Решение № 12085 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2018 г.

Решение № 12085 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6184/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адв. Янева, като пълномощник на В. Р. и М. Р., и двамата от гр. [населено място], срещу решение № 90/16.03.2018 г., постановено по адм. дело № 557/2017 г. по описа на Административен съд - Перник. Съдебният акт се преценява неправилен и необоснован, претендира се отмяната му, по съображения в жалбата и писмени бележки, с искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции, съгласно приложените списъци. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват, представляват се от адв. Христова, преупълномощена от адв. Янева, която поддържа жалбата. Ответникът - Кметът на Община Перник, редовно призован, не изпраща представител. Постъпил е по делото отговор по касационната жалба, с искане решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Участващият в заседанието прокурор дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни за производството страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С касираното решение е отхвърлена жалбата на Р. срещу заповед № 1369/03.08.2017 г. на Кмета на община-Перник, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "жилищен етаж" от "едноетажна масивна жилищна сграда със сутерен", находяща се в собствения им ПИ 2059 по плана на с. Студена, общ. Перник, м. "Опашница", като са присъдени разноски в полза на общината. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби - осъществен е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Изложени са съображения, че констатираният строеж не попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1 ЗУТ и чл. 151 ЗУТ, поради което за изграждането му се изисква разрешение, съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ, както и, че разрешението за строеж от 21.09.1993 г., на което се позовават жалбоподателите, е изгубило правно действие още през 1998 г., не е било презаверявано и не може да се цени, като същото се отнася и за одобрения на същата дата проект. Въз основа на това съдът е заключил, че загубата на правно действие на строителните книжа се приравнява на изначална липса на такива, поради което правилно административния орган е приложил разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - наличието на обекта е установено и от заключението на СТЕ, като е без значение дали надстроеното е с предназначение за жилищни нужди, или битова сграда. Решението е неправилно и необосновано, постановено е при неточно тълкуване на относимите факти и приложимата правна уредба, довело и до вътрешни противоречия в изложените изводи, поради което се налага отмяната му и произнасяне по съществото на спора от настоящата инстанция. Изложените от съда изводи досежно наличните строителни книжа от 1993 г., са неприложими в случая, посочената практика на ВАС е цитирана некоректно, тъй като и двете решения са постановени при различна фактическа обстановка. Данните по делото установяват, че производството е започнало след сигнал на представляващия БАН, че в ПИ 2057 и ПИ 2059 по плана на с. Студена, (част от имот с площ от 5 дка, предоставен на Академията), се извършва незаконно строителство. Видно от нот. акт № ../.... г., ЕТ "Агробиопласт - И. Н.", е признат за собственик на ПИ с пл. № 493 по КВС на с. Студена, от 1994 г. целият с площ от 2221 кв. м., заедно с построените в него битова сграда със застроена площ 50 кв. м. и складове с гараж, с площ 117 кв. м. Съгласно нот. акт № .../.... г., И. Н., в качеството си на ЕТ, е продал на жалбоподателите В. Р. и М. Р., ПИ с пл. № 2059, съгласно ПРЗ на селото, утвърден със заповед № 2070/17.11.2000 г., изм. със заповед № 888/04.06.2014 г. (л. 121), и двете на кмета на община-Перник, за поправка границите на ПИ 2057, целият с площ 2221 кв. м. като се обособява нов имот с пл. № 2059, с площ от 871 кв. м., заедно с построената в него битова сграда, със застроена площ 50 кв. м., с трасирани граници на имота, съгласно приложения на л. 48 по делото протокол от 12.05.2016 г. Със заповед № 1782/09.08.2016 г., по заявление на ЕТ "Агробиопласт - И. Н." и М. Р., за двата имота е одобрен ПУП-ПЗ, като се потвърждава съществуващото застрояване в тях и се определя зона за свободно застрояване, с показатели за нискоетажно жилищно застрояване и устройствена зона Жм, според червени и черни линии и цифри, съгласно приложената скица. Процесната сграда, видно от приобщените скици и планове, потвърдено и от заключението на вещото лице, е ситуирана изцяло в имот 2059 и граничи, без да засяга съседния имот, предоставен на БАН. В КА от 01.06.2017 г. (л. 69) е посочено, че строежът представлява "масивна постройка с размери 6. 20 м/8. 25м., разрешена с РСтр. от 21.09.1993 г. на основание одобрени проекти, надстроен с жилищен етаж с размери в дължина 11. 30м. и ширина 8. 25м. и височина на кота било около 4м, съгласно окомерната скица, изпълнен с носещи стоманобетонови елементи - плочи, греди и колони, тухлени стени и дървена конструкция на покрива, с вълнообразна ламарина. В южна посока, върху бетонова площадка с размери 3. 70/6. 90 и средна височина от прилежащия терен 0. 50м. е бил изграден дървен навес, (отразен в КА), с размери 3. 60м. /4. 50м., премахнат доброволно от собствениците, видно от представения протокол (л. 85) от 19.07.2017 г. на служители от община-Перник, който не е включен в предмета на заповедта. Видно от обяснителната записка към работен проект от м. август 1993 г., (л. 155), със съответните му части и количествена сметка, с възложител "Агробиопласт" - с. Студена, за изграждане на приемно - битова сграда, същият е разработен за "едноетажна сграда със сутерен". На етажа са разпределени канцелария, стая за почивка, битова стая с бюфет, антре и санитарен възел, а в сутерена, с оглед особеностите на терена и денивелация, под част от него - гараж, склад и котелно, с обемно-планировъчни параметри: застроена площ на първи етаж 82. 5 кв. м., сутерен - 40. 7 кв. м. и обем 370 куб. м., стоманобетонова монолитна конструкция, ивични основи, някои от които играят роля на подпорни стени. Съгласно първоначално изготвеното заключение на вещото лице, изготвено след оглед на място, справки в община Перник, както и въз основа на наличните доказателства, включително одобрени проекти на 21.09.1993 г. и РСтр. на "Битова сграда " от 21.09.1993 г., обектът е описан като монолитна сграда, стоманобетонова конструкция и тухлени неносещи стени, като първият жилищен етаж е покрит със стоманобетонова плоча, (покривната конструкция е премахната, останали са само отделни греди, въз основа на което е направен извод, че е била дървена, изпълнена в груб строеж), тухлени вътрешни преградни стени, поставена РVС дограма и изпълнени част от инсталациите. При съпоставка с одобрения проект от 1993 г., е направен изводът, че контурите на сградата съвпадат с тези по проекта, като разминаванията, в рамките на 20 см. са допустими и са онагледени на скицата-приложение1, променено е само вътрешно интериорното решение на помещенията и местоположението на отворите на прозорците. По искане на процесуалния представител на административния орган, съдът е допуснал и допълнително заключение, извършено след повторен оглед и геодезическо заснемане на сградата. Експертът е посочил, че най-вероятно сградата е попълнена в КВС, одобрена с протокол от 12.06.1994 г., с площ 58 кв. м., като липсва в нея сигнатура за конструкция и етажност, а съгласно данните от КП на с. Студена, одобрен 2000-та година, тя е с площ 50 кв. м., масивна, едноетажна. Действително застроената площ на обекта е 85 кв. м., изпълнен в груб строеж, като контурите на сутеренната част съвпадат с отразеното в КВС и действащия КП. В с. з., при депозирането на заключението и на въпросите на страните, експертът с голяма степен на вероятност е допуснал, че разминаванията в квадратурата по КВС, КП и нот. акт, се дължат на частично заснемане на сградата, само на сутеренната част. Заключенията не са оспорени от страните, съдът ги е възприел като обективно и компетентно изготвени, отчетени са одобреният на 21.09.1993 г. инвестиционен проект, издаденото на същата дата РСтр. и извода, че изградената на място постройка, над сутеренния етаж, попада в контура на одобрения проект. Т. е., от една страна, на база тези установени факти и обстоятелства, съдът е направил констатацията за наличието на заварен строеж, изпълнен на база налични строителни книжа, (което е видно и от описаните нот. актове и отразеното в КВК и КП), от друга страна е направен извода за погасено действие на същите. Едно е да се извършва строеж без издавани въобще строителни книжа, или да се реализират СМР без довършено до етап груб строеж строителство, след като са изтекли законовите срокове за това, съвсем различна е настоящата хипотеза, при която е установен по категоричен начин заварен, законно изграден строеж, осъществен въз основа на утвърдени проекти и издадено РСтр. и нанесен в плана още през 1994 г., макар и с различна квадратура. В този случай задължение на административния орган е да индивидуализира в максимална степен, преди издаването на заповед за премахване незаконно изграденото, което в случая не е сторено - сградата, в сегашния й обем, съответства на квадратурата по одобрения проект, което е установено от приетите от съда и страните заключения по СТЕ, налице е и част от съществувалата дървена конструкция на покрива, което свидетелства, че е била изпълнена изцяло. Фактите по отразяването й, (50 кв. м., 58 кв. м.), съпоставени с параметрите й по проекта - 40 кв. м. за сутерена и останалите - за жилищния етаж), не могат да дадат превес и да установят приетото от органа надстрояване. Жалбоподателите не са твърдяли изграждане на обекта през 2016 г. - това е факт само досежно дървения навес, който обаче е бил доброволно премахнат. От друга страна, внасянето за одобряване, на нови строителни книжа (дали ще е вътрешно преустройство, дострояване, или промени с екзекутив), в случая е ирелевантно, тъй като РСтр не е издадено за да бъде ценено, а прави впечатление, че дори и след представянето на този проект по делото е видно, че той е със същите параметри, както и обсъждания от 1993 г., само с различно разпределение на помещенията, но с квадратура на застроената площ също от 85 кв. м. С оглед така изложеното, решението е постановено в нарушение на материалния закон, допуснати са обсъдените нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това се отмени незаконосъобразната заповед. При този изход на процеса на жалбоподателите сладва да бъдат присъдени направените разноски и за двете съдебни инстанции, съгласно приложените списъци и договори за правна помощ, в размер на 980 лв. за първоинстанционното производство и 850 лв. - в касационното, или общо 1830 лв., своевременно претендирани и доказани като реално заплатени, без възражение за прекомерност от ответната страна, което да бъде обсъждано. Воден от тези съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 222 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,