Решение № 13469 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 385/2013 г.

Решение № 13469 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 385/2013 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив (с настоящо наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - ДД"ОДОП") при Централно управление на Национална агенция за приходите при против решение № 2591/22.11.12 г., постановено по адм. д. 98/12 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991100005411/19.07.11 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1254/23.12.11 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Албарей 73" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2591/22.11.12 г., постановено по адм. д. 98/12 г. на АС-Пловдив е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991100005411/19.07.11 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1254/23.12.11 г. на директора на ДД "ОУИ". Съдът е изложил подробни съображения относно констатираните от него нарушения на процесуалните правила при издаване на Акта за дерегистрация. Според първоинстанционният съд административния орган следва да прибегне до връчването по чл. 32 от ДОПК, при изчерпване на възможностите по чл. 29 от ДОПК, вкл. връчване чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите, което не е сторено. Допълнително като основание за отмяна на акта за дерегистрация съдът се позовава на противоречие между фактическото и правно основание за издаване на акта, липса на конкретизация на фактическите основания за постановяване на акта и органът по приходите неправилно е приел и посочил, че в хипотезата на установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, на основание чл. 106, ал. 2, т. 2 от ЗДДС следва задължителна дерегистрация. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател оспорва правните изводи на АС - Пловдив, основно възразявайки срещу аргументите на съда, че административният орган е следвало да потърси дружеството, чрез декларирания от него електронен адрес. Настоящият съдебен състав намира, че е налице допуснатото и правилно констатирано от съда нарушение при издаване на акта за дерегистрация - противоречие между описаната фактическа обстановка и цитираното правно основание, както и липса на съображения относно упражняването на правомощията на данъчните органи. В конкретния случай органът по приходите неправилно приема и посочва, че е реализирана хипотезата на установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС на основание чл. 106, ал. 2, т. 2 от ЗДДС и налице основание за задължителна дерегистрация. Отмененият от АС-Пловдив административен акт е издаден на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. Б от ЗДДС във връзка с чл. 176, т. 1 от ЗДДС, а основанията за задължителна дерегистрация са изброени в чл. 107 от ЗДДС, поради което органът по приходите е бил длъжен да изложи фактически и правни основания за издаването на акта за дерегистрация. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС компетентният орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Следователно прекратяването на регистрацията по ЗДДС в случая в упражняване на правомощие, предоставено на органите по приходите в оперативна самостоятелност и липсата на мотиви за издаване на акта за дерегистрация представлява особено съществено нарушение. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ДОПК адрес на кореспонденция е адрес, който може да бъде определен по общоприетите стандарти като съвпадащ с пощенски адрес в определено населено място и сграда, но според чл. 28, ал. 2 от ДОПК всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Това право кореспондира със задължението на регистрираните по ЗДДС лице по чл. 176, т. 5 от ЗДДС, което е изпълнено от "Албарей 73" ЕООД чрез посочване на активен електронен адрес. Не е спорно по делото, че електронният адрес на дружеството-ответник в настоящото производство е бил известен на касатора и използван за кореспонденция. Съгласно нормата на чл. 29, ал. 4 от ДОПК съобщенията могат да бъдат връчвани и с електронно съобщение. Допълнително следва да се посочи, че цитираната съдебна практика - съдебно решение № 1349/26.01.12 г. по адм. д. 9430/2011 г. на ВАС касае липса на посочен електронен адрес от адресата на административния акт, а не нереализиран способ за връчване по чл. 29, ал. 4 от ДОПК при наличие на електронен адрес. Като е достигнал до същите правни изводи Административен съд - Пловдив е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение