Решение № 4216 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13834/2008 г.

Решение № 4216 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13834/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 131 - 132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), отм. във вр. с § 5, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "ИЗОМАТ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, гр. София, представлявано от управителя Митко Евлогиев Николов, чрез процесуалния му представител адв. Боян Владимиров Станев касационна жалба срещу Решение от 04.07.2008 год. на Софийски Градски съд, Административно отделение, III "Г" състав, постановено по адм. д. № 3289/2006 год., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу данъчно ревизионен акт № 3/12.03.2003 год., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. София, ДП "Възраждане", потвърден от Директора на Регионална Данъчна Дирекция, гр. София, в частта на непризнато право на данъчен кредит за данъчен период 01.07.1997 - 31.12.1997 год. в размер на 4597.46 лв. и лихви в размер на 5 199.86 лв. по доставки, получени от "Бюро Маркет" АД и "Борад - С" ООД. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил всички представени и приети по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ДРА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я оспорва. Претендира потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: С решение № 6296/12.06.2006 год. по адм. д. № 11513/2005 год. по описа на ВАС на РБ, Първо отделение, е отменено решение от 04.07.2005 год. по адм. дело № 4342/2003 год. по описа на СГС, III "Е" състав и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Предмет на съдебен контрол пред СГС е бил данъчно ревизионен акт № 3/12.03.2003 год., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. София, ДП "Възраждане", потвърден от Директора на Регионална Данъчна Дирекция, гр. София, в частта на непризнато право на данъчен кредит за данъчен период 01.07.1997 - 31.12.1997 год. в размер на 4597.46 лв. и лихви в размер на 5 199.86 лв. по доставки, получени от "Бюро Маркет" АД и "Борад - С" ООД. При направена служебна проверка по делото, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното решение. Не е налице голословно повтаряне на мотивите на съда при първоначалното разглеждане на делото. Съдът е обсъдил фактите и доказателствата, налични по делото, като е изпълнил указанията на ВАС за допълнителна експертиза. Обсъдил е доказателствата и е стигнал до правните изводи, че не са налице условията на чл. 24, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.) - данъкът по облагаема доставка се счита начислен, когато е отразен като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика-регистрирано по ЗДДС лице. В конкретния случай липсва една от предпоставките за признаване право на данъчен кредит - начисляване на данъка от страна на преките доставчици на данъчно задълженото лице към датата на изпълнение на облагаемата доставка. Съдът е съобразил дефиницията за понятието ДК, намерила отражение в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДДС и обстоятелството, че правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени изискванията на тази разпоредба. Липсват доказателства за преглед на счетоводството на доставчиците и извод за неговото редовно водене, което в случая е било в тежест за доказване на страната на жалбоподателя. С оглед на така изложените съображения, обжалваното решение на Софийски градски съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, за ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, предвид на направената претенция и да се присъдят разноски в размер на 220 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо "А" отделение