Решение № 677 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2539/2008 г.

Решение № 677 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2539/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . М. Д. П. е подал касационна жалба срещу решение от 11.12.2006 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба подържа общи оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на съществени процесуални правила и нарушаване на материалния закон. Подадена е и жалба- допълнение, в която е заявил, че го обжалва и по отношение на третото заинтересовано лице, което обаче не е конституирано като страна по делото. Ответниците И. А. И. и В. Г. И. не са оспорили касационната жалба. Становище по жалбата не е представил и ответника - ищец Х. К. М., но в съдебно заседание е заявил . че оспорва жалбата и претендира присъждането на разноските за касационната инстанция, които са документирани с договор за правна защита и съдействие с. А, № 0* от 4.09.2009 г. и са в размер на 2 950 лв. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. който е започнал да тече на 1.03.2007 г. и е изтекъл на 1.04.2007 г., а касационната жалба е подадена на 20.03.2007 г. с вх. № 9* в рамките на законният срок. Касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. С касираното решение Софийски градски съд е отменил решение от 17.02.2005 г. по гр. д. № 1* от 2002 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважено възражението за подобрения и задържане и е отхвърлил направените искания от касатора. В мотивите към решението е приел, че предявеният иск от Х. К. М. по чл. 97, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на сключеният от него с ответниците И. А. И. и В. Г. И. договор за покупко- продажба № 1* т. 01, per. № 8* н. д. № 171 от 1999 г. на апартамент № 2, ет. 1, ул. Я. № 12, кв. Лозенец, гр. С. ведно с прилежащото избено помещение № 5, таванско помещение № 2, заедно с 0.660% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел ****, от кв. 161 по плана на гр. С.. местността "Лозенец" е основателен и че в тази част решението на Районният съд следва да се остави в сила. Изложените разсъждения за нищожност на сделката поради липса на формирано волеизявление на продавача са правилни. По отношение на възражението за вземане за подобрения и възражението за задържане решението е отменено и исканията са отхвърлени. Отхвърлянето на възраженията е мотивирано от обстоятелството, че в хода на съдебното производство П. е прехвърлил собствеността върху жилището на трето лице Н. М. С. с н. а. № 1* т. 01, per. № 2* н. д. № 106 от 2004 г. и че не осъществява фактическа власт върху него. Въззивният съд изрично е посочил, че разпоредбата на чл. 121 ГПК (отм.) е насочена към защита на правата на насрещната страна, а не на тази която се е освободила от спорното право, поради което производството следва и е продължило между първоначалните страни. По делото не е конституиран преобретателя като третото лице и той не е страна в процеса въпреки, че би бил обвързан от силата на пресъдено нещо. Конституираното на купувача в случая не е задължително, но би могло да стане при условията на чл. 171, ал. 1 ГПК (отм.), поради което не представлява и съществено процесуално нарушение. В случая П. е предал владението на имота, поради което не може да се ползва и с правото на задържане . Освен това СГС е посочил че правото да претендира подобрения е преминало върху третото лице . Прехвърлянето е лишило касатора както от възможността да реализира право на задържане, така и от претенцията за подобрения. Тези изводи на съда кореспондират с фактическата обстановка по делото и са материално законосъобразни. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Касатора ответник е дължал разноски за производството съгласно чл. 64, ал. ГПК (отм.) и дължи разноски и за тази инстанция в съответствие с разпоредбата на чл. 218з, ал. 4 ГПК /отм/ . Въззивното решение е ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.12.2006 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА М. Д. П. с ЕГН ********** да заплати на Х. К. М., действащ чрез настойника си Н. В. И. направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 2 950 /две хиляди деветстотин и петдесет/ лева.