Решение № 12414 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4448/2013 г.

Решение № 12414 от 26.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4448/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Цвета Павлова Димова от гр. София, против решение № 200 от 09.01.2013 г., постановено по адм. дело № 6257/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № РД-64-2/11.04.2012 г. на кмета на Столична община. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - кметът на Столична община, и заинтересованите страни Елеонора Иванова Кирилова и Кирил Иванов Лазаров, не се явяват и не вземат становища по касационната жалба. Заинтересованата страна Виолетка Павлова Миланова счита жалбата за основателна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Цвета Павлова Димова (настоящия касатор) против Заповед № РД-64-2/11.04.2012 г., издадена от кмета на Столична община. С нея по искане на касатора и на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ е отказано да се изземе частта от ПИ № 399, кадастрален лист Г-23-5-Г, с площ от около 300 кв. м., с. Плана, попадаща в бивш имот № 776, в землището на с. Плана, район Панчарево. С оспорваното решение № 200 от 09.01.2013 г., постановено по адм. дело № 6257/2012 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на касатора срещу оспорваната заповед. За да постанови този акт административният съд е развил доводи, че имота, чието изземване е поискана, се е ползвал от третите лица на правно основание въз основа на посочен нотариален акт. При наличие на спор за материално право на собственост спорът следвало да се разреши по общия исков ред, което не можела да стане в административното и съдебно-административното производство. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. При тази законова разпоредба административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези законови предпоставки са да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците или ползвателите и това ползване да е без правно основание. Предпоставките за издаване на заповедта са предвидени при условията на кумулативност. За да бъде реализирана административната процедура за изземване на земеделската земя фактите, обуславящи наличие на законовите предпоставки за издаване на заповедта следва да са безпротиворечиво установени. Обосновано съдът е приел, че в случая това изискване не е налице. Установено е при извършената проверка по законовия ред за установяване на неправомерното ползване, че частта от ПИ № 399 се е ползвала от заинтересованите лица Елеонора Иванова Кирилова и Кирил Иванов Лазаров по наследство от Надежда Димитрова Лазарова въз основа на акт за собственост - нотариален акт № 93, т. III, дело № 261/1991 г. Съгласно неодобрената кадастрална карта на с. Плана, район Панчарево, Столична община, имотът е заснет и е нанесен в кадастрален лист /к. и./ Г-23-5-Г, където е записан на наследодателя им. При така установеното ползване на правно основание е недопустимо кметът на общината чрез предвидената административна интервенция да разреши спора относно действието на нотариалния акт и записванията към неодобрената кадастрална карта. В производство и по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ не може да се разреши спора за собственост между касатора и заинтересованите лица, както правилно е приел административният съд. Това следва да стане по общия исков ред. Освен това в случая редът по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е неприложим и на още едно основание. С Тълкувателно решение № 1 от 25.01.2013 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема, че административното производство по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ се прилага само в случаите, когато възстановените по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи имоти представляват земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В случая от събраните по адм. дело № 6257/2012 г. по описа на АССГ доказателства се установява по безспорен начин, че процесните около 300 кв. м. от ПИ № 399 попадат в строителните граници на с. Плана, което изрично е посочено в решението за възстановяване правото на собственост на ОСЗГ Панчарево, въз основа на което касаторът основава претенцията си. Следователно процесните около 300 кв. м. не са земеделска земя по характеристиката на чл. 2 от ЗСПЗЗ и не могат да бъдат предмет на изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Постановеното в този смисъл съдебно решение на АССГ е в синхрон с приетото в цитираното по-горе Тълкувателно решение на ОС на ВАС. Неоснователно е становището на прокурора от Върховна административна прокуратура за недопустимост на решението поради родова неподсъдност на спора пред административния съд. Действително съгласно § 19 от АПК спорът е следвало да се разгледа от районния съд. Но в случая не е имало възражение за родова неподсъдност по чл. 119, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Освен това на основание чл. 270, ал. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК решението на административния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,