрой" ЕТ с кола рег. № РВ9390КВ и водач Ангел Генов от складови помещения - гр. София ж. к. "Фондови жилища" -до бл. 5. Приложени са копия на пътни листове за всеки материал, но за част от тях, не са представени документи - стокови разписки и превозни документи. В представените пътни листове и стокови разписки не е посочено мястото на предаване и натоварване на материалите. Във фактурите е вписан адрес на доставчика гр. София ул. "Г. С. Раковски" 191, а също и адрес ж. к. "Банишора" бл. 3, вх. Б, представляващи офис помещения. Освен договор за наем на МПС, други доказателства относно използването му не са представени - регистрационен талон или други документи, свързани с експлоатацията на МПС.

При извършени служебни проверки от органите по приходите в базите данни на НАП е установено, че за периода на издаване на фактурите "ГАЛИ-МЕ" ЕООД не е регистрирало трудови договори, действащите такива са били на лица, назначени на длъжности деловодител, фризьор, касиер, кофражист, заварчик и зидаромазач и са прекратени на 22.11.07 г. Вещото лице е дало заключение, че за периода на доставките - м. 03. 2008 г., дружеството не е разполагало с лица по трудови правоотношения.

В този смисъл правилни са изводите на съда за липса на материално-техническа и кадрова обезпеченост на лицата за осъществяване на фактурираните доставки.

Твърдяната от касатора последваща реализация на стоките трябва да се разглежда в съвкупност с всички доказателства по делото, тъй като тя индикира прехвърляне собствеността на стоката от ревизираното лице към трети лица. От установената по делото фактическа обстановка не се установява фактическото предоставяне на стоката между страните по пряката доставка, което е определящо за реалността на процесните доставки.

Правилно административният съд е отказал право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ГАЛИ-МЕ" ЕООД.

Относно доставчикът "БГ СТРОИТЕЛ 2008" ЕООД не се установява обект или складова база, откъдето да са натоварени процесните стоки. Правилно е посочено от съда, че от приложените фискални бонове към някои фактури от обект - офис в ж. к. "Ф. Жилища" 5/В/72, както и от представения договор за наем от 15.05.08 г., за предоставяне за временно и възмездно ползване на помещение за склад срещу сумата от 100 лв., не може да са приеме, че доставчикът разполага с обект за продажба на строителни материали. Липсват доказателства - документи за платен наем, за плащане на консумативи, от които да се установи експлоатирането на обекта. Дружеството няма регистрирано фискално устройство за извършване на продажби в брой от този обект.

Налице са и противоречия в твърденията на получателя на стоките и представляващият доставчикът. Ревизираното лице твърди, че стоките са доставени от "БГ СТРОИТЕЛ 2008" ЕООД, а доставчикът - че стоките направо били товарени от обектите на предходните доставчици.

Липсват доказателства за извършения транспорт - не се представят данни за наети фирми, които да са извършили транспорта, както и за лицето, сочено за водач на МПС. В писмо от ОД на МВР Пловдив е посочено, че МПС, с което се твърди, че са извършени доставки - "Волво" с рег. № СА 53-62 ЕР, не фигурира в базата данни. Не се представят доказателства за извършени транспортни услуги от трети лица по повод превоза на процесните стоки.

Липсват и данни за материално-техническа обезпеченост при "БГ СТРОИТЕЛ 2008" ЕООД, за извършване на доставките по спорните фактури - не е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, за изплатени суми и удържан данък на наети лица по извънтрудови правоотношения, не е подавана и декларация обр. 1, а в представената ведомост за заплати не е открито лице с име Йордан Стоянов Тодоров, което е посочено за водач на камион.

При липсата на доказателства за индивидуализиране на стоките, предмет на спорните доставки по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и такива за транспортирането и фактическото й предаване, правилно административният съд е приел за законосъобразен отказът на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "БГ СТРОИТЕЛ 2008" ЕООД.

Решението е постановено при правилен анализ на доказателствата и правилно приложение на материалния закон.

Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стока, в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираните доставки. Безспорни доказателства в тази връзка не са представени.

При този изход на спора на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но поради това, че с обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1619 лв., което е за цялото производство, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, второ в същия размер за защита пред касационната инстанция не следва да се присъжда.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение