Решение № 4672 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2412/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 26168 от 06.12.2024 г., постановено по адм. д. 10584/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е определил правно релевантните факти и ценил доказателствата за валидността на РА. Сочи, че законодателят изрично е регламентирал в ДОПК правото на изпълнителния директор или на оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да определя служители, за които териториалната компетентност по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК не се прилага. Поради това намира, че ревизионните производства, възложени по реда на чл. 12, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 10, ал. 9 ЗНАП, са приключили със законосъобразни ревизионни актове. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционният съд, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба Д. Я. Я. от гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността ѝ и присъждане на осъществените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. От Директора на Дирекция ОДОП - София е предявена и частна жалба срещу Определение 3331/31.01.2025 г. по адм. дело 10584/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба Д. Я. Я. с писмен отговор оспорва основателността ѝ. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22221123006267-091-001/20.06.2024 г., потвърден с Решение 1230/05.09.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното: Ревизионният акт е издаден от Ц. Петрова - началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията, и Н. Тодорова - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията. Ревизираното лице Д. Я. е с постоянен адрес в гр. София от момента на възлагане на ревизията до нейното приключване. Със Заповед ЗЦУ-ОПР-22 от 22.08.2022 г., на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 8 и ал. 9 ЗНАП Изпълнителният директор на НАП е оправомощил З. Габровска, Зам. изпълнителен директор на НАП, да определя органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК. На основание тази заповед е издадена Заповед ЗЦУ869/03.05.2023 г. на Зам. изпълнителния директор на НАП, с която са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, сред които от ТД на НАП - Велико Търново е и Ц. Петрова. Съгласно представено приложение към заповед ЗЦУ2221/25.10.2023 г., за ревизирания Д. Я. за компетентната териториална дирекция вместо ТД на НАП - София е определена ТД на НАП Велико Търново. Съгласно Заповед РД01379/04.05.2023 г. на Директора на ТД на НАП - София, функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК се изпълняват от служители /органи по приходите/, за които според Заповед ЗЦУ869/03.05.2023 г. на Зам. изпълнителния директор на НАП не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК. В т. 10 от тази заповед е посочена Ц. Петрова. В случая ЗВР е издадена от И. Ангелова, при условие на заместване на Ц. Петрова, съгласно Заповед 1270 от 15.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, по силата на която е разрешено на Петрова да ползва два дни отпуск на 25 и 26 октомври 2023 г. При тази фактическа установеност АССГ е приел, че правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК са в изричната компетентност на изпълнителния директор на НАП или на негов заместник, поради което не могат да бъдат предоставяни другиму. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс се издават от органи по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Преценил е, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс по отношение на физическите лица е ТД на НАП, където е техният постоянен адрес. В тази връзка е констатирал, че в случая постоянният адрес на ревизирания е в гр. София, поради което компетентна е ТД на НАП - София. Наред с горното, съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съгласно която при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция. Посочил, че не е обоснована причината, която налага да се възлага на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново извършването на ревизия на физическо лице, което е с постоянен адрес в София. В обобщение е формирал извода, че оспореният РА е нищожен, тъй като издателите му са териториално компетентни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. С Тълкувателно решение по т. д. 2 по описа за 2024 г. ОСК на ВАС е дал отговорът на въпроса: Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?. В тази връзка Общото събрание на колегиите на ВАС съобрази, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК ие определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и от правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК. С акта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналния обхват на възможните адресати на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция не се осъществява с упражняване на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗНАП (контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция), а на това по чл. 11, ал. 1,т. 4 ЗНАП (организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии). Част от механизма за контрол са и конкретни правомощия, като това по чл. 7, ал. 3 ДОПК да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, в спучаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК), а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии (в този смисъл са решаващите мотиви на ТР Ке 5/13.12.2016 г. на ОС на | и колегия на ВАС по тълкувателно дело Ке 10/2016 г.). Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, който е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. При този отговор на поставения въпрос и на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на каквито е да е фактически установявания на първостепенният съд по съществото на спора и по аргумент от чл. 220 АПК, делото следва са бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Горният краен извод обуславя и отмяната на Определение 3331 от 31.01.2025 г., постановено по адм.д. 10584/2024 г. по описа на АССГ, който при новото разглеждане на делото отново ще се произнесе по отговорността за разноски. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение