Решение № 14961 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4775/2017 г.

Решение № 14961 от 6.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4775/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. чрез процесуалния му представител адв. Д., против решение № 1305/01.03.2017 г., постановено по адм. дело № 12530/2016 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Г. П. против заповед № ДК-10-ЮЗР-85/01.08.2016 г. на началника на РО-НСК при РДНСК- ЮЗР. Със заповедта е отхвърлена жалбата на Петров срещу разрешение за строеж № 26/20.05.2016 г., издадено от главния архитект на район "О." за обект: "Присъединяване на стая от ап. З към съседен апартамент № 4 на I- ви етаж в жилищна сграда, на основание решение на СРС, II ГО, 72 с- в по гр. дело № 1268/05 г., в сила от 23.01.2008 г.", находяща се в УПИ ХIII-9, кв. 26, по плана на гр. С., м. "ГГЦ Зона Г-14", район "О."- СО, ул. "В." ..№..., с възложител А. Й. Л.. Съдът е отхвърлил оспорването срещу заповедта като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че процесното разрешение за строеж е издадено на основание влязло в сила решение на СРС за извършване на делба, изразяваща се в присъединяване на стая от апартамент № 3 (съсобственост между праводателите на касатора и А. Л.) към апартамент № 4 (собственост на А. Л.). В производството пред административния съд и пред касационната инстанция П. Г. П. не излага твърдения за незаконосъобразност на разрешението за строеж и заповедта на началника на РО- НСК при РДНСК- ЮЗР, а единствено доводи за нищожност на извършената съдебна делба. Противно на твърдяното в касационната жалба, абсолютно недопустимо е валидността на делбата да бъде ревизирана в съдебно - административното производство. Делбата е извършена с решение, което е влязло в сила и предвид това се ползва със сила на пресъдено нещо, като по аргумент на чл. 297 ГПК е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Неоснователни са твърденията на касатора за изтекъл срокът по чл. 145, ал. 4 ЗУТ. Основание за издаване на разрешението за строеж е одобрен нов инвестиционен проект от 2016 г., който е в съответствие с влязлото в сила решение на СРС. Б. правно значение е еднократно допуснатата техническата грешка в мотивите на обжалваното решение относно датата на издаване на процесното разрешение за строеж - 20.05.2015 г. вместо 20.05.2016 г. Висящият спор за собственост, образуван по искова молба от 07.12.2015 г., е неотносим към преценката за законосъобразност на разрешението за строеж, тъй като към момента на издаването му касаторът не разполага с документ за собственост за стаята от ап. З. Съгласно чл. 203, ал. 2 ЗУТ контролът по законосъобразност на одобряването на проектите по ал. 1, т. е. за разделяне на дадено жилище в самостоятелни обекти (дялове), се извършва от делбения съд. С оглед на това, след като решението на делбения съд е влязло в законна сила и издаденото разрешение за строеж е в изпълнение на същото и съответства на проектите за реалното отделяне на стая от апартамент ... и присъединяването й към апартамент ..., съгласно решението, то разрешението е издадено законосъобразно. С оглед изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора в полза на ответника А. Й. Л. следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав