Решение № 14528 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14202/2017 г.

Решение № 14528 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14202/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник РУ Нови пазар при ОД на МВР гр. Ш., чрез пълномощник, срещу решение № 99/02.11.2017 г. на Административен съд Ш. по адм. д. № 243/2017 г., с което съдът е отменил негова Заповед № 17-0307-000154/20.07.2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че са налице предпоставките за издаване на процесната заповед по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП, тъй като по време на проверката, моторното превозно средство е управлявано от приятел на собственичката, който е неправоспособен водач. Първоинстанционният съд погрешно е приел, че водачът е извършил противозаконно отнемане на автомобила и поради тази причина ПАМ не е съобразена със закона. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Т. срещу Заповед № 17-0307-000154/20.07.2017 г. на началник РУ Нови пазар при ОД на МВР гр. Ш. като неоснователна. Претендира направените деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, Д. Т., чрез пълномощник, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалвания съдебен акт като обоснован и постановен при правилно приложение на материалния закон. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Ш. е образувано по жалба на Д. Т. срещу Заповед № 17-0307-000154/20.07.2017 г. на началник РУ Нови пазар при ОД на МВР гр. Ш., с която на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС" – лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Ъп", с рег. № [номер] и рама №WVWZZZAAZHD060166 за срок от шест месеца. За да отмени заповедта, Административен съд Ш. е приел, че са налице материалноправните предпоставки за постановяване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, но същата не е съобразена с целта на закона, тъй като автомобилът е бил обект на чуждо посегателство, като е противозаконно отнет. Решението е правилно. Касационната инстанция приема за правилни изводите на съда относно реализиране на предпоставките за налагане на процесната ПАМ. При установено нарушение по чл. 150 ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач, са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. С процесната заповед се налага принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171 ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Съгласно приложимата законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС от неправоспособен водач. В процесния случай е прекратена регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца. В действителност в процесния случай са налице всички предпоставки за прилагане на мярката, тъй като законодателят е предвидил управлението на МПС от неправоспособен водач да бъде последвано от прекратяване регистрацията на съответния автомобил, независимо дали същият е негов собственик или не. Собственикът на превозното средство следва при всички положения да носи отговорност за действията на лицата, в чието държане е предал собствения си автомобил. В случая обаче първоинстанционната жалбоподателката не би могла да осъществи дължимата грижа, тъй като от доказателствата по делото е видно, че МПС-то ? е противозаконно отнето. Съответно собственичката не би следвало да понася неблагоприятните правни последици от действията на трети лица по повод нейното имущество, тъй като не е била способна да осъществи надлежен контрол над него. От представените по делото доказателства се установява, че собственичката на процесния автомобил, е подала сигнал, с който е известила органите на реда, че колата ? е изчезнала. Неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател, че преписката по сигнала е била прекратена подари липса на данни за престъпление. Както е посочено и в касационната жалба, в настоящото производство субективната страна е без правно значение. Следва обаче при прилагане на принудителните административни мерки, органът да съобразява тяхното предназначение и цел. В случая последиците от прилагане на мярката са несъизмерими с преследваната от нея цел. Приложената ПАМ е с превантивен характер и следва да цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 2 а, но мярката е постановена в противоречие с целта на закона, съгласно чл. 6, ал. 5 АПК, като засяга в по-голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава законовоустановените цели на административната принуда. Предвид изложеното, не е налице релевираното касационно основание за отмяна на съдебното решение. При данните по делото, преценката на съда е правилна, а постановеното в този смисъл обжалвано решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника Д. Т. се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,