Решение № 1855 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2020 г.

Решение № 1855 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9299/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община (СО) – район "Банкя", приподписана от юрк. Кюрпанова - Желязкова, против решение № 2416 от 07.05.2020 г., постановено по адм. д. № 12679/2019 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на Кмета на СО – район "Банкя" против заповед № 18 – 10464 от 09.10.2019 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. София, с която на основание чл. 54, ал. 4 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Иваняне, състоящо се в нанасянето на поземлени имоти (ПИ) с проектни идентификатори № 32216.2293.782 и № 32216.2293.783 и коригиране на границите на ПИ идентификатор № 32216.2292.309 по представена скица – проект в съответствие с частта от имот с планоснимачен (пл.) № 232 по плана на гр. Банкя, м. "Бели брег", попадаща в уличната регулация. С решението Столична община е осъдена да заплати и разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните доказателства – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на АССГ, че не е налице спор за собственост, тъй като посочва, че с направеното изменение част от имота на заинтересованите страни в първата инстанция попада частично в имот – публична общинска собственост за второстепенна улица, а съгласно от Закона за общинската собственост (ЗОС) за тези обекти, които са общинска собственост няма изискване за съставянето на актове за общинска собственост. Посочва, че от доказателствата се установява, че новонанесения ПИ идентификатор № 32216.2293.783 е нанесен с по – голяма площ, от тази която е възстановена на собствениците и с 922 кв. м. от него опада в улична регулация, която е утвърдена за района. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената пред АССГ заповед. Претендира разноски за процесуалния си представител за открито съдебно заседание адв. Панайотова. Ответника Началникът на СГКК – гр. София не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Й. А., Б. А., Е. Т. и М. Т., чрез процесуалния си представител адв. Гергьовски, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК по пощата, от страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 4 от ЗКИР - непълнота или грешка, от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е, че не е налице спор за материално право, съответно липсва основанието за постановяване на отказ. Приел е, че е налице разминаване между нанесените в КККР имоти на заинтересованите страни пред първата инстанция Й. А., Б. А., Е. Т. и М. Т. - имот с пл. № 232, засягащи имоти с идентификатори № 32216.2293.351, записан като собственост на С. Величков и негови наследници и № 32216.2293.309, записан като собственост на Столична община за второстепенна улица и действителното му положение. Приел е, че от доказателствата е установено, че от кадастралната основа на регулационния план одобрен със заповед № РД – 50 – 42 от 13.03.2008 г., че нанесения в тази кадастрална основа ПИ № 352, представлява част от имота на заинтересованите страни пл. № 232, която попада върху улица с о. т. 74 до о. т. 79 и върху улица тупик от о. т. 76 до о. т. 76 б. Посочил е, че е установено и че бивш имот № 004007, възстановен на заинтересованите страни с решение на поземлената комисия от 1999 г. по регулационния план, одобрен със заповед № 2705 от 29.12.1967 за с. Иваняне, м. "Бели брег" попада частично в одобрената с този план улица от о. т. 74 до о. т. 79, която улица е нанесена в действащата кадастрална карта като имот идентификатор № 32216.2293.309 за второстепенна улица. Улицата – тупик от о. т. 76 до о. т. 76 б е създадена с регулационния план от 2001 г. по решение № 27 от протокол № 29 от 28.09.2001 г. на СОС и е нанесена в действащата кадастрална карта като имот идентификатор № 32216.2293.351, записан като собственост на С. В., като и улицата и улицата - тупик не са реализирани на място. Приел е и че за тези части не са проведени отчуждителни процедури, т. е. нито ПУП от 1967 г., нито от 2001 г. не са приложени, те не са отчуждени от собствениците на имот № 232 и съответно не им е заплатено обезщетение и регулацията не е приложена. Приел е, че факта, че част от имота на заинтересованите страни попада в улица по действащата регулация, не обосновава извод за общинска собственост на същата, тъй като не са проведени съответните производства за това, от което пък следва, че не е налице спор за материално право. Приел е в тази връзка и наличие на несъответствие на имота на заинтересованите страни пред първата инстанция с действителното положение, поради и което е посочил, че е налице правното основание непълнота и грешка в кадастралната карта за издаване на оспорената заповед. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването й в цялост. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оспорената заповед № 18 – 10464 от 09.10.2019 г. на началника на СГКК - гр. София на основание чл. 54, ал. 4 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Иваняне, състоящо се в нанасянето на поземлени имоти (ПИ) с проектни идентификатори № 32216.2293.782 и № 32216.2293.783 и коригиране на границите на ПИ идентификатор № 32216.2292.309 по представена скица – проект в съответствие с частта от имот с планоснимачен (пл.) № 232 по плана на гр. Банкя. При това изменение е нанесен нов имот идентификатор № 32216.2293.782 с площ 149 кв. м., записан като собственост на С. В., като от доказателствата се установява, че този новонанесен имот, попада върху имот идентификатор № 32216.2293.351 по действащата кадастрална карта с площ от 199 кв. м. също записан на С. Величков въз основа на решение на поземлена комисия. Нанесен е и нов имот с идентификатор № 32216.2293.783 с площ 971 кв. м., записан като собственост на заинтересованите страни в първата инстанция и е променена границата на имот идентификатор № 32216.2293.309 за второстепенна улица, записан като собственост на Столична община. От жалбата пред първата инстанция на Кмета на СО – район "Банкя" в титулната част е посочено, че се оспорва заповед № 18 – 10464 от 09.10.2019 г. на началника на СГКК - гр. София, с която е одобрено изменение на КККР, състоящо се в нанасянето на поземлени имоти (ПИ) с проектни идентификатори № 32216.2293.782 и № 32216.2293.783 и коригиране на границите на ПИ идентификатор № 32216.2292.309. Т. е. посочена е като оспорена цялата заповед. В жалбата са изложени мотиви досежно това, че нанесения имот проекто идентификатор № 32216.2293.782 попада в рамките на улица – тупик от о. т. 76 до о. т. 76 б. Посочено е и че процесния имот (не става ясно кой, тъй като е налице имот идентификатор № 32216.2293.309 – за второстепенна улица, но и имот идентификатор № 32216.2293.782, за който се твърди, че е отреден за улица - тупик) е собственост на Столична община, представлява улица и е публична общинска собственост, за която по силата на закона не се изисква съставяне на акт за общинска собственост. В петитума на жалбата пък е посочено, че се иска да бъде отменена заповед № 18 – 10464 от 09.10.2019 г. на началника на СГКК – гр. София по отношение на поземлен имот идентификатор № 32216.2293.309. Т. е. налице е противоречие между очертаното оспорване в титулната част и мотивите на жалбата и това, посочено в петитума на същата. При постановяване на оспореното решение съдът не е изяснил пределите на оспорване, предвид посоченото по – горе несъответствие между титулната част и петитума на жалбата. В решението съдът е посочил, че въпреки, че жалбоподателят пред първата инстанция иска отмяна на заповедта в цялост, същият има правен интерес от отмяната й по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР само в частите, в които се засягат общински имоти, а именно промяна в границата на имот идентификатор № 32216.2293.309. Въпреки така посочено в решението, съдът се е произнесъл по оспорването на цялата заповед № 18 - 10464 от 09.10.2019 г. като е отхвърлил оспорването й в цялост. Въпреки така посочената допустима част от жалбата според съда в мотивите на съдебното решение също е обсъдено и са изложени съображения относно законосъобразността на цялото процедирано изменение на кадастралната карта досежно имотите проекто идентификатори № 32216.2293.782, № 32216.2293.783 и № 32216.2293.309. Т. е. налице е и противоречие между мотивите на съдебното решение и формирания диспозитив. Освен това ако се приеме, че съдът е разгледал оспорването на заповедта в цялост, какъвто извод следва от диспозитива на решението, то в делото не са конституирани и участвали всички заинтересовани страни, а именно не е конституиран като страна С. В. записан като собственик на ПИ с проекто идентификатор № 32216.2293.782 по оспорената заповед и записан като собственик на засегнатия от това изменение имот идентификатор № 32216.2293.351, както и заинтересовани страни от нанасянето на имот проекто идентификатор № 32216.2293.783, който се нанася частично върху имот 32216.2293.309 – за второстепенна улица, но и върху части от друг имот, за който не са събрани данни за записани собственици в кадастралния регистър. Не е установено и дали жалбоподателят Кмета на СО – район "Банкя" има правен интерес от оспорване на заповедта в частта досежно нанасянето на ПИ проекто идентификатор № 32216.2293.782, във връзка с твърдение в жалбата, че в тази част е предвидено изграждане на улица – тупик, както и не е установено предвид противоречието в жалбата дали въобще е налице оспорване в тази част. По изложените съображения при постановяване на оспореното решение съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане съдът следва на първо място да прояви процесуална активност и даде указания за уточняване на оспорването от страна на Кмета на СО – район "Банкя", а именно да установи дали се оспорва заповед № 18 – 10464 от 09.10.2019 г. в цялост или в съответно посочена от жалбоподателя част и коя е тази част. След уточняване на оспорването следва да прецени допустимостта на същото в зависимост от посоченото от жалбоподателя. След уточняване на допустимоста на оспорването и частите, в които се оспорва заповедта следва да бъдат и конституирани заинтересованите страни, засегнати от оспореното изменение, в тази връзка. По претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,