Решение № 6126 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2015 г.

Решение № 6126 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Л. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 527 от 10.03.2015 г. по адм. дело № 3265/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Полицейски орган - оперативен работник при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Варна не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че същата е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 256, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Л. извършва контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице рег. № 622 от 19.09.2014 г., постановена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР отм. от служител - оперативен работник при ОДМВР Варна, в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът приема за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно и обосновано, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че на 18.09.2014 г. е утвърден от директора на ОДМВР Варна план за провеждане на оперативно издирвателни мероприятия за установяване и проверка за съпричастност на лица към извършени взломни кражби на охранителни камери на територията на дирекцията, в който по т. II. Тактика на провеждане е прието след установяване на Л. и А. М. същите да бъдат отведени в 3-то РУП - Варна, където да се преведе комплекс от оперативно издирвателни и процесуално следствени действия за проверка на съпричастността на лицата към извършените престъпления, за времето от 07,00 на 19.09.2914 г. до приключване на оперативно издирвателните мероприятия и процесуално следствени действия. На следващия ден, който е определената в плана дата 19.09.2014 г. полицейски служители посещават дома на Л. и го придружават до 3-то РУП Варна, където е издадена посочената заповед. От съдържанието й се установява, че касаторът е задържан за времето от 07,30 до 19,30 часа същия ден, като е освободен поради отпаднали причини за задържането. В заповедта е посочено правното основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а като фактическо е посочено престъпление по чл. 194 от Наказателния кодекс и ДП № 1591/2014 г. по описа на 03 РУП Варна. Не е спорно по делото, че заповедта е връчена на лицето срещу подпис, като с това е удостоверено и запознаването на лицето с правата му във връзка с издадената заповед. При така установеното правилно първоинстанционният съд приема, че в случая са налице законовите предпоставки за издаване на обжалваната пред него заповед за налагане на принудителна административна мярка - наличие на данни за извършено престъпление. За приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни за извършено престъпление, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 61 ЗМВР е да предотвратяват и разкриват престъпления. Правилно в обжалваното решение, че в конкретния случай са били налице данни за извършени престъпления, като полицейският орган е издал същата и в изпълнение на утвърден план за провеждане на оперативно издирвателни мероприятия за установяване и проверка на съпричастност на конкретно посочени лица, между които е и Л., при което заповедта е постановено в съответствие с нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Наведените доводи за постановяване на заповедта в нарушение на целта на закона и при липсата на достатъчно данни за извършено престъпление от страна Л. са неоснователни. Предотвратяване на извършване на престъпление или укриване е цел на вземане на мярка за неотклонение по отношение на лице, срещу което има повдигнато обвинение за извършено престъпление. Последното от своя страна изисквана и наличие на достатъчно данни за извършено такова. Налагането на принудителна административна мярка по реда на ЗМВР не изисква наличие на достатъчно данни за съпричастност на лицето към конкретно престъпление, а само на данни за това, което е обусловено от характера й на административна мярка, а не на мярка за неотклонение по предварително производство, за определянето на която се извършва преценката по чл. 90 НПК. Различни са и целите - целта на задържането по чл. 72 ЗМВР за разлика от вземането на мярка за неотклонение не е да се предотврати извършване на друго престъпление от страна на обвиняем или да се попречи на лице с това качество да се укрие, а се налага на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, но не като процесуално действие в хода на образувано вече наказателно производство, а като принудителна административна мярка за изпълнение на правомощията на полицейските органи по разкриването на извършени закононарушения. Такива в конкретния случай безспорно са били налице, както е посочено по-горе, като административният орган е доказал наличието им с представените с преписката писмени доказателства. Правилен и обоснован е изводът на съда, че мярката се налага по преценка на полицейския орган, като в случая наложилият мярката орган се е съобразил и с разпореденото от Директора на ОДМВР Варна в утвърдения от него план с рег. № 43193/18.09.2014 г. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение