Решение № 2934 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 904/2021 г.

Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи . В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че оспорения административен акт е мотивиран, като се твърди, че в него не са посочени никакви фактически основания за издаването му, а само бланкетно е цитирана нормата на чл. 21, т. 2 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), поради което не стават ясни причините за издаване на принудителната административна мярка (ПАМ), което препятства и правото на защита на жалбоподателя. Счита, че по делото не е установено по никакъв начин, че именно касатора е извършител на нарушението, което се установява и от показанията на разпитаните свидетели. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде уважена подадената жалба, против заповедта за налагане на ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия за една година, като същата бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - началника на 01 РУ при СДВР, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи , с която на основание чл. 21, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ на настоящия касатор е наложена ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия за срок от 1 (една) година. От доказателствата по преписката, съдът е приел за установено, че заповедта е издадена за това, че на 24.06.2020 г., около 20: 40 часа в гр. София на стадион "Българска армия", сектор Б, КПП на вход 6 във връзка с провеждане на футболна среща между отборите на ПФК ЦСКА София и ПФК Ботев Пловдив, жалбоподателят е извършил противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на ЗООРПСМ, която не представлява престъпление по смисъла на НК и е извършена по време на спортното мероприятие, изразяваща се в неизпълнение на полицейско разпореждане и преодоляване на преградните съоръжения, намиращи се в спортната зона чрез прескачане на поставените парапети. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е от фактическа и правна страна и съдържа данни за нарушения по чл. 21, т. 2 и 3 от ЗООППМС, а приложената по делото докладна записка и протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПМС, потвърждават фактическите основания за издаване на ПАМ, които кореспондират на посочените като нарушени разпоредби на чл. 21, т. 2 и т. 3 от ЗООРПСМ. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, като е приел, че същите не са убедителни и не опровергават приетите за установени факти, обусловили налагането на ПАМ. Свидетелските показания на св. Божилов, съдът е приел за косвено доказателство за извършената противообществена проява, изразяваща се в неизпълнение на полицейско разпореждане по време на спортното мероприятие, в частта им относно избирателния подход на полицаите при задържане на конкретни лица от феновете, като избирателността съответства на посоченото в докладната, че полицейският служител е идентифицирал лицето по външни признаци. При тези данни от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Съдът е приел също така, че наложената ПАМ е в законоустановения минимум от една година, съответно административният орган не дължи излагането на изрични мотиви по отношение срока на мярката. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно съдът е приел, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, като не съдържа фактически основания за издаването й. В заповедта изрично са посочени както мястото, така и датата на извършване на нарушението и се съдържа изрично описание на извършеното нарушение, което представлява фактически основания за издаване на заповедта. Тези фактически основания кореспондират и на посочените правни такива, а именно чл. 21, т. 2 и т. 3 от ЗООРПСМ, поради което правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, предвид изричното отразяване в заповедта на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване. Правилно съдът е отхвърлил същото възражение, релевирано в жалбата, като е посочил, че в заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й. В заповедта не е възпроизведен, както се твърди в касационната жалба, само текста на чл. 21, т. 2 и 3 от ЗООРПСМ, а са посочени конкретни факти за неизпълнение на разпореждане на полицейски органи - жалбоподателят да не преодолява преградните съоръжения, намиращи се в спортната зона чрез прескачане на поставените парапети. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във отказ за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на полицейските органи. А съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 противообществена проява (спортно хулиганство) е преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект и спортната зона. Правилно първоинстанционният съд е приложил и материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Правилно е приложен и чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗООРПСМ. АС - Пловдив е обсъдил и срока за налагане на мярката от една година, който е минималния срок/чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ/ и мярката е съразмерна, предвид осъществените две противообществени прояви. От представените по делото докладна записка от 24.06.2020 г. от ст. полицай М. Малинов и протокол за писмено показание на свидетел, относно констатирана противообществена проява по ЗООРПСМ, правилно съдът е приел за установено, че жалбоподателят е извършил противообществена проява - спортно хулиганство по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗООРПСМ, тъй като същият не е изпълнил разпореждането на полицейския служител да преустанови опитите си да прескочи оградното съоръжение, което не е изпълнено и касатора е прескочил парапета на оградното съоръжение и влязъл в сектор "Б" на стадиона. Съответно налице е посоченото в заповедта фактическо основание, послужило за нейното издаване, поради което заповедта е издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Неоснователни са доводите наведени в касационната жалба за немотивираност и нарушени изисквания за форма на административния акт, тъй като не е препятствана възможността на адресата на акта да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, както и не е препятстван съдебния контрол. Правилна е преценката на съда, относно показанията на разпитаните по делото свидетели, които са анализирани в съвкупност с останалите по делото доказателства и обосновано е прието, че същите не са достатъчно убедителни до степен да опровергаят писмените доказателства по преписката и установените факти, послужили като основание за налагане на процесната ПАМ. По изложените съображения, решението на съда, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.