Решение № 9320 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1816/2017 г.

Решение № 9320 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1816/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на "Природна сила" ООД, със седалище гр. К., против решение № 562/19.12.2016 г. по адм. дело № 302/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Със същото е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № ПВ2-00217/21.03.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" с център П., с което е отказано на дружеството "Природна сила" ООД изменение на Разрешително № 11140028/24.01.2008 г., изм. с решение № 244/21.04.2010 г., изм. с решение № 940/22.11.2012 г. за водовземане от повърхностен воден обект - река Рударка, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Р.". Направени са оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът противно на фактите по делото е приел, че чл. 73 - 76 от Закона за водите са неотносими като материално право, респ. е изследвал приложението на чл. 78 от ЗВ, относим към продължаването на срок на разрешителното за водовземане. Ответникът - Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" - П., чрез юрисконсулт Христова, с възражение по касационната жалба взема становище за нейната неоснователност. Поддържат се доводи, че решението на съда е правилно, като постановено с фактите и приложимия закон. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото пред Административен съд - П. се е развило по жалбата на "Природна сила" ООД, със седалище гр. К., срещу решение № ПВ2-00217/21.03.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район" с център П., /БДДР/ за отказ за изменение в раздели "Срок за завършване на строителството" и "Други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането - реализиране на водовземането" на Разрешително № 11140028/24.01.2008 г., изм. с решение № 244/21.04.2010 г., изм. с решение № 940/22.11.2012 г. за водовземане от повърхностен воден обект - река Рударка, с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Р.". Постановявайки обжалвания административен акт, административният орган е приел, че искането за изменение на разрешителното не следва да бъде удовлетворено, тъй като е налице нереализирано водовземане и неизградени съоръжения на МВЕЦ "Р.", които са основните условия към издаденото разрешително, както и поради непредприемане на действия по започване на строителството от последното изменение на разрешителното с решение № 940/22.11.2012 г., в частта за срока за завършване на строителството и реализиране на водовземането. Непредприемането на действия по строителството е прието като нарушаване (неизпълнение) условията на разрешителното. За да формулира тези си изводи административния орган е взел предвид обстоятелството, че не са представени документи, удостоверяващи предприети действия за реализация на инвестиционното намерение от предходното изменение на разрешителното от 22.11.2012 г., а представените книжа са относими към издаването на решение № 940/22.11.2012 г. или са относими за период преди 22.11.2012 г. Взето е предвид и становище № 2/17.01.2016 г. на "Хидроресурс проект" ЕООД, от което се потвърждавало, че строителството на МВЕЦ "Р." не е започнало. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на производствените правила и правилно приложение на закона. Направен е извод, че законосъобразно е отказано изменението на процесното разрешително за водовземане, в раздели "Срок за завършване на строителството" и "Други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането - реализиране на водовземането". Приел е, че приложим закон е чл. 72, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от ЗВ, според който изменение на разрешително може да се извърши по молба на лицето, в полза на което е предоставено, а при разглеждането на молбата, органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. Съдът е приел, че административното решение съдържа фактическите основания, съответстващи на приложението на чл. 72 от ЗВ, а също на разпоредбата на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, който визира предпоставките за продължаване срока на разрешителното. В заключение съдът е приел, че искането за изменение на разрешителното правилно е прието от административния орган за неоснователно, тъй като по делото са доказани основанията, поддържани в оспорвания акт. Приел е за доказано, че дружеството не е изпълнило условията на издаденото разрешение, като срокът за завършване на строителството на съоръжението е бил удължаван двукратно с решение № 244/21.04.2010 г., с което срокът е удължен от първоначално определения от 31.12.2009 г. до 31.12.2012 г., а с решение № 940/22.11.2012 г. за изменение на разрешително за водовземане № 11140028/24.01.2008 г., срокът за завършване на строителството е бил продължен до 31.12.2015 г. Реализирането на водовземането е следвало да започне до 31.01.2016 г. Отчетено е, че искането за изменение на разрешителното е подадено непосредствено преди да изтекат тези срокове (на 17.11.2015 г.), и че същото е мотивирано с аргументи относно наличието на работните проект, които са в процес на финализация и предаване за одобряване от община Ботевград. Административният съд е кредитирал и представено по делото становище с изх. № 2/17.01.2016 г. от "Хидроресурс проект" ЕООД, от което се установява, че инвестиционният проект е на фаза работен проект и не е довършен в част електрическа за подобект "сграда на централата". Посочил е още в мотивите си, че както в административната преписка, така и по делото от страна на касационния жалбоподател не са представени доказателства, от които да се направи извод за предприети действия от него по изпълнение на строителството на обекта. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция счита, че не са налице доказателства за наличието на сочените в сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт. Формулираните от първата съдебна инстанция правни изводи, са базирани на извършен подробен анализ на събраните доказателства по делото и са в съответствие с приложимия материален закон. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението, че съдът противно на фактите по делото е приел, че чл. 73 - 76 от ЗВ са неотносими като материално право, респ. е изследвал приложението на чл. 78 от ЗВ, относим към продължаването на срок на разрешителното за водовземане. Неоснователно е възражението, че съдът не е отчел разликата между продължаване на срок на разрешителното и изменение на разрешително, каквото е искането на дружеството. Първоинстанционният съд е обследвал подробно оспорения пред него административен акт и е достигнал до обоснован извод, че при произнасянето си решаващия орган е изследвал и взел предвид констатациите си, свързани с изпълнение на условията по издаденото разрешително, съобразно изискванията на чл. 72 от ЗВ, които е идентичен по съдържание с въведените от законодателя в чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ условия, при които би било допустимо продължаване срока на същото. Този извод следва да бъде подкрепен в настоящия случай. В раздел глава IV, раздел III от ЗВ са уредени хипотезите и реда, при който се допуска изменение на вече влезлите в сила административни актове, разрешаващи водовземане по чл. 44 от ЗВ и ползване на воден обект по чл. 46 от ЗВ. В нормата на чл. 72 от ЗВ са уредени общо приложимите хипотези, при които законът допуска изменение на вече издадени разрешителни или по инициатива на органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ и при условията на чл. 73 от ЗВ или по инициатива на лицето, в полза на което е предоставено разрешението. От своя страна, в чл. 78 от ЗВ е уреден специфичен (частен) случай на изменение на влязло в сила разрешително. Тази разпоредба регламентира случаите на изменение на разрешителното в срока на неговото действие. С други думи, изменението на неговото съдържание по чл. 56, ал. 1, т. 12 от ЗВ. Във всички случаи на тълкуване, следва да се приеме, че продължаването на срока на действие на акта е форма на негово изменение. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, изменение на разрешителното може да се извършва по молба на лицето, в полза на което е предоставено, а съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗВ, в случаите по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. От своя страна, чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ предвижда, че молба за продължаване срока на действие на разрешително предполага изследване на фактите, свързан с изпълнение условията на издаденото разрешително. По силата на чл. 72, ал. 2 от ЗВ, а също и въз основа на нормата на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, в производството по изменение на разрешително по чл. 44 или чл. 46 от ЗВ, административният орган следи за изпълнение условията по издаденото разрешително. Правилно съдът е приел, че бездействието по изпълнението на разрешителното в периода след 22.11.2012 г. са основание, въз основа на което законосъобразно административния орган е отказал изменените на акта. Що се касае до възраженията относно забавянето на строителството, поради изменения в Закона за енергетиката и свързаните с това неудачи при одобряването на инвестиционният проект на дружеството, то същите са напълно некореспондиращи с основанията, посочени от самото дружество в заявлението от 17.11.2015 г. Видно от заявлението за изменение на разрешителното, същото е мотивирано с "удостоверени предприети действия по документациите", датиращи от 2011 г. В тази връзка, напълно обосновано административният съд е кредитирал и взел предвид установеното в административното решение обстоятелство, че към заявлението са представени документи, относими към период, преди 22.11.2012 г. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел законосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, трето отделение,