Решение № 9507 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5830/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), подадена чрез процесуалния представител юрк. Е. Хичовски срещу решение 10338 от 25.03.2025 г., постановено по адм. дело 11658 по описа на Административен съд София град за 2024 г., с което по жалба на С. В. П., гражданин на Руската Федерация, е отменено решение 16562 от 03.11.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут; делото е изпратено като преписка на Председателя на ДАБ при МС за постановяване на ново решение, при спазване на указанията по прилагането на материалния закон, дадени с решението. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилен изводът на административния съд, че за чужденеца са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди, че АССГ неправилно е приел, че административния орган не е изследвал задълбочено по никакъв начин нежеланието на чужденеца да воюва на територията на Република Украйна. Чужденецът не е посочил да е обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Според касатора, административния оран правилно е приел, че чужденеца не е представил документ, от който да е видно, че на същия е изпратена призовка за мобилизиране в редовете на руската армия, за да воюва на територията на Република Украйна. Касаторът счита, че представените твърдения на чужденеца са свързани само с предположения и разговори с негови приятели, а не на конкретни представени доказателства в хода на проведеното административно производство, което обуславя извода на административния орган, че отказът на чужденеца да воюва на територията на Украйна не е достатъчно основание да се приеме, че той е подложен на преследване. Съгласно писмена справка с ЦУ- 1415/19.09.2023 г. на дирекция Международна дейност на ДАБ при МС за чужденеца няма опасност да бъде изпратен да воюва във войната с Република Украйна. От същата справка е видно, че чужденецът дори да бъде мобилизиран има възможност да се откаже да се сражава в Република Украйна без това да доведе до реализиране на наказателно преследване срещу него. Въз основа на тези твърдения, подробно изложени в касационната жалба се иска решението да бъде отменено. Ответникът С. В. П., чрез процесуалния си представител адв. Илиев, оспорва касационната жалба. Моли, обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Делото е за втори път на разглеждане пред ВАС. С решение 12241 от 13.11.2024 г. постановено по адм.д.5916/2024 г. касационната инстанция е отменила решение 2324/09.04.2024 г. постановено по адм.д.11397/2023 г. , като е прието, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват и правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на производството пред административния съд е било решение 16562 от 03.11.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, образувано по жалба подадена от С. В. П., гражданин на Руската Федерция, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ. С обжалваното решение на първоинстанционния съд е отменено административния акт издаден от председателя на ДАБ и преписката е върната на същия административен орган за ново произнасяне съобразно мотивите в съдебното решение. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е постановено от компетентен орган, но при допуснато съществено процесуално нарушение, поради нарушения на императивни изисквания относно мотивирането на решението от правна страна, при преценката на писмените доказателства и нарушение на правото на защита. Първоинстанционния съд е подчертал, че въпреки проведеното интервю от административния орган с чужденеца, не може да се приеме, че то е било обективно и по никакъв начин административният орган не е изследвал причините за напускане на Руската Федерация от страна на ответника и нежеланието му да бъде мобилизиран. АССГ е констатирал, че зададените въпроси по време на интервюто са твърде общи и не позволяват да се установи дали С. В. П. е дезертьор от военна служба или има опасения от последствията, свързани с нежеланието му да бъде моблизиран. Според съда не е обсъдено задълбочено нежеланието на търсещия закрила да воюва, непрекъснато променящите се закони в Руската Федерация, свързани с войната с Украйна, както не е изследвана променящата се обстановка относно мобилизирането на руски граждани. Според първоинстанционния съд, когато дезертирането или бягството от военна служба се съпътства от други значими мотиви за напускане или оставане извън страната, или ако лицето има други причини, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, може лицето търсещо закрила да бъде определено за бежанец. Съдът е коментирал и дали отказът от военна служба по причини на съвестта може да представлява основание за валидно искане на статут на бежанец, който следва да се анализира в светлината на последните промени в тази област. Съдът е приел, че мотивите за напускането на страната по произход от страна на С. В. П. не са подробно и задълбочено проучени и изследвани. Указва на органа, че следва да се извърши нова преценка за наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицето, търсещо закрила, като се разгледа подробно ситуацията в страната му по произход, представената военна и трудова книжка в хода на съдебните производства, да се анализират и съберат доказателства за лица, които са напуснали Руската Федерация и какво би се случило ако се завърне в страната си по произход, дали ще бъде арестуван и дали ще бъде изпратен на фронта, за да воюва с оглед образованието му и предходната му работа, и се обсъдят и останалите предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В цялото производство чужденецът е споделял, че не желае да воюва срещу Украйна и съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че съществува реална възможност той да бъде мобилизиран и изпратен да се сражава в Украйна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно касаторът твърди, че при постановяване на съдебния акт, съдът не е съобразил мотивите на решението издадено от председателя на ДАБ. Същите са подробни и отразяват както твърденията на чужденеца, така и разказаната бежанска история. В тази връзка напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, административният орган е приел, че не се установява кандидатът да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Дори и не твърди, че са му отправяни заплахи, основани на политическо мнение или принадлежност към определена организация. Поради това не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Видно от проведеното интервю, С. В. П. е руски гражданин, [етническа принадлежност], женен и по негови данни семейството му живее в Русия. Заявява, че не членува в политически партии, организация или военни групировки. Представя документи за сключен граждански брак, за образование и военен билет. Твърденията на П. не могат да обосноват извод, че е налице основателен страх от преследване поради принадлежност към определена организация или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Заявил е, че на 24.09.2022 г. е напуснал страната с автобус до Казахстан, след което със самолет е пътувал за Грузия и след това легално с рузиполет до Истанбул. На другия ден с българска туристическа виза е пристигнал в България. Законосъобразно административният орган е извел, че сочените от П. обстоятелства не обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съмненията на лицето, произтичащи от опасения за евентуалното му преследване, не са свързани с конкретна причина, която да обосновава търсене на закрила и затова се явяват неоснователни, както правилно е приел и административният орган. Първоинстанционният съд неправилно не е възприел изводите на Председателя на ДАБ, обективирани в обжалвания акт. Не е съобразил, че срещу П. не е имало конкретни посегателства и не е преживявал насилие. Съдът не е отчел, че лицето няма твърдения за осъществено спрямо него задържане от държавен орган или да е бил обект на насилие от органите на властта. Изразявал е несъгласие с водената държавна политика в Русия, но от това не са настъпили за него неблагоприятни последици. Чужденецът не е аргументирал страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявил дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Ето защо правилно административният орган, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Въпросите по време на интервюто са достатъчно конкретни и ясни, интервюто е проведено в присъствието на преводач и това позволява да бъде направена реална преценка за личната бежанска история на П.. При спазване изискванията на ЗУБ, административният орган е направил такава преценка и е изложил мотиви за това. Във връзка с установената от административния орган и в хода на съдебните производства, общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази и правилото, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/07. Доколкото личната бежанска история на С. В. П. се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата на чужденеца да бъде отхвърлена. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение