Решение № 12214 от 2.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6057/2020 г.

Решение № 12214 от 2.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6057/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Касационно производство e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 98, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационни жалби на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО при ТП на НОИ – П. срещу решение № 412 от 13.02.2020 г. по адм. дело № 3554/2019 г. на Административен съд-П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение на Национална експертна лекарска комисия № 1330 от заседание № 078 от 16.10.2019 г., постановено от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, в частта касаеща определената оценка на трайно намалена работоспособност на В. Ю., от [населено място]. Посочените в жалбите пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се обяви за нищожно, алтернативно да се отмени постановения индивидуален административен акт. Претендират се разноски. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ – не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът В. Ю. не изразява становище по касационната жалба. Останалите ответници също не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърля жалбата на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ - П., срещу експертно решение на Национална експертна лекарска комисия № 1330 от заседание № 078 от 16.10.2019 г., постановено от специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания по отношение на преосвидетелстваното лице В. Ю., от [населено място], с което му е определена 74% трайно намалена работоспособност/ТНР/. Съдът е приел, че НЕЛК е спазила нормативните изисквания при определяне процента ТНР. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че с експертно решение № 2665 от заседание № 122/12.07.2017 г. на Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ "П."АД, при преосвидетелстване на В. Ю., е извършена оценка на работоспособността, като е определена 74% трайно намалена работоспособност /ТНР/ за срок от две години (до 01.07.2019 г.) с дата на инвалидизирането 21.01.2004 г. С Решение № 09480 от заседание № 474/28.07.2017 г. Медицинска комисия при ТП на НОИ – П., на основание чл. 98 КСО, е разгледала посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК и е приела, че същото следва да бъде обжалвано с мотива, че ТЕЛК оценява с 50% ТНР Обезитет IV ст. с БМИ – 60, 45 кг/кв. м., а видно от приложените в МЕД на лицето два амбулаторни листа № 002512/27.06.2017 г. и № 002633/05.07.2017 г., издадени от невролог, непосредствено преди освидетелстването в ТЕЛК, липсва диагноза – [диагноза], липсват и измерени ръст, тегло и БМИ. По жалбата на ТП на НОИ – П. в НЕЛК – С. е образувано административно производство, приключило с ЕР № 0010 от заседание № 003/03.10.2018 г. на Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести, с което е потвърдено оспореното ЕР на ТЕЛК. Това решение на НЕЛК е обжалвано пред Административен съд П. от Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО към ТП на НОИ - П., по повод на което е образувано адм. дело № 3848/2018 г. С оглед депозирано от НЕЛК оттегляне на оспорения административен акт по реда на чл. 156, ал. 1 АПК, с протоколно определение № 158/23.01.2019 г. жалбата е оставена без разглеждане, а производството – прекратено. Издадено е ново ЕР № 1330 от заседание № 078/16.10.2019 г. от Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е отменено оспореното ЕР на ТЕЛК по срока на инвалидност, като е определен нов срок от три години до 01.07.2020 г. и е потвърдено по останалите поводи, с водеща диагноза [диагноза]. Общата оценка на степента ТНР от 74 % е определена, описани са различните заболявания и констатации, направени са изводи. Решението на НЕЛК е взето по документи на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. С оглед на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд правилно анализира приложимата нормативна уредба. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/, експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии (ЛКК), от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), като относимите материалноправни разпоредби и административнопроизводствени правила са регламентирани в Глава Четвърта "Експертиза на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждане". В изготвяне на решението НЕЛК е съобразила разпоредбите на чл. 62 от НМЕ, чл. 63, ал. 1 от НМЕ, т. III от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ. Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20% от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че ТНР от 74% ТНР, с водещата диагноза [диагноза] в Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ, е правилно определен. Неоснователни са наведените оплаквания, че установените увреждания, стадият на тяхното развитие и обусловеният функционален дефицит са съобразени със съответните отправни точки, съгласно приложение № 1 от НМЕ, като в спорния случай за затлъстяване IV степен са определени 50 % ТНР, по част IX, раздел IX. Административният съд е изпълнил задълженията си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 1, чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,