Решение № 9199 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2016 г.

Решение № 9199 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Х. А. Р. А. Б." ООД срещу решение № 7361 от 27.11.2015 г. по адм. д. № 7853/2015 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу Акт за прихващане или възстановяване № 722401871/20.05.2015 г., издаден от длъжностно лице при Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при СО, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община. Счита, че са налице касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за неправилни изводите на съда, че не е доказал, че собствеността на автомобила е била незаконно прехвърлена към 1.08.2011 г., тъй като не е била прехвърлена собствеността не е предприел действия за прекратяване на регистрацията. Счита, че неправилно е определен данъкът за придобиване на автомобила с оглед застрахователната стойност през 2008 г., вместо през 2011 г. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмени бележки, претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че автомобил е бил закупен на 18.11.2008 г. от "Х. А. А. Л." ООД / последствие с наименование "Х. А. Р. А. Б." ООД/ и отдаден по договор за финансов лизинг на лизингополучател "А." ЕООД. Лекият автомобил е бил деклариран по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 01-06-25931/29.12.2008 г. и е била открита партида. На 18.08.2011 г. собственикът получил известие от полицията, че регистрацията на лек автомобил Мерцедес "МЛ 63 АМГ" с peг. СА 2200 НМ е служебно прекратена поради регистрация на същия в друга страна членка на ЕС, което е станало повод за подаване на сигнал от него до СРП за това, че автомобил, който е собственост на дружеството, е станал обект на престъпление, тъй като законният му собственик не е извършвал разпоредителни действия с него. Въз основа на подадения сигнал, в СРП е заведена прокурорска преписка № 44540/2011, която е приключила с отказ от образуване на досъдебно производство, като становището на прокурора е било, че в случая става въпрос за гражданскоправен спор. С искане вх. № 1759 от 16.12.2014 г. отправено до началника на отдел "МДТ", жалбоподателят поискал компетентните органи да му възстановят сумата от 3013,60 лв., представляващи суми за заплатен местен данък за лекия автомобил, противозаконно присвоен през 2011 г. С АПВ от 20.05.2015 г., издаден от старши инспектор при Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", отдел МТС С. - Т. на дружеството жалбоподател, е била прихваната от надвнесения данък превозно средство 2580,46 лв., сумата 2451, 25 лв., представляваща данък по чл. 45, ал. 2 от ЗМДТ неплатен от страна на дружеството. Приходният орган от СО, стигнал до извод, че лекият автомобил Мерцедес "МЛ 63 АМГ" с peг. СА 2200 НМ е с прекратена регистрация към 1.08.2011 г. и има последваща такава в друга държава, т. е. има приобретател в чужбина. Затова дружеството като собственик на автомобила, е данъчно задължен на основание чл. 45, ал. 2 от ЗМДТ, тъй като когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят. Документът за застрахователна стойност на л. а. към 2008 г. е използван за нуждите на проверката. На 30.04.2015 г. с изх. № 10МДТ-2600-188/1/30.04.2015 г. е изпратено искане до жалбоподателя да представи застрахователна стойност за лек автомобил Мерцедес "МЛ 63 АМГ" с peг. СА 2200 НМ, което той не е изпълнил. Прието е, че по удостоверението от 2008 г. застрахователната му стойност е в размер на 98050 лв. На основание чл. 45, ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, чл. 35, ал. 2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на Столичен община и чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗМДТ и чл. 33, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ дължимият данък придобиване за лек автомобил е определен в размер на 2451,25 лв. Партидата на лекия автомобил мерцедес е закрита въз основа на декларация подадена на 15.12.2014 г. Представено е удостоверение за бивша собственост издадено от ПП КАТ СДВР с рег. № 144134010556/12.12.2014 г., че автомобилът е бил собственост на дружеството до 1.08.2011 г. След тази дата регистрацията е била служебно прекратена. Независимо от това дружеството е продължило да заплаща данък за МПС и е надвнесло данък в размер на 2580,46 лв., с която сума с обжалвания пред съда АПВ е прихванато установеното задължение на жалбоподателя за заплащане на местен данък при прехвърляне на лекия автомобил, тъй като прехвърлителят е бил в чужбина. Съдът е посочил, че видно от представено Удостоверение на МВР рег. № 144134010556, процесният лек автомобил е бил собствен на дружеството от 2.12.2008 г. до 1.08.2011 г., жалбоподателят е заявил в искането за прихващане и възстановяване, като посочил, че л. а е бил противозаконно присвоен на 1.08.2011 г. Съдът изложил мотиви, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че към тази дата - 1.08.2011 г. прехвърлянето на процесния л. а. е незаконосъобразно, както и, че приобретателят му не е бил в чужбина. Противното е установено от административната преписка по делото - писмо вх. № Я-23 700/29.07.2011 издадено на осн. чл. 18, ал. 1, т. 3 от Наредбата: писмено уведомление за регистрация на ПС в държава-член на ЕС или на ЕИП. Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., в релевантната ред. на ДВ бр. 94 от 2009 г., предвижда прекратяването на регистрацията на МПС. С. чл. 18, ал. 3 от Наредбата, регистрацията на превозно средство се прекратява след писмено уведомление за регистрация на превозното средство в държава, чл. на ЕС или на ЕИП. Прието е, че в съответствие с чл. 45, ал. 2 от ЗМДТ изводът на административния орган, че жалбоподателят дължи заплащането на данък върху това превозно средство, е правилен, данъкът е установен към момента на прехвърлянето на автомобила на 1.08.2011 г. Решението е правилно. Жалбоподателят не е доказал в административното и в съдебното производство, че лекият автомобил е придобит незаконно и че е бил обект на престъпление, след като прокурорската преписка е приключила с отказ да се образува досъдебно производство и страните са насочени да уредят гражданските си отношения. След като жалбоподателят не е установил по надлежния ред, че автомобилът е отнет противозаконно, правилно административния орган е приел, че автомобилът е бил предмет на прехвърлителна сделка и е определил данък по чл. 45, ал. 2 от ЗМДТ за придобиването на собстветостта на автомобила, съгласно който когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят. Представено е от жалбоподателя и свидетелството за регистрация на МПС - част Първа, което е официален документ, съдържащ данни за идентификацията на моторното превозно средство, но жалбоподателят е следвало да докаже пред надлежните органи, че автомобилът е бил отнет противозаконно след като свидетелството за регистрация на МПС - част Първа се намира при него. Жалбоподателят не може да изисква от органа определящ данъка за придобиване/ прехвърляне на превозното средство да приеме, че превозното средство е придобито незаконно, след като прокуратурата е приела, че не са налице данни за това. Независимо от това жалбоподателят е продължил да плаща данък превозно средство, след когато на 1.08.2011 г. автомобилът е бил регистриран в друга страна членка на ЕС и регистрацията му в България е била служебно прекратена, като е считал, че ще установи незаконното придобиване на автомобила и че продължава да бъде собственик. Но със заявлението което е подал за връщане на данък превозно средство като недължимо платен, той всъщност признава, че е престанал да бъде собственик след 1.08.2011 г., след като иска връщане на платения от него като собственик данък превозно средство след тази дата. При това положение правилно е прието, че на жалбоподателя следва да се върне платения данък превозно средство след 1.08.2011 г., когато регистрацията на автомобила като негова собственост е била служебно прекратена, но поради това ще следва да заплати данък за прехвърлянето на собствеността на автомобила. Размерът на данъка за придобиване на моторно превозно средство през 2011 г., който в случая се заплаща от прехвърлителя, тъй като приобретателят е в чужбина, е определен съгласно удостоверението за застрахователна стойност от 2008 г. Въпреки искането на административния орган, жалбоподателят не е представил друго удостоверение за застрахователна стойност към 2011 г. и не е установил друга застрахователна стойност в хода на съдебното производство, което е било в негова доказателствена тежест. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение