Решение № 12628 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3997/2018 г.

ВАСII отделение18.10.2018 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/23.01.2018 г., постановено по адм. дело № 319/2017 г. по описа на Административен съд Смолян. ОСЪЖДА В. К. и М. М. да заплатят на А. Т. съдебни разноски пред касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12628 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3997/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. и М. М. чрез адв. К. против решение № 35/23.01.2018 г., постановено по адм. дело № 319/2017 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. К. и М. М. против изменение на КККР на с. Стойките, община Смолян, извършено по заявление вх. № 01-280786/25.09.2015 г. на А. Т. на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР, в частта за поземлен имот с идентификатор 69345.100.129. Съобразявайки се с задължителните указания на Върховния административен съд, при повторното разглеждане на делото съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Административният съд детайлно е проследил многобройните спорове за собственост между от В. К. и М. М.- собственици на ПИ с идентификатор 69345.100.129, и А. Т.- собственик на ПИ с идентификатор 69345.100.321, представляващи съседни имоти. Процесното изменение в кадастъра е извършено без заповед, съобразно влезли в сила решения № 398/15.07.2008 г. по гр. дело № 1326/2007 г. на Районен съд - Смолян и № 395/22.10.2012 г. по гр. дело № 500/2012 г. на Районен съд- Смолян. Правилно е преценено от административния съд, че още към 2008 г. са били налице противопоставими претенции за собственост между лицата за площ от 34 кв. м, съобразно представен от касаторите нотариален акт № ***, том I, н. д. № 308/1995 г. и конститутивното решение № 398/15.07.2008 г., от което Т. черпи правото си на собственост. С решение № 395/22.10.2012 г. по гр. дело № 500/2012 г. на Районен съд Смолян настоящите касатори са защитили претенциите си относно други спорни 52 кв. м, неправилно включени като част от имот 321, но не са провели исково производство по отношение на посочените 34 кв. м. Съгласно двете заключения на СТЕ, процесното изменение, извършено по заявлението на Т. от 25.09.2015 г., съответства на решение № 395/22.10.2012 г. и не засяга площта 52 кв. м на К. и М. При това положение, посочените решения на гражданския съд на основание чл. 297 ГПК вр. чл. 144 АПК следва да бъдат задължително зачетени от административния орган и извършеното от него изменение на КККР на с. Стойките е законосъобразно. Този извод не се опровергава и от представения от жалбоподателките в хода административното производство констативен нотариален акт № **, том III, рег. № 6786, дело 398/2015 г. Процесното изменение няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, като при евентуална промяна в обема на собствеността, в чл. 53 ЗКИР е предвидена възможност за последващо изменение на КК и КР. С оглед изложеното, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора, на ответника А. Т. се дължат своевременно претендираните и реално извършени разноски в размер от 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

3