Решение № 1277 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8901/2012 г.

Решение № 1277 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8901/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Русенов" ЕООД, гр. Ямбол, представлявано от управителя Емил Димитров Русенов, против Решение № 808/19.05.2012 г по адм. дело № 2347/2011 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като, неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - Директорът на Д "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Русенов" ЕООД, гр. Ямбол, против ревизионен акт № 1100595/11.07.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-гр. Бургас, офис Ямбол, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-337/06.10.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - Бургас, при ЦУ на НАП, с който на дружеството-жалбоподател за данъчните периоди м. 10.2009 г., м. 11.2009 г., м. 12.2009 г., м. 01.2010 г., м. 02.2010 г., м. 03.2010 г. и м. 04.2010 г. не е признато правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 81 558,16 лв. и е определена лихва за забава общо в размер на 11 256,40 лв. по доставки, документирани с фактури, издадени от "РГ Транс" ООД-гр. Велико Търново. За да постанови този правен резултат, съдът е установил, че по фактурите, издадени от "РГ Транс" ООД-гр. Велико Търново на "Русенов" ЕООД не е доказано реалното извършване на доставките на свинско месо и свински продукти. Приел е, че както доставчикът, така и ревизираното лице не са представили доказателства, които да установяват прехвърляне на собствеността върху стоката от продавача на купувача. Предвид вида на стоката и с оглед специфичните изисквания за съхранение на същата, за прехвърляне на правото на собственост върху стоката е необходимо нейното физическо предаване по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и индивидуализирането й, а такива безспорни доказателства между доставчика и получателя не са представени. Не са представени съпроводителни документи, доказващи предаването на жалбоподателя и транспортирането на свинското месо и продукти от гр. Севлиево до гр. Ямбол, като договор, приемо-предавателни протоколи, ветеринарни свидетелства, експедиционни бележки, транспортни документи - товарителници, пътни листи и др., доказателства за товаро-разтоварни дейности и други подобни. По отношение установените в ревизионното производство факти и обстоятелства относно "Гест пропърти" ЕООД и събраните доказателства първоинстанционния съд е приел, че позоваването от органа по приходите в тази насока при проследяване движението на стоковия поток при предходния доставчик на доставчика на жалбоподателя е неотносимо към упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, респективно не е основание за отказ да се признае това право. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита касационната жалба е основателна. На първо място няма спор относно наличието на предпоставките на чл. 71, ал. 1 от ЗДДС. В подкрепа на горното е заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд ССЕ, в което същото е посочило, че стоките, закупени по процесните фактури, са осчетоводени от страна на жалбоподателя по дебита на сметка 304 "Стоки" и по кредита на сметка 401 "Доставчици". При доставчика "РГ Транс" ООД фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 411 "Клиенти" и по кредита на сметки 702 "Приходи от продажби на стоки" и 453 2 "Начислен данък за продажбите", и втора счетоводна статия, отразяваща извършените плащания - по дебита на сметка 503 "Сметка в лева" и кредита на сметка 411 "Клиенти". Вещото лице сочи, че това обстоятелство е установено в хода на ревизията при извършената насрещна проверка, по повод на която доставчикът е представил хронологични счетоводни регистри. Плащанията по процесните фактури, съгласно счетоводни данни на жалбоподателя, са извършвани както по банков път, така и в брой. Въз основа на представени дневници за продажби и фактури за извършени последващи облагаеми доставки - последните описани в Приложение № 1 към експертизата под номера, дати, получател, артикул на стоките и количество - вещото лице е обосновало извод за наличие на съпоставимост между закупените артикули и количества стоки и тези, продадени впоследствие. Основният спорен момент е факта на реално осъществяване на процесните доставки на стоки, поради частична липса на доказателства за осъществен транспорт, с която е отказано право на данъчен кредит по доставки на стоките, които са предмет на настоящото производство. Следва да се отбележи, че още при административното обжалване, са представени доказателства за наети от доставчика на жалбоподателя товарни автомобили от трети лица и налични собствени такива, протоколи за осъществена ветеринарномедицинска проверка по чл. 80 от ЗВМД в наетата от "РГ Транс" ООД хладилна камера в гр. Севлиево, стокови разписки и пътни листи за извършените доставки, както и счетоводни документи от доставчика на прекия доставчик. Тези доказателства са обсъдени общо от първоинстанционния съд, който е приел становището на ревизиращите органи, че липсва транспорт по издадените фактури. Този извод е направен въз основа на обстоятелството, че при съпоставка на поисканите и повторно представени документи несъмнено се установяват направени корекции на вписаните данни в част от тях, липсата на задължителни реквизити в пътните листи, както и допълнително попълнени задължителни реквизити, които липсват в първоначално представените - като време на излизане от и прибиране в гаража, име и подпис на издал, приел и проверил пътния лист, механик, име и подпис на водач, серия и номер на товарителница, вид на товара, час на тръгване и пристигане. В някои от пътните листи за маршрут е посочено "Горна - Сливен - Ямбол", "Горна - Ямбол", "Ямбол - Горна" и т. н., и не фигурира гр. Севлиево, от където би следвало да е натоварена стоката. Отделно, за вписаните в част от пътните листи водачи на товарни автомобили не се установява да са в трудовоправни или гражданскоправни отношения с доставчика или получателя. На първо място настоящата инстанция не споделя извода на данъчните органи и първоинстанционния съд, че след като по някои от стоковите разписки и пътни листове липсват част от реквизитите, това автоматично води до извода, че всички доставки не са извършени. На следващо място единствено факта за липса на транспортни разходи за част от процесните доставки, както е приемал ВАС в своята практика не обосновава извода за липса на реалност на доставката. В тази насока следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., с което при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11, а именно липса на притежавано от доставчика подходящо за доставката на стоките транспортно средство и отчетни документи за платена за превоза им цена /т. 19 от решението/, СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Както в хода на ревизията, така и при административното и съдебно обжалване от органа по приходите не е твърдяно и доказано, че ДЗЛ разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на издателя на фактурите. Съгласно т. 61 от посоченото по-горе решение на СЕС "данъчната администрация не може по принцип да изисква ДЗЛ, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателя на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качество на ДЗЛ, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задължението си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна притежава документи в това отношение". В конкретния случай за разлика от фактите по д. С-80/11 г., процесните стоки са били заприходени в счетоводството на доставчика, както и в счетоводството на предходния доставчик. В т. 65 от решението е прието, че"..... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане -данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху ДЗЛ. Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че ".......право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". С оглед на изложеното и като е приел, че липсват убедителни доказателства за извършения транспорт на процесните стоки, поради непредставянето им или на някои реквизити в част от представените, както и че липсват доказателства за произход на стоките, поради отказано право на данъчен кредит на прекия доставчик по предходни доставки, АС е постановил неправилно решение, поради което и предвид приетото в цитираното Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., настоящият състав намира, че решението следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в обжалваната му част. При така установената фактическа обстановка, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, следва изводът, че представените доказателства, при това още в хода на ревизията, доказват транспортирането и предаването на стоките от прекия доставчик "РГ ТРАНС"" ЕООД - гр. Велико Търново на дружеството-жалбоподател "Русенов" ЕООД - гр. Ямбол; извършеното плащане от получателя на доставчика на сумите по фактурите /основа и ДДС/, завеждането на стоките по стоковата сметка на получателя и последващата й реализация, както и обстоятелството, че прекият доставчик е разполагал с тези стоки и е бил в състояние да прехвърли собствеността върху тях на жалбоподателя. Като допълнителен факт, наред с другите, установяващ реалността на процесната доставка, следва да бъде възприета и последващата реализация на стоката с доставки към други контрагенти. По изложените съображения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставките между двамата преки доставчици и жалбоподателя по процесните фактури и е налице основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Затова, като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, решението на АС - Бургас следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен. При този изход на делото на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят направените от него за производството пред АС разноски, представляващи: 50 лв. държавна такса, адвокатско възнаграждение - 3 000 лв. и депозити за вещи лица в размер на 600 лв., както и 25 лв. - ДТ за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение