Решение № 7418 от 5.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител ст. юрк. И. Велева, против Решение 6606 от 08.11.2022 г., постановено по адм. дело 3841/2022 г. от Административен съд София-град, с което, по жалба на С. Коюв е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-220-6500/7497 от 05.08.2021 г. и делото е върнато, като преписка, на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане с УИН 22/200519/94723, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - С. Коюв, чрез пълномощника си адв. М. Стоянова, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски и представя пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде отменено, а спорът решен по същество като се отхвърли жалбата на С. Коюв срещу процесното уведомително писмо. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/7497 от 05.08.2021 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта в която на жалбоподателя е отказано подпомагане по подмярка 13.2. в размер на 309. 07 лв., по СЕПП в размер на 1059. 49 лв., мярка 12 Натура 2000 - в размер на 1449. 25 лв., по СПП в размер на 58. 98 лв. и по ЗДП - в размер на 430. 31 лв. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорваното уведомително писмо и е изпратил делото, като преписка за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 22/200519/94723 за кампания 2019 година, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този правен резултат съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че С. Коюв е подал заявление за подпомагане с УИН 22/200519/94723 за кампания 2019 г. по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/ и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/, по подмярка 13.2 и по мярка 12 Натура 2000. Към заявлението е приложена Таблица на използваните парцели за 2019 г., както и посочените декларации, задължителни за участие по цитираните схеми за подпомагане, резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 г., резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 г. Установено е също, че при извършената, по заповед на началника на отдел Регионален технически инспекторат към ОДЗ Хасково, проверка на място на заявените парцели от жалбоподателя са констатирани несъответствия, описани в доклад на експерт от РТИ, за които молителят е уведомен с Уведомително писмо с изх. 01-262-6500/818 от 22.10.2019 г. Изготвен е и доклад за проверка на място по мярка 12 Натура -2019, който е изпратен за запознаване с уведомително писмо изх. 01-262-6500/966 от 11.11.2019 г. Посочено е, че при проверката на място са констатирани несъответствия, които детайлно са посочени в изготвения контролен лист. Въз основа на така извършените проверки е издадено оспореното Уведомителното писмо с изх. 02-220-6500/7497 от 05.08.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Въз основа на тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е направил извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен административен орган, съгласно Заповед 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ РА, в кръга на делегираната му с този акт компетентност, в законоустановената писмена форма, но в нарушение на изискванията за съдържание, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му, което е съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на материалния закон. Данните, които се съдържат в оспорената част от Таблица 1 на писмото се свеждат до поисканите суми от жалбоподателя, намаленията и оторизираните суми. Мотивите на органа, относно направените намаления се съдържат единствено в колона 3, стр. 2 - Намаления без да е ясно за кои конкретно БЗС, по коя марка или схема са направени и въз основа на какви аргументи органът ги е определил като такива. Съдът е приел, че конкретни правни основания също не са посочени. Визираната разпоредба на чл. 30 ЗПЗП регламентира създаването и съдържанието на ИСАК, но не представлява правен отказ за изплащане на заявената субсидия. Условията и редът за заплащане на субсидии по СЕПП, СПП и ЗДП са уредени в Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Условията за подпомагане на мярка 143.1 се съдържат в Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, Условията за подпомагане по мярка 12 Натура 2000 са уредени в Наредба 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите от ПРСР за периода 2014-2020 г. Не е посочено какви конкретни факти и обстоятелства са били взети предвид, за да приеме административният орган, че следва да извърши намаления на поисканата от жалбоподателя субсидия по посочените схеми за директни плащания със съответното правно основание за това. Мотиви на органа не се съдържат и в други документи, които да са част от административната преписка. При тези съображения съдът е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Спорният въпрос по делото е отговаря ли на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК атакувания в настоящия процес административен акт. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите, и съпоставянето им с правните, основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма в конкретния случай. Административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания за издаването му, с което съществено е затруднена защитата срещу него, а това води винаги до незаконосъобразност, както правилно е приел Административен съд София-град. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма и неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Вярно е, че съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая обаче УП е оспорено направо пред съда. В него конкретни съображения за постановения отказ няма, както обосновано и правилно е приел решаващият съд. Допълнително изложените мотиви в хода на съдебното производство от издателя на УП не изпълнява изискването на закона. Недопустимо е излагането на мотиви към акта, в придружително писмо, в отговор на жалбата или в писмена защита на ответника. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяната му (виж в същия смисъл решения по адм. д. 4470/2022 г., адм. д. 6646/2022 г., адм. д. 2528/2022 г., адм. д. 6292/2022 г. и др., всички те по описа на ВАС, пето отд.). Като е отменил УП съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна и не следва да бъде уважена. Претенцията на ответника по касация е основателна и следва да бъде уважена в съответствие с приложените писмени доказателства и изменението на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр.88/04.11.2022 г.). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение