Решение № 15263 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2020 г.

Решение № 15263 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4539/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1, от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Образувано е по касационна жалба от П. Цолов от [населено място] чрез пълномощника му адв. А. Христова срещу Решение № 408 от 21.01.2020 г., постановено по адм. дело № 8282/2019 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-1205/6.02.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА –(КРДОПБГДСРСБНА). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което отмени по жалба на Цолов решение № 2-1205/6.02.2018 г. на Комисията. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, П. Цолов не се явява, представлява се от адв. Христова, която поддържа касационната жалба, както и съображенията си в представената допълнителна молба по съществото на спора. Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск. Табакова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата и устно-в хода по същество. Прави възражение за прекомерност на поисканото от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение и претендира на свой ред присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 2-1205/6.02.2018 г. на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (наричана за краткост Комисията), с което е установена принадлежността на П. Цолов към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник –агент. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от орган, притежаващ материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за неговата форма, в т. ч. и на протокола към решението, при наличие на кворум и с мнозинството, определено по закон, като не са констатирани нарушения на административнопроизводствените правила обосноваващи отмяната му на това основание. Съдът е установил, че административното производство е образувано във връзка с искане на орган по проучването - директора на Специализирана дирекция "Класифицирана информация" ДАНС за проверка за принадлежност на служители на Министерство на външните работи на основание § 18 от ПЗР към ЗИД на Закона за защита на класифицираната информация, във връзка с чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: документи от щатни служители; регистрационна бланка, съдържащи се в дело Ф1, а. е. 7120 (л. 15-85 от делото), рег. дневник (л. 11 от делото), картони обр. 1-2 бр. и образец 3, (л. 12-14 от делото) и лично дело № 19022 на С. С. с псевдоним "Азимов" (л. 15). По делото пред първоинстанционния съд е допуснато съдебно-графологична почеркова експертиза, от която е установено, че думата "Азимов", изпълнена на ръка, под печатните текстове, приложени в досие - дело Ф1, а. е. 7120, С. С. "Азимов" (л. 61-62; 63-65; 70-71 от делото), не е изпълнена от Цолов. На база горните документи АССГ е приел акта на Комисията, с който е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона в качеството му на секретен сътрудник, за законосъобразен като постановено в съответствие с разписаната в закона процедура и в съгласие с материалноправните разпоредби на чл. 25, ал. 3 от специалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Обосновано съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт е законосъобразен. Правилно АССГ е заключил, че решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Обосновано съдът е приел, че в досието на жалбоподателя са се съдържали изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му в посочените структури на ДС и БНА. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона, въз основа на документи, посочени в чл. 25 от същия. Анализът на чл. 25 от Закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно. Съдът като правоприлагащ орган не е компетентен с постановяваните от него актове да коригира установени от законодателя несъвършенства, водещи до евентуална несправедливост. В постоянната практика на съдилищата е прието, че в чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Изброяването не е изчерпателно, т. к. самата разпоредба завършва с израза "или други информационни носители", от една страна. От друга, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а такива са налице в конкретния случай, поради което съдът е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразно решение. В случая принадлежността на П. Цолов към органите по чл. 1 от Закона, в качеството му на секретен сътрудник - агент (пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена при наличност на документи посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Посочените писмени доказателства представляват документи по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА и са сред изброените в чл. 25, т. 3 от Закона. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. На следващо място, неоснователно е възражението за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Изводите на съда са направени въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства и във връзка с възраженията на страните. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за "активното участие" на лицето. Правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация. Водим от изложеното, правилен e направения извод от първостепенния съд, че са налице всички материалноправни предпоставки за разкриване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. По тези съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, на основание чл. 143 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лeва юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,