Решение № 295 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11230/2009 г.

Решение № 295 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11230/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Делян Алтимиров Николов от гр. Варна, в качеството му на ЕТ "Одисей - Делян Николов"- Варна, против Решение № 952/03.06.2009 г., постановено по адм. дело № 513/2008 год. на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ВН-10/31.01.2008 год. на Началника на РДНСК - Варна, за премахване на незаконен строеж: "масивна ограда с дължина около 20м. ", разположена на уличната регулационна линия на УПИ V-7, 8, кв. 130 по плана на 7-ми м. р-н на гр. Варна, ул. "Козлодуй" № 27-29, изпълнена в съсобствен имот, без разрешение за строеж и без становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В срока по чл. 232 АПК възражения по касационната жалба не са постъпили. В съдебното заседание същата се поддържа от адв. Ганев, поддържащ твърдението за законност на оградата - същата е изпълнена в изпълнение на предписание на проектанта, която записка съдът не е обсъдил. Видно е и от архитектурните проекти за сградите и издаденото разрешение за строежа им през 1995 г., всички поземлени имоти са били оградени с такива огради. Ответните страни - физически лица и Началник РДНСК - Варна, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Участващият в заседанието прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяната му са несъстоятелни. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед, първостепенният административен съд е обсъдил в пълнота всички относими за правилното решаване на спора факти и обстоятелства и при обективната им преценка за съответствие с приложимата правна уредба е изложил правилни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно е, че осъществената ограда представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и като такава - подлежаща на премахване. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършат само ако са разрешени съгласно този закон, а в случая, от констативния акт, изготвен от длъжностни лица на РДНСК - Варна, предхождащ оспорваната заповед, по безспорен начин се доказва, че за изграждането на обекта, жалбоподателят не е имал разрешение за строеж, предписание на инженер-конструктор с указания за изпълнението, както и протокол за строителна линия и ниво. Освен това, с решение (л. 29 по делото), Главният архитект на р-н "Одесос" при община -Варна е отказал на ЕТ узаконяване на въпросната ограда, която при това е с променяща се височина (на плътност) от 0.50 м., до 1.70м., в нарушение на изискванията на чл. 48, ал. 5 ЗУТ и поради липсата на съгласие на останалите съсобственици. Напротив, последните в случая категорично са се противопоставили на изграждането й (л. 216), като са сезирали за незаконното строителство РДНСК. Решението на Главния архитект е било потвърдено с решение № 68/21.08.2002 год. на Началника на РДНСК - Варна, оставено в сила с Решение № 10267/23.10.2006 г. на ВАС по адм. дело № 11853/2005 г. Това са относимите по настоящия спор факти, които съдът е обсъдил - всички останали доводи на страната, които са ирелевантни към законосъобразността на заповедта, съдът няма задължението да коментира. Нито предписание на проектант, нито предходно съществували огради могат да валидират липсата на строителни книжа, изискуеми се по закон, затова и касационната жалба е неоснователна, решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,