Решение № 7756 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5592/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. В. Дюлгеров, срещу решение 4060 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело 750 /2025 г. на Административен съд Хасково. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. М. , гражданин на Сирия, срещу решение 2190 от 05.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел за неоснователен довода за допуснато нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като не е установено, че органът е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързана с личното положение на чуждият гражданин. Прието е, че административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата по произход. Освен това административният съд приел, че правилно административният орган въз основа на фактите от предоставената бежанска история, е възприел извода за липса на преследване, което да обосновава някоя от предвидените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Съдът е приел за установено, че няма обоснован фактически довод за преследване на чужденеца от официалните власти в Сирия. За правилен е приет извода на административния орган, че мотив за напускането на Сирия е по икономически и лични причини. Също така за правилно е прието заключението на органа, че причините, релевирани от чужденеца за напускане на страната, не отговарят на заложеното в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Установено е, че молителят не е бил заплашван или преследван по етнически или религиозни причини, както и че не е установено осъществено преследване. На следващо място съдът приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на А. А. М. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие, на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че решението е постановено при неизяснена фактическта обстановка и в противоречие с доказателствата и данни по делото. Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В тази връзка несподеляеми са касационните доводи, че касаторът принадлежи към "определена група лица" по см. на чл. 8, ал. 1 вр. пар. 1, т. 5 от ДР на ЗУБ, тъй като липсват данни за конкретно преследване спрямо лицето. Изводът, че спрямо касатора не е осъществено политическо преследване, други действия застрашаващи живота или нарушаващи неговите права и не съществува риск от посегателства, не се опровергава и от приложената по делото справки на ДАБ, Дирекция "Международна дейност". Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 15.01.2025 г. е заявено пред интервюиращ орган, че е напуснал Сирия през м. август 2024г. нелегално през Турция, където останал известно време и с трафикат преминал нелегално в България на 07.09. 2024г. в група от 7 човека. Напуснал Сирия заради войната и липсата на сигурност там. Не искал да се завръща в Сирия, заради войната, липсата на сигурност. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му. Посочил, че икономическото положение било много лошо. Административният орган се е позовал на информацията в справка за отношението на властите в страната спрямо млади мъже, неотслужили военна служба и завърнали се в родината, като според последните доклади, укриващите се от военна служба лица са задържани основно на контролно-пропускателни пунктове, както и че властите не извършват обиски в къщи за издирване на укриващи се от набор лица. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. А. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от А. А. М. бежанска история и актуалната информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ правилно е прието за установено въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно политическата обстановка в Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и представената информацията относно Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Пред настоящата инстанция също е представена актуална справка за обществено-политическата обстановка в Сирия. В справката се посочват данни, че на 02.03.2025г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти в Сирия обявяват сформиране на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. На 13.03.2025г. временния президент, подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период. Посочено е, че президентът ще разполага с изпълнителна власт през преходния период, но ще има само едно изключително правомощие-възможност да обявява извънредно положение, като новото Народно събрание ще носи пълна отговорност, за законодателството. По отношение на последните политически събития в Сирия, на 29.03.2025г. временния президент обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата. Основни приоритети включват борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на сирийски професионалисти. Създават се Министерство на младежта и спорта и Министерство на извънредните ситуации и управлението на бедствия с цел подкрепа на младежта и по-добра реакция при кризи. Към 03.04.2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), изчислява, че считано от 08.12.2024г. около 372 550 сирийци са преминали обратно в Сирия. По отношение на вътрешно разселване, според последните данни на Работна група за вътрешно разселени лица, към 27 март 2025г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, а в момента в Сирия остават още около 674 000 вътрешно разселени лица. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение