Решение № 7670 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1568/2016 г.

Решение № 7670 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1568/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Т. срещу решение № 13 от 19.01.2016 г., постановено от Административен съд - К. по адм. д. № 343/2014 г. Решението е обжалвано само в частта, с която съдът е отменил решение по т. 6 от протокол № 12/28.11.2014 г. на ОбС Т. и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, както и в частта с която ОбС Т. е осъден да заплати разноски по делото в размер на 521 лв. Излагат се доводи, че в обжалваната част решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Е. Б. К., с представени по делото писмено отговор и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на отказ на Общински съвет Трекляно за произнасяне по т. 6 от дневния ред на заседанието, обективирано в Протокол № 12/28.11.2014 г. по мотивирано искане на ОСЗ - К. с офиси Н. и Т. с изх. № РД-05-92/29.09.2014 г. /вярна дата 28.06.2014 г./ на основание § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./, изготвено въз основа на заявление от Е. Б. К. вх. № 30/10.03.2014 г. по описа на ОСЗ, както и отказ на Общински съвет - Т. за прегласуване на първоначалния отказ съгласно т. 8 от дневния ред от заседанието, обективирано в протокол № 13/22.12.2014 г. Съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт решението по протокол № 12/28.11.2014 г. и е обявил за нищожен акт решението по протокол № 13/22.12.2014 г. В частта, с която е обявена нищожност на отказа по протокол № 13/22.12.2014 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на отказа на общинския съвет, обективиран в решение по т. 6 от протокол № 12/28.11.2014 г., съдът е приел, че административният акт е материално незаконосъобразен. Съдът приема, че в проведената процедура по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност и при наличие на предпоставките по § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. В случая е установено, че кумулативните предпоставки са налице, поради което няма основание за постановяване на отказ, какъвто е обективиран с оспореното решение. По тези решаващи мотиви съдът е отменил оспореното решение и е върнал преписката за произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. Въз основа данните от представената по делото преписка, обосновано първоинстанционният съд е приел, че административното производство е започнало по искане, предявено по реда на чл. 45ж ППЗСПЗЗ от материално компетентен орган, общинският съвет да се произнесе с решение, с което да предостави за възстановяване на наследниците на М. Г. К., правото на собственост върху конкретно посочени в него, поземлени имоти. Обоснован е изводът, че процедурата по вземане на решението от колективния орган е спазена, но същото е издадено в нарушение на приложимия материален закон. Настоящият съдебен състав възприема схващането, застъпено и в обжалваното решение - че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед разпоредбата на § 27 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./ е длъжен да постанови решение с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделски земи. Правилни са направените в тази връзка изводи, че решението на административния орган противоречи на приложимия материален закон и по-конкретно на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. Според посочената разпоредба, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1 от от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници, решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие и скица-проект на имота, издадена от ОСЗ или от службата по геодезия, картография и кадастър. В този случай административният орган е бил длъжен да се съобрази с наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, за предоставяне на процесните имоти на наследниците на М. Г. К., въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по възстановяване на правото на собственост на правоимащите лица. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в случая не е налице една от кумулативните предпоставки, а именно установяване на границите на имота, който следва да се възстанови. Към мотивираното искане са приложени скици-проект, в които границите на имотите са очертани. В административното производство по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ общинския съвет няма компетентност да се преценява верността на установените граници по представените с мотивираното искане скици-проект за отделяне. Установяване на несъответствие между границите на имотите по скиците-проект и решението за възстановяване на право на собственост е в правомощие на общинската служба по земеделие, която при такава констатация уведомява заявителя и службата по геодезия, картография и кадастър и връща преписката за отстраняване на констатираната нередовност - чл. 45е, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че издаденото решение на общинския съвет не представлява самостоятелен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, а част от административната процедура, завършваща с решение за възстановяване на право на собственост. Крайният акт, с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, съответният общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет, поради което следва извод, че това решение подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Неоснователен е и доводът за допуснато съществено процесуално нарушение. В хода на производството съдът е събрал всички относими и необходими доказателства, като твърдението на касационния жалбоподател, че имота е публична собственост не е доказано, въпреки дадената възможност. По делото е установено, че процедираните имоти са с характеристика пасище, мера, но не са публична общинска собственост, а земеделски земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които се възстановяват на собственици с признато право на възстановява в стари граници при спазване на процедурата по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. С оглед изхода на спора, правилно административния съд е присъдил в тежест на ответника сторените от оспорващата страна разноски по делото. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение