Решение № 14900 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2019 г.

Решение № 14900 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5350/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна, срещу Решение № 10 от 27.02.2019 г., постановено по адм. д. № 473/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03001817002700-091-001 от 7.06.2018 г., в частта, потвърдена с Решение № 198/24.08.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, с която на "Лубрика" ООД са установени задължения за данък по ЗДДС за данъчен период м. 06/2016 г. – главница 7779, 49 лева, лихви 1497, 67 лева; за данъчен период м. 07/2016 г. – главница 27 960, 47 лева, лихви 5142, 03 лева; за данъчен период м. 08/2016 г. – главница 4036, 82 лева, лихви 707, 62 лева; и за данъчен период м. 12/2016 г. – главница 25 679, 54 лева, лихви 3631, 09 лева, или общ размер от 76 434, 73 лева. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда за реализирани ВОД, тъй като видно от събраните доказателства - насрещни проверки на GLOBAL FOOD TRANSPORT MONOPROSOPI IKE GET MIKE и BAUFARBEN HELLAS LTD, дружествата отричат да са в търговско-правни взаимоотношения с "Лубрика" ООД. Според касатора в хода на съдебното производството дружеството не е доказало, че е било в търговски взаимоотношения, още повече - със сочените във фактурите и ЧМР гръцки дружества. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Лубрика" ООД, чрез процесуален представител адв. Минчев, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд – Русе е бил Ревизионен акт №Р-03001817002700-091-001 от 7.06.2018 г., в частта, потвърдена с Решение № 198/24.08.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, с която на "Лубрика" ООД, са установени задължения за данък по ЗДДС за данъчен период м. 06/2016 г. – главница 7779, 49 лева, лихви 1497, 67 лева; за данъчен период м. 07/2016 г. – главница 27 960, 47 лева, лихви 5142, 03 лева; за данъчен период м. 08/2016 г. – главница 4036, 82 лева, лихви 707, 62 лева; и за данъчен период м. 12/2016 г. – главница 25 679, 54 лева, лихви 3631, 09 лева, или общ размер от 76 434, 73 лева и по ЗКПО за 2015 г. и 2016 г. С решението съдът е отменил РА в частта по ЗДДС и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част като неоснователна. Решението в отхвърлителната му част не е оспорено и е влязло в сила. В частта по ЗДДС предмет на спора са непризнати ВОД към гръцките дружества - "GLOBAL FOOD TRANSPORT G. F. T. М. I. К. Е", VIN № EL800503729 и "BAUFARBEN HELLAS LTD", VIN № L997763014. За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на жалбата на дружеството, първоинстанционният съд въз основа на съвкупен анализ на представените писмени доказателства -ЧМР, разгледани в тяхната взаимна връзка с останалите доказателства по делото-гласни, СТЕ, е обосновал извод, че процесните стоки са доставени от РЛ до гръцките контрагенти. Обстоятелствата, установени от приходната агенция досежно получателите на стоките според решаващия състав не могат да имат пряко отношение към извършените от "Лубрика" ООД - ВОД, тъй като законът не вменява допълнителни изисквания спрямо получателите на този доставки, освен посочените в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, а те към момента на доставките са били налице. По отношение оспорването на подписите, положени в клетка 24/получател/ на всички ЧМР, касаещи извършените 7 броя ВОД, с превозвач "Лумакс Транс" ЕООД, съдът позовавайки се на разпоредбите на чл. 4, чл. 9, чл. 5 от Конвенцията за ЧМР, както и чл. 31, б. "а" и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, е приел, че след като положените подписи от изпращача и превозвача са автентични, то ЧМР следва да се кредитират като истински документи със съответните правни последици. Отделно от това съдът е приел, че извършените ВОД се подкрепят и от събраните писмени и гласни доказателства в производството- пътни листи за движение ня ППС, с които са извършени доставките, данните от личните тахографски листи и карти на водачите, управлявали процесните ППС, справка от "Агенция "Пътна инфраструктура, данните от Агенция "Митници", от които е видно пълно съответствие за вход- изход на автомобилите, както и между датите и времето за натоварване и започване на превозите, изминатото разстояние до крайния пункт и времето за пристигане и разтоварване на автомобилите извършили превоза. Тези изводи се подкрепят и от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ. Решението в обжалваната част е правилно, постановено е при надлежно установена фактическа обстановка без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 1.01.2019 г. / ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. В случая правилно е очертан и основният спорен въпрос - налице ли са предпоставките за признаването на ВОД, досежно транспортирането на процесните стоки от територията на Република България до Гърция. Даденият от съда положителен отговор е законосъобразен и се споделя от настоящият касационен състав. Правилно съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, регламентираща ВОД, както и нормата на чл. 45 и съгласно т. 2, б. "а" и "б" ППЗДДС, регламентираща документирането на ВОД. От приложените към административната преписка доказателства се доказва по категоричен начин, че процесните стоки са напуснали територията на Република България. Наличните по делото CMR товарителници са надлежно подписани от изпращача /ревизираното дружество/, от превозвача и получателя и съдържат реквизитите по чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, поради което правилно са ценени от съда като годни транспортни документи. Липсата на място на получаване на стоката в кл. 24, при положение, че товарителницата съдържа подпис и печат на получателя, не представлява нередовност на транспортния документ, въз основа на която да се приеме, че транспортирането на стоките не е осъществено. Постоянната практика на СЕС приема, че освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Съгласно чл. 31, б. "а" и чл. 67 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, счита се, ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз. Разпоредбата на чл. 67 от Конвенцията сочи, че при липса на други уговорки, рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато стоката е маркирана и снабдена с превозни документи. С приемане на стоката от превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане - първо условие за ВОД. С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява второто условие за ВОД. Именно наличието на физическо движение на стоката между държавите-членки е обективен елемент, отличаващ ВОД от доставка на територията на страната – Решение по дело Teleos, т. 30-40. Този елемент е безспорно доказан чрез приложените по делото транспортни документи и справки от Агенция "Митници". В подкрепа на тези изводи на съда е и заключението на изготвената и приета от съда СТЕ, където вещото лице е установило пълно съответствие между датите и времето за натоварване и започване на превозите, изминатото разстояние до крайният пункт и времето за пристигане и разтоварване на товарните автомобили с посочени номера. Това заключение кореспондира и с останалите налични по делото доказателства- данни от тахографски листове, данни от автоматичната проследяваща система на Агенция "Пътна инфраструктура". Налице са и данни от Агенция "Митници", от които е видно пълно съответствие за вход- изход на автомобилите, както и между датите и времето за натоварване и започване на превозите, изминатото разстояние до крайния пункт и времето за пристигане и разтоварване на автомобилите извършили превоза. Законосъобразно с оглед тези констатации от страна на съда е прието, че ревизираното дружество – ответник в настоящото производство е действало добросъвестно ангажирайки предвидените в чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС доказателства, които обосновават правото му на освобождаване на процесните ВОД от заплащане на ДДС. В тази връзка следва да се отбележи, че данните получени от международния обмен, на които се позовава касатора касаят един по-късен времеви период, не касаят пряко процесните ВОД и напрактика се явяват ирелевентни към процесния случай. От приложените към административната преписка доказателства се доказва по категоричен начин, че процесните стоки са напуснали територията на Република България. Предвид гореизложеното решение в обжалваната част се явява правилно постановено, като не са налице сочените от касатора нарушения и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП не се дължат разноски. На ответника по касация, предвид своевременно направеното искане от процесуалния му представител, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,