Решение № 6177 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 803/2009 г.

Решение № 6177 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 803/2009 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 59, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по касационна жалба на Тихомир Христов Пировски от гр. Мизия, в качеството му на Едноличен търговец с фирма "ТиТ - Тихомир Пировски", със седалище и адрес на управление гр. Мизия, област Враца, подадена срещу решение № 1002 от 03.11.2008 г., постановено по адм. дело № 4831 от 2008 г., по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу Заповед № ТРД-15-09/21.07.2007 г., издадена от Заместник Министъра на Икономиката и енергетиката за отнемане на издадения в полза на касатора лиценз № 4/19.12.2003 г. за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Навежда доводи, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора, като отмени оспорената заповед или върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Министърът на икономиката и енергетиката не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като с оспорения административен акт законосъобразно е била отнета лицензията на касатора за извършване на разрешената търговска дейност. Върховният административен съд, в настоящия състав, установи, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице, което има правен интерес от касацията на съдебния акт, поради което е процесуално допустима. Съдът, след като обсъди данните по делото и доводите в касационната жалба, по същество я намира за неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу Заповедта на Заместник Министъра на Икономиката и енергетиката, с която е била отнета издадената на касатора лицензия, Административен съд - София град, правилно е приел за доказано фактическото основание на чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗУО. Понятието "търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали" е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 24 от ДР на ЗУО и включва осъществяване на разпоредителни сделки с отпадъци от черни и цветни метали, а също и свързаните с тях дейности като събиране, транспортиране, съхраняване, сортиране, механична обработка и др. Следователно извършената на проверената площадка дейност по изкупуване и съхранение на отпадъци от черни и цветни метали се определя като търговска дейност с този вид продукти по смисъла на закона, поради което обосновава прилагане на мярката по чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗУО. Съгласно цитираната правна норма, министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър със заповед отнема лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, когато се извършва такава дейност с посочените материали, на площадка, която не е вписана в лиценза, освен в случаите, представляващи изключения по чл. 54, ал. 2, т. 1 от ЗУО. В настоящия казус изброените предпоставки от текста на чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗУО са налице. В предвид на спецификите на системата на административното лицензиране, органът, в лицето на заместник-министъра на икономиката и енергетиката издава, респективно отнема лицензи за извършването на този вид търговска дейност, която е от кръга на извършваната от касатора. Контролът по управлението на отпадъците от черни и цветни метали е регламентиран с разпоредбите на Глава Пета, Раздел Шести от ЗУО. Съгласно разпоредбите на чл. 96 от ЗУО, министърът на икономиката и енергетиката, кметът на Общината по местонахождение на площадката или упълномощени от тях длъжностни лица упражняват контрол за спазване на условията и реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. В случая, ресорният министър е упражнил законовите си правомощия в условията на обвързана компетентност. Наложил е санкция отнемане на лиценза на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали като е издал Заповед № Т-РД-15-09/21.07.2008 г. Като мотиви е изложил, че при извършената проверка на определената в лицензията площадка с адрес гр. Оряхово, ул. "Момчил войвода" № 6, пл. № 1410, в кв. 91, по плана на гр. Оряхово е установено, че тя не се ползва по предназначение, а отпадъците от цветни и черни метали се складират в друг недвижим имот - публична общинска собственост, находящ се в гр. Оряхово, кв. 92, парцел I, с отреждане "За озеленяване". С проверката е констатирано, че за дейността върху последния имот се използва лиценз, издаден на ЕТ "ТиТ - Тихомир Пировски". На едноличния търговец е съставено предписание, обективирано в писмо от ВРИД кмет на Община Оряхово. Дадените указания, в срок до 31.10.2007 г., да освободи неправомерно заетия общински имот, не са били изпълнени и до последващата проверка на 30.04.2008 г. Инстанцията по същество е кредитирала представеното писмено доказателство (стр. 5) - трудов договор № 23/07.03.2008 г., с който Васил Анатолиев Василев е назначен от 12.03.2008 г. при касатора на длъжност "събирач, отпадъци разделно". Определеното място на работа е база "Метали" - гр. Мизия, като трудовият договор е сключен за неопределен период от време. Следователно, към момента на извършване на проверката - 30.04.2008 г., същият е бил в трудови правоотношения с Едноличен търговец с фирма "ТиТ - Тихомир Пировски". Безспорно Административен съд - София град е установил обстоятелството, релевантно за настоящия съдебен спор, че Василев е изкупувал от и за сметка на касатора метални отпадъци на площадката в гр. Оряхово, а не на разрешената в лицензията. Едноличният търговец не е представил други доказателства, относими към момента на извършената проверка, а именно, че е прекратил трудовото правоотношение с Васил Василев. Касаторът е представил по делото заповед № 10/01.10.2007 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Анатоли Василев Асенов (стр. 9). С нея ЕТ "ТиТ - Тихомир Пировски" прекратява договорните си отношения с наетото лице, на длъжност "снабдител, доставчик", считано от 01.10.2007 г. Приетата по делото заповед е неотносима към спора. Към 31.10.2007 г., когато проверката е констатирала извършените нарушения на площадката за изкупуване на черни и цветни метали, намираща се в близост до имота, посочен в лицензията, Васил Анатолиев Василев, а не Анатоли Василев Асенов е извършвал дейността по изкупуване на отпадъци и същият се намирал в трудови правоотношения с работодателя си - настоящ касатор. Фактите, твърдяни от едноличния търговец, че Васил Василев е осъществявал дейността, в недвижимия имот в гр. Оряхово, без знанието и съгласието му, не могат да се приемат за доказани и от настоящата съдебна инстанция. В касационната си жалба едноличният търговец навежда оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение от Административен съд - София град, като инстанцията по същество не е допуснала до разпит исканите от него двама свидетели. Правилно първоинстанционният съд не е уважил искането му. На осн. чл. 171 от АПК, във връзка с чл. 164 от ГПК, законодателят е посочил случаите, в които не се допускат свидетелски показания. С искания разпит на свидетели, касаторът е целял установяване на обстоятелства, за които са представени писмени такива и попадат в кръга на посочените в чл. 164 - т. 1 до т. 6 от ГПК изключения, за които установяването на обстоятелства посредством свидетелски показания е недопустимо. Изложеното до тук налага изводът, че по отношение на касатора, са налице основанията за прилагане на мярката по чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗУО за отнемане лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Ето защо, сочените касационни основания, обосноваващи отмяна на първоинстанционния акт, не са налице, поради което същият следва да бъде оставен в сила като постановен в съответствие с материалния закон и със съдопроизводствените правила. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски, е неоснователно. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,