Решение № 2841 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13839/2009 г.

Решение № 2841 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13839/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Димитра Иванова Долапчиева от гр. Русе, против решение № 29/16.09.2009 г., вр. постановено по адм. дело № 240/2009 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата й против заповед № ДК-10-04/15.06.2009 г. на Началника на РДНСК - Русе, обективирала становището на административния орган за недопустимост на оспорването на Долапчиева, (поради липса на качеството заинтересувана страна), против Разрешение за строеж № 943/13.10.2008 г., издадено от Главния архитект на община - Русе, на Евгени Янакиев Трендафилов, Адриан Ростиславов Златарски и Милен Георгиев Русев. С неотносими и неконкретизирани оплаквания, в касационната жалба се твърди неправилност на съдебния акт, като се претендира отмяната му. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответните страни - физически лица, адресати на Разрешение за строеж № 943/13.10.2008 г., не се явяват, представляват се от адв. Маргарита Манолова, която оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност във възражение по нея и писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Началник на РДНСК - Русе, не изпраща представител, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с материалите по делото. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На първо място, както се подчерта по-горе, касационната жалба не е изготвена и не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. т. 4 и 5 АПК, а приложеният снимков материал не съставлява надлежно доказателство и не може да бъде съобразяван по делото. От емоционално изложените, но не и правно издържани оплаквания в жалбата, биха могли да се изведат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които обаче не са налице, тъй като след преценка на приложимите по конкретния спор правни норми и събраните в хода на административното и съдебното производство доказателствата, и настоящата инстанция счита за безспорно установено, че жалбоподателката не е сред заинтересованите лица, визирани в чл. 149, ал. 2, т. 1 до т. 3 ЗУТ. Това препятства желанието й да оспорва издаденото разрешение за преустройство на сградата, в която тя няма собственост. Изложените и в заповедта и в съдебното решение аргументи в тази насока са правилни и не са плод на субективно и преднамерено решение, (с каквито доводи изобилства жалбата), а на законосъобразно приложени правни норми, обсъдени в различните им хипотези, изключващи твърдяните права на касаторката в процеса. Същата е съсобственик в парцела, но няма такива права по отношение на сградите, които са разположени самостоятелно, носят отделни идентификатори по скицата, които не са в режим нито на етажна собственост, нито на съсобственост - преустройваната сграда е на ответниците Трендафилов, Златарски и Русев, при равни права и именно в тяхна полза е издадено разрешението за строеж, при допълнителните изменения на утвърдените проекти, вписани със забележка в него, по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ. От нея и от обяснителната записка на проектанта на строежа е видно, че са допуснати, (позволява го и закона в § 5, т. 44 ЗУТ) и демонтажа на съществуващите стени, и изграждането на нови такива, и покриването на съседния калкан, и максималното остъкляване на фасадата към улицата, и осъществяването на двете нива на сградата, с оглед което твърденията на жалбоподателката за отклонения от разрешеното строителство са видимо несъстоятелни, дори и без детайлна проверка по същество, каквато в случая е недопустимо да се осъществи. Неоснователни са и възраженията по отношение на присъдените съдебни разноски, които са без възражения за прекомерност, доказани са с представените договори за правна помощ и че са реално заплатени, поради което и по правилата на чл. 143, ал. 3 АПК, се дължи присъждането им, в зависимост от изхода на процеса. Такива се дължат и за производството пред настоящата инстанция, в размер на 150 лв. общо в полза на тримата ответници-физически лица, съгласно адв. пълномощно от 23.01.2010 г., своевременно поискани и доказани. Изложеното налага извода, че обжалваното решение не страда от твърдяните от касаторката пороци, следва да се остави сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК и чл. 143, ал. 3 АПК,