Решение № 15843 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2013 г.

ВАСV отделение29.11.2013 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 556 от 12.12.2012 г. по адм. дело № 843/2012 г. на Административен съд - Велико Търново. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново да заплати на Емил Любомиров Брунков от гр. Левски сумата 200.00 (двеста) лева разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15843 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1589/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Павликени против решение № 556 от 12.12.2012 г. по адм. дело № 843/2012 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена заповед № ЯЗ-221/17.08.2012 г. на същия административен орган, с която на Емил Любомиров Брунков е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатите от Брунков дисциплинарни нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Брунков против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Велико Търново е постановено в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изразените от първоинстанционния съд. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и при спазване на установените в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарно наказание, след като в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 1 са приети писмените обяснения на служителя. Изводът на съдебния състав за съществено нарушение на процедурата по образуване на дисциплинарното производство е направен в противоречие с нормативната уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 238а от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), когато дисциплинарното нарушение е по чл. 225 - 229 от правилника, дисциплинарното производство може да започне и без издаването на заповед, а за негово начало следва да се приеме първото извършено действие. В случая цитираният текст следва да се приложи и по отношение на извършените от служителя Брунков нарушения, които са квалифицирани по чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР. Ето защо съображенията на съдебния състав за допуснати съществени нарушения при образуване на дисциплинарното производство не се споделят от настоящата инстанция. Останалите изводи на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта като постановена в нарушение на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон са законосъобразни и следва да бъдат възприети. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Цитираният текст изрично предвижда в заповедта да бъдат посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и разпоредбите, които са нарушени. В случая това не е направено. Посочено е, че наказанието на старши инспектор Брунков, началник група "Охранителна полиция" в РУП - Павликени при ОД на МВР - Велико Търново се налага за "неизпълнение на служебните задължения и неупражняване на контрол върху подчинени", без да са посочени конкретни факти, установени по време и място на извършване, които да описват в какво се състои неизпълнението на задълженията и липсата на контрол. Такива факти не се съдържат и в цитираната в заповедта и представена справка рег. № я-22945/10.08.2012 г. с резултатите от комплексна проверка на охранителната дейност в РУП - Павликени. В посочения документ името на Брунков е цитирано няколко пъти във връзка с функциите, които са му възложени от началника на РУП - Павликени. Липсват обаче данни за това дали тези задължения, както и тези, присъщи за заеманата или изпълнявана от служителя Брунков длъжност са изпълнени, ако не са изпълнени, кога е станало това, както и дали всички констатирани при проверката пропуски при воденето на книгите, планирането на работното време, ротациите, нарядите и воденето на плановете са изцяло отговорност на Брунков. Факти сочещи на неизпълнение на конкретни служебни задължения, както и такива, установяващи неупражнен контрол над подчинени не са изложени справката, а също и в предложението за налагане на наказание. Освен това, както в заповедта, така и в цитираната справка не са посочени конкретни разпоредби, заповеди и правила, регламентиращи служебната дейност, на които извършеното или неизвършеното от служителя противоречи. Така постановена заповедта не съдържа както фактическите, така и правните основания, обосновали издаването й, а с това препятства установяването на нарушенията и накърнява правото на служителя за защита, който всъщност не е осведомен за причините, поради които е санкциониран. В нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР при налагане на наказанието не е направен и анализ на цялостното поведение на служителя, на характера и тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за службата. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че посочените по-горе нарушения на формата на акта и на процесуалните правила обосновават постановяване на заповедта и в противоречие с материалния закон, тъй като административният акт е издаден, без да е установено кои свои задължения служителят не е изпълнил или на кои норми и разпоредби служебното му поведение противоречи, т. е., без да е установено, че поведените на служителя представлява неизпълнение на служебните задължения и неупражняване на контрол над подчинени. Всеки от констатираните от първоинстанционния съд и посочени по-горе пороци на административния акт съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отменя обжалваната заповед, съдебният състав постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд се подкрепят от събраните доказателства. Представените по делото заповед и справка обосновават изводите на съдебния състав за допуснати съществени нарушения във формата на акта, тъй като както в него, така и в справката не се съдържат конкретни факти и не са посочени норми и разпоредби, които да сочат, че служителят не изпълнява служебните си задължения и не упражнява контрол над подчинените си служители. Това заедно с липсата на анализ на характера на извършените нарушения, техните последици, както и на цялостното поведение на служителя водят до извода за издаване на заповедта в нарушение на материалния закон. Всички изброени пороци на административния акт обосновават крайния извод за неговата отмяна. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново, в чийто състав е органа, издал отменената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на Брунков сумата 200.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 238 ППЗМВР
  • чл. 246, ал. 1 ППЗМВР