Решение № 13257 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 93/2020 г.

Решение № 13257 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 93/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Митници" (АМ), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 787 от 04.11.2019 г., постановено по адм. д. № 820 по описа на Административен съд – Хасково (АС – Хасково) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение АМ е осъдена да заплати на Д. Найдев сума в размер на 500, 00 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 1477/2016 г. от 11.10.2016 г., издадено от началник на Митница – Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2018 г. до окончателното й заплащане. Наред с това, АМ е осъдена да заплати на Найдев и сума в размер на 310, 00 лв. за деловодни разноски. В касационната жалба на АМ се твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо (касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК), тъй като с решението на районния съд наказателното постановление било изменено, а не отменено. В този смисъл не били налице предпоставките за разглеждане на предявения иск по реда на чл. 203 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Наред с това се поддържа становище за постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не отчел, липсата на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), поради което неправилно е била ангажирана отговорността на АМ – наказателното постановление не съставлявало индивидуален административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и не е установено настъпването на вреди. Подчертава се, че направените разноски в хода на административнонаказателното производство не били пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление, а последица от упражненото право на защита. Обръща се също така внимание, че освен представения договор за правна защита и съдействие, не били представени други доказателства, удостоверяващи извършеното реално плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател повдига и въпроси, намерили своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Наред това, съдът неоснователно не съобразил и направеното възражение за прекомерност на присъденото възнаграждение като вреда. Решението се оспорва и в частта досежно присъдената лихва, считано от датата, на която решението, с което е отменено наказателното постановление е влязло в сила – 06.02.2018 г., като се твърди, че такава евентуално се дължи, считано от датата, на която е предявена исковата молба. По така изложените съображения се иска обезсилването на обжалваното решение и прекратяване на делото, а при условията на евентуалност неговата отмяна и решаване на спора по същество, при което претенцията на Найдев да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба се оспорва от ответника по нея, чрез адв. В. Челебиев, в представен по делото писмен отговор. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство съобразно представения договор за правна защита и съдействие. В съдебното заседание пред настоящия съд страните не се представляват. Преди съдебното заседание от тях са постъпили писмени становища, с които поддържат заявените вече пред съда искания и направените възражения. Касационният жалбоподател прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от Найдев за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът приел иска за обезщетение за допустим, а по същество за основателен. Направил извод, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на АМ по посочената разпоредба. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Като отговорил на направените от АМ възражения, съдът направил извод, че са доказани кумулативните елементи от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (незаконосъобразен акт, имуществена вреда и причинна връзка между наказателното постановление и настъпилото увреждане). По тези съображения приел иска за обезщетение за доказан по основание и по размер - в претендирания такъв от 500, 00 лв. Мотивирано отхвърлил възраженията на АМ срещу размера на адвокатското възнаграждение, претендирано като вреда, като приел последния за справедлив и обоснован. Искането за присъждане на лихвата върху сумата на обезщетението считано от 06.02.2018 г., когато решението на АС – Хасково, с което било отменено наказателното постановление е влязло в сила, също било уважено. Наред с това, присъдил на Найдев разноски по делото в размер на 310, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са релевираните доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, основани на факта, че наказателното постановление било изменено. Всъщност то е отменено относно наложеното на Найдев наказание глоба, но било потвърдено в частта относно постановеното отнемане в полза на Държавата на стоката, предмет на нарушението. Безспорно е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е отменено наказателното постановление в частта, с която на Найдев е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000, 00 лв., а в частта, с която то е потвърдено всъщност е постановено отнемане на стоки в полза на Държавата от "Найдев" ЕООД, който е друг правен субект, различен от настоящия ответник по касация. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неоснователни са и останалите касационни оплаквания, свързани с твърденията на АМ за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. По - голямата част от въпросите, които касационният жалбоподател АМ е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в цитираното по – горе тълкувателно решение, на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено по отношение на Найдев с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на АМ по посочената разпоредба. Затова, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на АМ по предявения иск за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Предвид установеното по делото, че плащането по представените още в хода на производството пред Районен съд – Елхово договори за правна защита и съдействие е осъществено в брой, което надлежно е отразено в тях, като неоснователни се преценяват твърденията на АМ, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице доказателства за настъпилата вреда. Такива са налице и те са достатъчни, за да обосноват направения от АС – Хасково извод в тази посока, вкл. при съобразяване на цитираното от първоинстанционния съд тълкувателно решение на Върховния касационен съд. В съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. " Ето защо, приетото по т. 4 от посоченото в началото на този абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. " е приложимо и към спорната хипотеза при решаване на въпроса от кой момент се следва присъждането на претендираната законна лихва. В съответствие с горното и доколкото, видно от исковата молба, лихвата е претендирана считано от 06.02.2018 г. - датата, на която е влязло в сила съдебното решение на Районен съд - Елхово, с което е отменено наказателното постановление, обжалваното решение в частта, с която обезщетението в размер на 500, 00 лв. е присъдено ведно със законната лихва, считано от тази дата, по изложените мотиви, е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователни са и оплакванията, че съдът присъдил обезщетение в размер на 500, 00 лв. като не уважил възраженията на АМ за прекомерността на така договорения адвокатски хонорар, претендиран в производството като вреда. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, които изцяло се възприемат от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящото решение препраща към тях. Предвид гореизложеното и поради липсата на нарушения, които съставляват касационни основания за отмяна на решението, то като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство, на Найдев се следва присъждането на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 400, 00 лв., платени в брой съобразно направеното вписване в представения договор за правна защита и съдействие. При съобразяване на всички релевантни факти, направеното от АМ възражение за прекомерността му е неоснователно и не следва да се уважава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение