Решение № 4500 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2244/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юриск. Н. Попова срещу решение № 129/19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 336/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което по оспорване от „Щаб Фрут“ ЕООД – [населено място], Община Черноочене, Област Кърджали е отменен ревизионен акт (РА) № Р – 16000924004191 – 091 – 001/11.03. 2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив за установени допълнително задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 2 349,63 лв. и лихви – 544,21 лв.и за 2023 г. в размер на 6 828,86 лв. и лихви – 645,07 лв. и допълнително начислен ДДС за данъчни периоди на месец декември 2022 г. и месец декември 2023 г. в общ размер на 27 535,46 лв. и лихви – 4 692,76 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при кредитиране от съда на свидетелските показания и приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза. Иска се отмяна на обжалваното решение и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 3 301,17 евро и за платена държавна такса за касационното обжалване в размер на 131,83 евро. По делото е депозирано писмено становище, с което се поддържа касационната жалба и са развити съображения по съществото на спора с претендиране на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба „Щаб Фрут“ ЕООД - [населено място], Община Черноочене, Област Кърджали, чрез процесуалния си представител адв. М. Филипова в депозирана по делото молба – становище с характер на писмени бележки по съществото на спора, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстаницонният съд е приел, че началото на ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизията (ЗВР) № Р – 16000924004191 – 020 – 001/20.08.2024 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от З. Велиева на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, както и последващи ЗВР за изменение на първоначалната заповед за удължаване срока на ревизията. На основание чл. 117 ДОПК съдът е посочил,че ревизиращият екип е в състав: Ф. Карапиперов – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и С. З. Сираков – главен инспектор по приходите и двамата в ТД на НАП – Пловдив. Посочено е в решението, че на основание чл.119, ал. 2 ДОПК РА е издаден от З. Велиева – възложител на ревизията и Ф. Карапиперов – ръководител на ревизията. Според съда в заповед № РД – 09 – 2277/30.11.2023 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив на основание чл.11, ал.1, т.1 ЗНАП са определени длъжностните лица, които да изпълняват функциите на ръководители на ревизии до 30.11.2024 г., като заповедта е влязла в сила, считано от 01.12.2023 г. и в нея на 34 позиция е посочен и Ф. Карапиперов. Решаващият съд е посочил, че по делото не е представена последващата заповед на директора на ТД на НАП – Пловдив, с която да са определени ръководители на ревизии след 30.11.2024 г., тъй като със заповед № Р - 16000924004191 – 020 – 002/20.11.2024 г. за изменение на ЗВР е определен срокът за завършване на ревизията до 24.01.2025 г., т.е. след крайния срок, посочен в заповедта от 20.11.2024 г. При така установеното съдът е приел, че не е доказана компетентността на Ф. Карапиперов да издаде и подпише РД, а впоследствие и РА. По съществото на спора съдът е приел, че РА е незаконосъобразен и го е отменил, като мотивите за това са свързани с това, че ревизиращият екип за да определи допълнителни задължения за корпоративен данък за 2022 г. и 2023 г. и за ДДС за месец декември на 2022 и 2023 г. се основават само и единствено на съпоставка на данни – едните, както е посочено в РД, извлечени от свалена информация от ПП „Мистрал ПОС 3“, която впоследствие чрез друга програма е била обединяваща и така обединена информацията е интерпретирана от ревизията и другите – изведени от представените от счетоводството на дружеството аналитични и синтетични счетоводни регистри. Установената от ревизията липса съдът е посочил, че се изразява в разликата между счетоводно отразените стойности по кредита на сметка 304 „Стоки“ за 2022 г. и 2023 г. и данните от сумарните стойности от доставните цени на продадените количества стоки, извлечени от ПП „Мистрал ПОС 3“, със стойността на която е преобразуван финансовият резултат по ЗКПО в посока увеличение на същия и която липса е данъчната основа, въз основа на която е коригиран данъчният кредит на основание чл. 79, ал.1 ЗДДС, е обосновано единствено с констатираната разлика между записванията – в единия случай в счетоводството на дружеството, а в другия – в ПП „Мистрал ПОС 3“, докато първични документи не са били обект на проверка и не са били обект на анализ от ревизиращите органи. Първоинстанционният съд е посочил, че още в писмени обяснения на жалбоподателя в ревизионното производство при извършена ПУФО по повод използвания ПП „Мистрал ПОС 3“ било посочено, че тази програма е използвана не като счетоводна програма, а основно за издаването на фактури към клиенти при продажбите на стоките от обекта и, че в началото са въвеждани количество и цена на стоките, закупени от дружеството, но това не било правено редовно или не е правено коректно. Тези обстоятелства според съда са потвърдени и от показанията на свидетелката М. М. А. – продавач – консултант в търговския обект на дружеството, която е заявила пред съда, че по отношение на въвеждане на стоките тя не била ползвала първичните документи за покупките, а първоначално се е опитала да въвежда данни по предоставената й справка от счетоводството на дружеството, но не се справила и поради трудности грешно въвеждала данните и затова го е преустановила, като е продължила да работи с този програмен продукт само при продажбите – при изписването и издаването на фактури за продажби на стоки, което програмата допускала. Съдът пространно е обсъдил заключението на съдебно – счетоводната експертиза, като е приел, че вещото лице е посочило, че само по единични доставки въведените в програмата стойности съответстват на сумите по конкретните фактури, но е установило, че има месеци, в които в ПП „Мистрал ПОС 3“ няма въведена нито една доставка, а същевременно за този период дружеството имало получени множество на брой фактури за доставки на стоки, а в други случаи пък са въвеждани месечно единични доставки, въпреки че има получени повече фактури, което прави безспорно стойността на въведената стока в програмата за всяка една от ревизираните години неточна и некоректна. Въз основа на изложеното съдът е приел, че се опровергава изводът на ревизиращите органи, че чрез използваната складова програма ПП "Мистрал ПОС 3" детайлно се отчитат закупените и продадени стоки по видове, количества и единични цени, информацията от която не е отразена в счетоводните данни на ревизираното лице. Според съда при установеното, че счетоводното отчитане на количествата стоки по кредита на сметка 304 „Стоки“, респ. тяхната балансова стойност не кореспондират с представените от ревизираното дружество счетоводни данни за реализираните количества стоки, но ревизиращите органи са изградили констатациите и са направили анализ, без да бъдат взети предвид първичните документи във връзка с покупките на стоките, а само и единствено въз основа на обединената информация от ПП "Мистрал ПОС 3“. В съдебното решение е прието също така, че установената разлика от РА между счетоводно отразените стойности по сметка 304 "Стоки“ за 2022 г. и 2023 г. и данните от сумарните стойности от доставните цени на продадените количества стоки, извлечени от програмния продукт, е прието от ревизиращите органи, че следва да се счита за липса към 31.12. на всяка от ревизираните години, като за 2022 г. е в размер на 23 496,28 лв. и за 2023 г. - 68 288,56 лв. – арг. от чл. 28, ал. 2 ЗКПО, респ. чл. 79, ал.1 ЗДДС. Изводът, направен от решаващия съд е, че ревизиращите органи са обосновали липсата единствено на база съпоставка на данните от счетоводството, касаещи счетоводно изписаната като продадена стока и балансовата стойност на продадената стока, извлечена от ПП „Мистрал ПОС 3“, без да се вземат предвид доставките, получени от дружеството. Относно процентът на надценката съдът е посочил, установената така от ревизията, която гравитира около 40%. Посочено е и констатираното от вещото лице, че поради непълната информация за въведените количества в програмния продукт, се извлича единичната цена по артикул и се изчислява доставната цена, като тази информация експертът е приел за некоректна. Въз основа на горното първостепенният съд е приел, че се налага крайният извод за недоказано от приходните органи осъществяването на предпоставките по материалния закон – чл. 28, ал. 2 ЗКПО и л. 79, ал. 1 ЗДДС, както и липсата на компетентност на органа, издал РА, поради което е счетено, че същият е незаконосъобразно издаден и е отменен. Обжалваното решение е правилно постановено. Относно компетентността на органа, издал РА неправилно първоинстанционният съд е приел, че рефлектира върху материалната законосъобразност на РА, а не на неговата валидност. При невалиден административен акт, същият се обявява за нищожен, а не се отменя. Освен това следва да се посочи, че съдът не е дал указания на ответника да представи всички заповеди за компетентността на органите по приходите издали процесния акт и затова неправилно е направил извод, че липсва компетентност. Въпреки посоченото, видно от представената с касационната жалба заповед № РД – 09 – 3377/22.11.2024 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал.1 ЗНАП са определени длъжностните лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи до провеждането на подбор. В т. 26 от тази заповед се установява, че тя се отнася и до Ф. Карапиперов, който още с първоначално издадена ЗВР е определен като ръководител на ревизията и той е един от органите по приходите, ведно със З. Велиева, който е подписал и РА. Изрично в тази заповед се сочи, че тя влиза в сила, считано от 01.12.2024 г., поради което към момента на издаване на РА на 11.3.2025 г. Карапиперов е компетентен орган, който заедно със З. Велиева – възложител на ревизията, са издали процесния РА. При така установеното неправилно първоинстанционният съд без да събере необходимите доказателства, каквото правомощие има въз основа на принципа на служебното начало, е приел, че РА е издаден от некомпетентен орган, а тъкмо обратното – процесния РА е валиден, а не е нищожен. По материалната законосъобразност на РА правилно решаващият съд въз основа на доказателствата и заключението на съдебно – счетоводната експертиза е обосновал извод за незаконосъобразност на РА. Установено е безспорно по делото, че първоначално при извършена проверка на 21.12.2023 г. в търговския обект на ревизирания субект- склад за плодове и зеленчуци е извършена контролна покупка от приходни органи, при която не е издадена фискална касова бележка, поради което обектът е затворен. На 10.01.2024 г. същият обект е отпечатан и приходните органи са обезпечили доказателствата по чл. 40, ал.1 ДОПК, като са копирали информация от и на технически носители. Извършена е също така проверка на програмен продукт (ПП) „Мистрал ПОС 3“, като е направено сравнение на данните от този продукти и отразените стойности по счетоводна сметка 304 Стоки“, като разликата е приета за липси. Освен това въз основа на извършения анализ ревизиращите органи са установили балансовата стойност на продадените стоки в резултат на продажбите и доставната цена с ДДС с филтър дата на продажбите. За продажните цени приходните органи са получили, като са завишили доставните цени със средни надценки, които за 2022 г. е 41 %, а за 2023 г. – 39%. Обосновано съдът е направил своя извод за незаконосъобразност на РА въз основа на съдебно – счетоводната експертиза, тъй като вещото лице И. К. Николова е констатирала, че не е успяла да установи въз основа на какви документи са въвеждани данни за стоките предвид, че за 2022 г. не са въведени доставки в програмния продукт, като за посочената година са издадени 20 бр.фактури от доставчици на стойност 26 755,14 лв. без ДДС. За 2023 г. Пак от експертизата съдът е приел, че дружеството е закупило стоки на стойност 49 612,87 лв., като са проверени фактурите за този период. Вещото лице е посочило, че въведената стока в ПП „Мистрал ПОС 3“ не кореспондира с първичните счетоводни документи, като в програмния продукт за 2023 г. са въведени малко стоки. За разлика от този продукт експертът е установил, че в счетоводната програма, ползвана от ревизираното дружество „Ажур“, която не е проверена от ревизиращите органи, на месечна база дружеството, като според експерта са въвеждане редовно закупените стоки по артикул, партида, количество, единична цена и обща стойност, като по този начин получената стока по сметка 304 „Стоки“ вещото лице е приело, че кореспондира с първичните счетоводни документи. Не така стои въпросът с въведената стока в ПП „Мистрал ПОС 3“, като свалената информация от приходните органи експертизата категорично е приела, че не кореспондира с отразените във фактурите суми, които са издадени от доставчиците на „Щаб Фрут“ ЕООД. При установеното по делото, че констатациите на РА са базирани само на информацията от складовата програма „Мистрал ПОС 3“ и на счетоводна сметка 304 „Стоки“, но не и на всички първични счетоводни документи, правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което е работило с първичните счетоводни документи на дружеството и счетоводната програма „Ажур“, но не и със складовата програма „Мистрал ПОС 3“. Освен посоченото по - горе, съдът е изслушал показанията на продавач – консултант в дружеството М. М. А., която е пояснила пред съда, че е използвала ПП „Мистрал ПОС 3“ за издаване на фактури при продажба на стоки, а по отношение на въвеждането на стоките не е използвала първични документи за покупки, а се е опитвала да въвежда данни по предоставената й справка от счетоводството на дружеството, но не се е справяла добре с работата на посочения програмен продукт. Свидетелката е обяснила, че допускала грешки при въвеждането в програмата, дори се е случвало да изписва на минус (вместо надценка, въвеждала по ниска цена), поради което се е отказала да работи с ПП „Мистрал ПОС 3“. При тези показания и установеното от вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, че счетоводно отразените суми по дебита на сметка 304 „Стоки" и сумите по фактурите, издадени от доставчиците на ревизираното дружество са еднакви, законосъобразни са изводите на решаващия административен съд за незаконосъобразност на РА. При некоректност на информацията, използвана от приходните органи от ПП "Мистрал ПОС 3" и въз основа на която са направили своите анализи, като са определили балансовата стойност на продадените стоки и процентите на посочените в РА надценки, обосновано първостепенният съд е направил извод, че органите по приходите не са доказали наличието на законовите предпоставки по чл. 28, ал. 2 ЗКПО, респ. на чл. 79, ал.1 ЗДДС, поради което са установили незаконосъобразно допълнителни задължения за корпоративен данък и за ДДС за 2022 г. и 2023 г., както и в частта за ДДС за коригирания данъчен кредит за месец декември на 2022 г. и 2023 г. Като е отменил РА като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците, визирани в касационната жалба, поради което същото на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски, а на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 200 евро съгласно представения списък по чл. 80 ГПК за касационната инстанция. В депозирано по делото писмено становище на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на разноските на ответника на основание чл. 78, ал 2 ГПК и чл. 161, ал.2 АПК. Това възражение е неоснователно, тъй като в чл. 161, ал. 2, изр. 1 ДОПК законодателят с изменението, в сила от 17.02.2026 г. (ДВ, бр. 17/2026 г.) изрично е посочил, че това възражение за прекомерност следва да бъде мотивирано, което не е направеното от касационния жалбоподател. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение