Решение № 15213 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 880/2014 г.

Решение № 15213 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 880/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветелина Константинова Костова-Симова от с. Антон, обл. София срещу решение № 796/24.07.2013 г. по адм. дело № 319/2013 г. на Административен съд София област в частта, с която са отхвърлени частично предявените искове за обезщетение поради незаконно уволнение. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и моли да бъде отменен, като се постанови нов акт по същество, с който исковете против община Антон бъдат уважени. Ответната община Антон чрез адв. Стоянова оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С влязло в сила решение, постановено по адм. д. № 755/2012 г. по описа на АССО е отменена заповед № 121/27.08.2012 г. на кмета на община Антон, с която на Цветелина Костова-Симова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение. С обжалваното частично решение административният съд отхвърля исковете с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за заплащане на обезщетение за времето, през което жалбоподателката остава без работа поради незаконното уволнение и с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за сумата над 1 710 лв. (хиляда седемстотин и десет лева) до пълния предявен размер от 5 050 лв., от които обезщетение в размер на 4 600 лв. и обезщетение за неизползван отпуск за периода от 01.01.2012 г. до 24.01.2013 г. в размер на 450 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2013 г. За да постанови този правен резултат решаващият съд като обсъжда представените по делото доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза приема на първо място, че за периода от прекратяване на служебното правоотношение до възстановяването и на предишната длъжност Цветелина Симова не работи на друга работа нито по служебно, нито по трудово правоотношение. За процесния период обаче тя получава възнаграждение за положен труд по граждански договор в размер на 2 890 лв. Като кредитира заключението на вещото лице - икономист, съдът приема, че размера на полагаемото се обезщетение за периода 27.08.2012 г. до 24.01.2013 г. и намален с полученото от служителката възнаграждение за процесния период възлиза на 1 710 лв. На следващо място административният съд приема за неоснователен иска за обезщетение поради неизползван отпуск в размер на 450 лв. по съображения, че присъждане не е поискано с оспорването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а с отмяната на заповедта отпада основанието да се претендира този вид обезщетение. Решението на Административен съд София област е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд приема, че ищцата има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С отмяната на заповед № 121/27.08.2012 г. на кмета на община Антон, за незаконно уволнения служител възниква правото на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. В разглеждания случай обаче, административният съд неправилно прилага нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (редакция, ДВ, бр. 95 от 2003 г.). Като определя размера на обезщетението на база на брутното възнаграждение на ищцата, получено през последния месец преди уволнението, а не както разпорежда цитираната правна норма - към момента на признаване на уволнението за незаконно. Съдът се позовава на заключението на съдебно-икономическата експертиза, дадено по поставени задачи от страните, без да съобрази изискванията на материалноправните разпоредби, регламентиращи правото и размера на обезщетенията поради незаконно уволнение. По тези съображения настоящият състав намира, че съдът не проявява процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна, с което нарушава разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК. Тя предоставя възможност на решаващия съд да назначава служебно вещи лица, оглед или освидетелстване, когато това се налага за изясняване на спора от фактическа страна. Същата е израз на принципа на служебното начало в административния и съдебноадминистративния процес, като освен с правомощието да съдейства на страните за законосъобразното и справедливо решаване на спора и да им указва, че за някои обстоятелства те не сочат доказателства, тя предоставя на съда и правото да назначава служебно вещи лица. На следващо място неправилно, постановено в нарушение на материалния закон е и решението в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл. Обезщетението по чл. 61 от ЗДСл възмездява служителя, чието правоотношение е прекратено за вредите, претърпени поради неизползван годишен отпуск и се дължи от ведомството, в което служителят работи при прекратяване на служебното правоотношение. Заявяването на претенцията е своевременно направено с предявяване на иска за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" не отпада основанието да се иска присъждането му. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - София област за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да събере относимите за спора доказателства и обсъди събраните такива по делото, и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за основателността на исковете за обезщетение поради незаконно уволнение и за неизползван платен годишен отпуск. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,