Решение № 7240 от 18.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет (СОС), чрез юрк. Механджиева като процесуален представител, против решение 4798 от 19.07.2021 г., постановено по адм. дело 1337/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Касаторът обжалва решението и в частта, в която е осъден да заплати на оспорващите направените в първоинстанционното производство разноски, тъй като не е съобразено възражението му за прекомерност на адвокатските възнаграждения, като претендира изменение на съдебния акт в тази част. Ответниците - В. Йорданов, Т. Ташева, И. Йорданова и Х. Йорданов, всички чрез пълномощника си адв. Сапунджиева; М. Йорданова, Й. Попова, Г. Йорданов, Н. Йорданов и П. Пенков, чрез пълномощника си адв. Маркова, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в отменителната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение по оспорвания на В. Йорданов, Т. Ташева, И. Йорданова, Х. Йорданов, М. Йорданова, Й. Попова, Г. Йорданов, Н. Йорданов, (съсобственици на ПИ с идентификатор 68134.1505.1645) и на П. Пенков (собственик на ПИ с идентификатор 68134.1505.1144) е отменено решение 550 по протокол 80 от 25.07.2019 г. на СОС относно одобрения ПУП - план за регулация и застрояване на м. ж.к. Дружба 2 - I част, кв. 46 в частта му за отреждането на УПИ III - за озеленяване в режим на Тго по отношение на ПИ с идентификатори 68134.1505.1645 и 68134.1505.1144 по КККР на гр. София. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган, в предписаната форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но в протовиречие с материалноправните норми и целта на закона. Обосновава извод, че процесните имоти са незастроени и доколкото за тях може да се предвиди застрояване спрямо правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ без да се надвишават определените с общия устройствен план (ОУП) на Столична община параметри на устройствената зона Жк жилищна с преобладаващо комплексно застрояване, в която попадат, включително при спазване на показателите за кв. 46 и нормативите за зелени площи, определени в чл. 21, ал. 4 във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, то в случая неправилно административният орган ги отрежда за озеленяване. Излага доводи, че след като действащият подробен устройствен план не е приложен по отношение на имотите на оспорващите, административното производство е следвало да протече по реда на чл. 16, ал. 2 ал. 5 ЗУТ, както и че са нарушени разпоредбите на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ. Приема, че административният орган не излага мотиви и не доказва наличието на обществен интерес с по-голям приоритет спрямо частния, тъй като отчуждаване на собствени на гражданите имоти е предвидено само при липса на друга възможност за това. По тези съображения отменя като незаконосъобразен административния акт в оспорената част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на приетите по делото доказателства, вкл. неоспореното заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Въз основа на приетите за установени фактически констатации е изведен правилен извод за незаконосъобразност на плана в оспорената му част. Данните по делото сочат, че с решението на Столичния общински съвет се цели преструктуриране на жилищния комплекс, осигуряване на пълното запазване на зелените площи, както и обособяване на урегулирани поземлени имоти с предназначение за озеленяване за постигане на необходимия минимум озелени площи. Установено е, че процесните имоти по действащия ЧЗРП от 1983 г. и неговото изменение от 2004 г. попадат в УПИ I за ОЖС и магазини, кв. 46, м. ж.к. Дружба 2 - I част, гр. София. Съгласно ОУП на Столична община от 2012 г. те са в обхвата на устройствена зона Жк - жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване, която е със следните показатели: плътност -40%, кинт - 3, минимална озеленена площ - 30%, височина на застрояването 26 м. за жилищни сгради и 32 м. за обществени сгради. Съобразно предвижданията на оспорения план двата имота, заедно с други са включени в УПИ III - за озеленяване в режим на Тго. В тази насока законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че предвижданията на процесния план не отговарят на предназначението на зоната по ОУП и на градоустройствените параметри за нея съобразно приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Установено е също, че предвидената при преструктурирането на ж.к. Дружба 2 - I част зелена площ за широко обществено ползване в режим на Тго е 23,68 %, а за кв. 46 - 26,5 %, т. е. над минимално установените 15% по чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В случая не са съобразени предвижданията на ОУП, които са задължителни за подробните устройствени планове. При тези данни следва да се приеме, че при постановяване на решението на Столичния общински съвет в оспорената му част са допуснати нарушения по чл. 103, ал. 4, чл. 104, ал. 1 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ. По делото не се спори, че двата имота са незастроени. Обоснован е изводът на съда, че административният акт по отношение на процесните имоти е приет в нарушение на чл. 22, ал. 7 ЗУТ. Според цитираната разпоредба при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл. 63, ал. 1. Анализът на нормата сочи, че условието поземлените имоти да се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване, е за тях да не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона. От вещите лица е установено, че в случая такова застрояване може да се предвиди, поради което изискването на разпоредбата не е налице. Противно на доводите на касатора липсват данни процесните имоти да попадат в междублоково пространство и върху тях да са извършени благоустройствени мероприятия, свързани с изграждането на озеленени площи, алеи, детски площадки и др. Такива констатации в заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза не са направени. Не се установява и наличието на действащ ПУП за кв. 46 от 1986 г., на предвижданията на който касаторът се позовава, за да обоснове твърдението си, че двата имота попадат в междублоково пространство. Предвидената по действащия ПУП - ПРЗ от 2004 г. едноетажна постройка павилионен тип в южната част на УПИ I за ОЖС и магазини, кв. 46 не е реализирана. За предвиденото и осъществено застрояване с многосекционни жилищни блокове с оспорения план е отреден нов УПИ II - за комплексно жилищно строителство, в който видно от графичните материали е определен прилежащ терен за озеленяване. Само реализираните в площите между сградите при комплексно застрояване озеленени площи се урегулират за широко обществено ползване, без да се спазват нормативите за определяне на прилежащия терен (урегулиран поземлен имот) на съществуващи сгради при преструктуриране на жилищни комплекси съгласно Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО в частта от него, очертаваща специфичните изисквания и ограничения за жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, свързани с обстоятелството, че за собствените на оспорващите административния акт пред първата инстанция имоти няма отредени самостоятелни УПИ по действащия ПУП и същите са отразени допълнително в кадастралната основа на кв. 46. Данните по делото сочат, че процесните имоти като реституирани по реда на ЗСПЗЗ са нанесени в кадастралната основа на действащия ПУП ПРЗ през 2002 г. и 2006 г. Обстоятелството, че за тях не са отредени УПИ не дава основание за предвиждането им за озеленяване. От съществено значение в случая е, че те попадат в УПИ I, който е с предназначение за обществено жилищно строителство и магазини, а по ОУП на Столична община са в устройствена зона Жк. Съгласно чл. 22, ал. 8 ЗУТ с проект за преструктуриране на жилищните комплекси могат да се определят равностойни урегулирани имоти за всички имоти, възстановени по реда на реституционните закони при спазване на ал. 6 и правилата на чл. 16, без да се засягат новообразувани урегулирани имоти за съществуващите сгради, определени по правилата на предходната алинея. В случай, че това е невъзможно, останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване, а собствениците на реституирани имоти се обезщетяват с равностойни урегулирани имоти, определени за сметка на други общински имоти в обхвата на плана или извън него. По делото се установява, че не се засягат новообразувани УПИ за съществуващи сгради. Налице са и предпоставките по чл. 22, ал. 6 ЗУТ, което се потвърждава от заключението на вещите лица. При това положение административният орган е следвало да прецени възможността за определяне на равностойни УПИ за двата процесни имота по правилата на чл. 16 ЗУТ или да ги урегулира като самостоятелни, съответно със съседни такива с предвиденото за зоната, в която попадат застрояване. Правилно съдът приема, че установената възможност за застрояване изключва урегулирането им за озеленяване по чл. 22, ал. 7 ЗУТ. Предвиждането на оспорения план за тях е нецелесъобразно, защото с него се засягат права и законни интереси на собствениците им в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава - чл. 6, ал. 2 АПК. Тезата на касатора за превес на обществения интерес не изключва преценката относно противопоставимостта на частния такъв. След като общественият интерес от осигуряването на територия за озеленени площи няма да бъде нарушен, а нормативно заложеният процент по чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/2003 г. остава надвишен и при отпадане на предвиждането за имотите на жалбоподателите пред първата инстанция, то решението на СОС в оспорената му част се явява непропорционално спрямо степента на неблагоприятно въздействие на акта върху тяхната правна сфера, както правилно приема съдът. Настоящият състав не споделя доводите за неспазване на изискванията на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ, но това не се отразява на крайния правен извод, че отреждането на процесните имоти за озеленяване е незаконосъобразно. Предвид изложеното обжалваното решение в отменителната му част е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. Касационната жалба в частта, в която се претендира редуциране на присъдените в полза на оспорващите адвокатски възнаграждения, е с характер на искане за изменение на съдебния акт относно разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Компетентен да се произнесе по искането е първоинстанционният съд, поради което жалбата в тази й част следва да се изпрати на Административен съд София - град за разглеждане по посочения процесуален ред. Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявените претенции от ответниците за присъждане на разноски за касационното производство, съставляващи адвокатски възнаграждения съобразно представените договори за правна защита и съдействие, фактури и преводни нареждания, Столична община следва да бъде осъдена да им заплати такива, както следва: на В. Йорданов, Т. Ташева, И. Йорданова и Х. Йорданов - общо в размер на 600 лева, а на П. Пенков - в размер на 1000 лева. Неоснователно е възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатските хонорари, тъй като първият е в размер под, а вторият незначително над минимално установения за този вид дела (900 лева) по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Основателно е възражението за прекомерност на претендираното от ответниците М. Йорданова, Й. Попова, Г. Йорданов и Н. Йорданов адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Делото е разгледано в едно съдебно заседание пред касационната инстанция, при формирана идентична позиция от тях по спора, поради което и при съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на делото се налага редуцирането му до 1000 лева за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,