Решение № 69 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 159/2009 г.

Решение № 69 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 159/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. М. и А. А. М. - двамата от с. Ж. бряг, община Стамболово, чрез процесуалния си представител-адвокат Г. против въззивно решение № 324 от 24.10.2008 г. по в. гр. д. № 414 по описа за 2008 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 212 от 19.06.2008 г. по гр. д. № 2072/2007 г. на Районен съд Хасково. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество, като бъде отхвърлен предявения иск. Претендира направените по делото разноски. С определение № 343 от 20.03.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК във връзка с направеното възражение за прихващане със стойността на направените подобрения от страна собственик срещу отстранилия го носител на правото на ползване. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С постановеното въззивно решение е потвърдено решение на районния съд, с което са осъдени Р. С. М. и А. А. М. да заплатят на С. Г. С. сумата от 6 401 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от правото да ползва апартамент № 1,находящ се в гр. Х. бул. "Васил Левски" № 23, ет. 1,с площ от 63.29 кв. м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 10.27 кв. м., за периода 1.06.2007 г. -27.06.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска-7.12.2007 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 7 200 лв., като недоказана и неоснователен. За да постанови решението си -въззивният съд е приел, че ищецът-в качеството му на носител на право на ползване върху процесния имот и след като е бил лишен за периода 1.06.2007 г. -27.06.2007 г. възможността да го упражнява-има право на обезщетение, размера на което е определил съобразно заключението на приетата по делото експертиза. За да приеме за неоснователно възражението на собственика за прихващане със стойността на направените в имота подобрения, въззивният съд е възприел мотивите на районния съд във връзка с качеството на ползвател на ищеца и е посочил, че тъй като с направените разходи за подобрения се е увеличила стойността на собствения на ответниците имот, то те не представляват тяхно насрещно вземане. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Тезата на касаторите е, че тъй като те са добросъвестни купувачи /при покупката на имота-не са били уведомени, че по отношение на него е налице запазено право на ползване и това не е било отразено в нотариалния акт/ и тъй като считайки, че притежават изцяло правото на собственост/с всичките му елементи-ползване, владеене и разпореждане/са направили ремонт, който значително е увеличил стойността на имота, и пред вид на факта, че вещото лице при определяне на размера на дължимото обезщетение е дал оценката си съобразно състоянието на имота след ремонта и тъй като в този вид имотът се ползва от ищеца-то те имат право да претендират прихващане със вложената от тях за ремонта сума. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК във връзка с поставения въпрос във връзка с направеното възражение за прихващане. Относно дължимостта на обезщетението - не се спори, тъй като ищецът е ползвател, който е защитил правото си по съдебен ред/с влязло в сила съдебно решение/, като за процесния период безспорно е установено, че е бил лишен от възможността да упражнява правото си. Спорът е относно размера -и по-специално за това-дали от стойността на присъжданото в общия случай обезщетение в размер на средния пазарен наем-следва да се приспадне стойността на извършения от собствениците ремонт. В случая не се спори, че ответниците по делото/сега касатори/ - по силата на н. а. № 56 от 2003 г. са собственици на имота. Не се спори, че в акта, с който техният праводател се е легитимирал за собственик-не е било записано, че върху имота е учредено право на ползване в полза на трето лице. Затова - преди настаняването си, веднага след закупуването му през 2003 г. ответниците- в качеството си на собственици- са извършили ремонт/това се признава и от ищеца в исковата молба/и се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Б. Последните установяват, че апартаментът е бил в "много окаяно състояние", което е наложило в продължение на два месеца да се подменят плочки в кухнята, да се правят плотове, мивки, правена е шпакловка, обръщани са тръби, слагани са тапети, решетки на вратата за терасата, метална врата и прозорец. Според заключението на приетата по делото техническа експертиза- стойността на вложените материали и извършените ремонти работи възлиза на 1 376 лв. Същевременно- ответниците /дали умишлено или не- в случая е без значение/-са лишили ищеца, в качеството му на притежател на право на ползване върху имота, от упражняване и реализиране в пълен обем на притежаваното от него право. Той е установявал по исков ред правото си и е въведен в имота от съдия изпълнител на 27.06.2007 г. В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне по-малката сума между обедняването и обогатяването. Съдът е длъжен да установи действителния размер на обогатяването на ответника. В случая обогатяването не може да е в размер на средната наемна цена за процесния имот /още повече, че тя е изчислена на базата на вида и състоянието на имота след извършения ремонт/-без от нея да се приспаднат направените разходи във връзка с привеждането на имота в това му състояние. Щом като ответниците, ползвайки имота са правили разходи във връзка с поддържането му, то те-следва да се вземат пред вид при преценката на размера на обедняването на ищеца. Ответниците дължат заплащане на обезщетение за имота-във вида, в който те са го получили. За тях не е съществувало задължение да извършват подобрения и от обстоятелството, че те са ги направили, считайки се за притежатели на всички елементи на правото на собственост- не може да се облагодетелства ищеца. За да се определи дължимия размер на обезщетението-следва от стойността на изчислената средната наемна цена да се извади стойността на направените разходи за ремонт, т. е. от присъдените 6 401 лв. следва да се извади сумата от 1 376 лв., до който размер от 5 025 лв. -искът е основателен. Като е приел обратното-въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. При постановяване на съдебният си акт- съдът неправилно е изчислил размера на онова обогатяване, което е в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера на това обедняване. Не става въпрос за иск на друго основание, за да се търси ликвидност и изискуемост на вземането на ответната страна, за да се прави компенсация по пътя на възражението за прихващане, тъй като ползите и увреждането имат едно и също фактическо основание. С оглед на горното -след отмяната на постановения въззивен акт, следва да се постанови нов, с който да се уважи предявения иск до размер от 5 025 лв., а в останалата част да се отхвърли като неоснователен. С оглед направеното от касаторите искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, с оглед изхода на делото и като взе пред вид, че са представени доказателства/вносни бележки за внесени държавни такси в размер на 126 лв./ от тях- на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 40 лв., съобразно отхвърлената част от иска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение