Решение № 3689 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13492/2019 г.

Решение № 3689 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13492/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д-р Д. Ловчалиева-Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина-Индивидуална практика" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Смилян, област Смолян, срещу Решение № 272/19.07.2019 г. на Административен съд Смолян, по адм. дело № 198/2019 г., с което е отхвърлена жалбата против Заповед № 21/09-28/2.04.2019 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса–Смолян (РЗОК-Смолян) за налагане на санкция-частично прекратяване на договор. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите на жалбоподателя са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че по същество с процесната заповед директорът на РЗОК-Смолян разпоредил изцяло да бъде прекратен сключения с НЗОК договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ. По този начин диспозитивът на заповедта не съответствал на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 152, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2018 г. (НРД за ДД за 2018 година). Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на съдебните разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса–Смолян в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и правилно е приложил относимия материален закон. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. С Решение № 272/19.07.2019 г. по адм. дело № 198/2019 г. Административен съд Смолян е отхвърлил оспорването срещу Заповед № 21/09-28/2.04.2019 г., с която директорът на РЗОК–Смолян, на основание чл. 59, ал. 13, предл. първо ЗЗО, чл. 152, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 2 от НРД за ДД за 2018 г., § 6 от ПЗР на НРД за ДД за 2018 г., е наложил на лечебното заведение санкция, изразяваща се в частично прекратяване на договор № 210511/27.04.2018 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ. За да постанови посочения резултат, съдът след проверка за законосъобразност на индивидуалния административен акт по реда на чл. 168 АПК е намерил, че същият не страда от изтъкнатите в жалбата пороци по чл. 146 АПК. Според съда заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с материалната й законосъобразност административният съд приема, че д-р Д. Ловчалиева, чрез посоченото лечебно заведение, в което осъществява своята индивидуална практика на стоматолог "Д-р Д. Ловчалиева-Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина-Индивидуална практика" ЕООД, е извършила нарушения, по повод действието на сключени договори № 210511/27.04.2018 г. и № 210511/27.04.2017 г., за оказване на първична извънболнична дентална помощ. Същите се изразяват в обстоятелството, че с амбулаторни листи № 000298/27.12.2018 г., № 000200/29.08.2018 г., № 000027/15.01.2019 г., № 000057/21.02.2018 г. (по договор № 210511/27.04.2017 г.) е отчела дейности, които не са били извършени на посочените в заповедта ЗОЛ. Нарушенията са първи по ред. Съдът е извел материалноправния спор, който е свързан с установяване на обстоятелството дали с процесната заповед частично или напълно е прекратен договорът с НЗОК. В производството по съдебен контрол на заповедта, от съда е преценено, че в хипотезата на чл. 152, ал. 1 предл. първо от НРД за ДД за 2018 г., директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. След като приема, че в случая е установено нарушението, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена, съдът извежда извод за материална законосъобразност на акта, защото договорът е прекратен само по отношение на лекаря, който го е осъществил. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Констатира се, че между НЗОК и "Д-р Д. Ловчалиева-Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина-Индивидуална практика" ЕООД са сключени индивидуални договори за предоставяне на първична извънболнична дентална помощ № 210511/27.04.2018 г. и № 210511/27.04.2017 г., които са били предмет на проверка, възложена със Заповед № 21/08-62/4.02.2019 г. на директора на РЗОК-Смолян. Във връзка с осъществения контрол е съставен протокол № 21/11-77/18.03.2019 г., с който извършените от д-р Д. Ловчалиева нарушения на чл. 59, ал. 11, т. 1, буква "а" ЗЗО и чл. 41 от индивидуалния договор № 210511/27.04.2018 г. са установени. В заповедта е посочено, че от страна на д-р Ловчалиева са отчетени дентални дейности, които не са били извършени. С нормите на чл. 59, ал. 11, т. 1, буква "а" ЗЗО и чл. 152, ал. 2 от НРД за ДД за 2018 г., е уредено правомощието на директора на РЗОК, едностранно да прекрати частично изпълнението на сключения индивидуален договор за предоставяне на първична извънболнична дентална помощ, по определен пакет и само спрямо лекаря, който е извършил нарушението. На основание чл. 10, ал. 2 от НРД за ДД за 2017 г. (относно нарушението по т. III от заповедта) и чл. 10, ал. 2 от НРД за ДД за 2018 г. денталната помощ по ал. 1 се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, който е основен и се регламентира с Наредба по чл. 45, ал. 2 ЗЗО. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за здравното осигуряване "пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК" са определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения са основателни, защото видът на наложената с процесната заповед санкция не е съобразен с относимите правни норми. Граматическото тълкуване на нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, изведено от редакцията на текста и използваните пунктуационни знаци, обосновават извод, съобразно който прекратяването не се прилага за всички договорени дейности от пакета и засяга само лекаря, който не е извършил отчетената дейност. Предвид установените в заповедта нарушения на денталната извънболнична медицинска помощ, следва да се приеме, че при констатирано първо по ред нарушение, санкцията по чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г. "прекратяване на договор" се прилага за дейностите, за които се отнася нарушението. В същия смисъл следва да се тълкува и чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2017 г., във връзка с нарушението по издадения амбулаторен лист № 000057/21.02.2018 година. В конкретния случай и видно от описаните в заповедта нарушения, липсват мотиви, които да обосноват частичното прекратяване на договора по отношение на д-р Ловчалиева. Административният орган, издал обжалваната заповед, е приложил неправилно материалния закон, защото погрешно е тълкувал текста на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2018 г., както и чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2017 година. Не всяко нарушение представлява основание за прекратяване на договора, когато се касае за разрешена по закон дентална дейност. Такава възможност не е предвидена в действащите разпоредби на чл. 59, ал. 11 ЗЗО и чл. 152, ал. 2 от НРД за ДД за 2018 г., съответно чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2017 г. и тя не може да се изведе по тълкувателен път, тъй като предвидената в нормата санкция, следва да е законоустановена. От така цитираните разпоредби следва извод, че в случаите, когато изпълнител на дентална помощ има сключен договор само за един пакет, не е договорено оказване на извънболнична дентална помощ и от други лекари по дентална медицина по същия договор, (доколкото по делото директорът на РЗОК-Смолян не е установил друго) този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, във връзка с ал. 11, т. 2 ЗЗО, т. е. само при повторно нарушение. (В този смисъл са мотивите на: Решение № 9090 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4025/2017 г., VI о., Решение № 6284 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12375/2018 г., VI о., Решение № 4145 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4967/2018 г., VI о., Решение № 14355 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5/2018 г., VI о., Решение № 15225 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2019 г., VІ о. и др.). Постановеното в обратния смисъл решение на административния съд, който приема, че е налице хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, при която договорът се прекратява частично, е в нарушение на материалния закон и е неправилно. Налице е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, поради което решението следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и вместо него следва да бъде постановено друго по същество, като жалбата на "Д-р Д. Ловчалиева-Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина-Индивидуална практика" ЕООД против процесната заповед следва да бъде уважена. При този изход на спора своевременно направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции, е основателно. Пред касационната инстанция на "Д-р Д. Ловчалиева-Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина-Индивидуална практика" ЕООД се присъжда сумата от 500 лева за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, както и 200 лева за държавна такса, а пред първоинстанционния съд сумата от 550 лева, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева за държавна такса по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение