Решение № 5530 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2017 г.

Решение № 5530 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. Мохамед, [гражданство], против решение № 1380 от 6.03.2016 г., постановено по адм. дело № 536/2016 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу решение № 14340/30.12.2016 година на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност за обжалваното решение. Иска отмяната му. Ответникът - Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, в съдебно заседание чрез юриск. Миланова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното Решение № 1380 от 6.03.2016 г., постановено по адм. дело № 536/2016 г. по описа на Административния съд София-град e отхвърлена жалбата на Б. Мохамед, [гражданство], срещу решение № 14340 от 30.12.2016 г. на зам. -председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е прекратено производството за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 77, ал. 3, предл. второ вр. чл. 15, ал. 1, т. 6 от Закона за убежището и бежанците. За да постанови този резултат съдът е установил, че във връзка с молба вх. № 1975 от 6.07.2016 г. от Б. Мохамед, е открито производство пред ДАБ за предоставяне на международна закрила. На същата дата е попълнен регистрационен лист, като на чужденеца са връчени указания, декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, декларация за обработка на лични данни и други. Установено е, че с молба до ДАБ, от 14.09.2016 г. чужденеца е заявил, че се отказва от подадената молба за закрила и желае да се завърне доброволно в страната си по произход, а след това на 10.01.2017 година е подал молба за оттегляне на молбата за прекратяване. Съдът е установил, че във връзка с искането на чужденеца, зам. -председателят на Държавната агенция за бежанците е издал Решение № 14340 от 30.12.2016 г., с което на основание чл. 77, ал. 3, пред. второ вр. чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ е прекратил производството за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е връчено на чужденеца на 5.01.2017 година. Въз основа на установеното, Съдът е приел, че към момента на постановяване на оспореното решение, административният орган е бил сезиран с изрична молба от чужденеца за отказ от предоставяне на международна закрила и заявено желание за завръщане в страната му по произход и компетентният орган се е произнесъл в съответствие с приложимите правни норми на чл. 77, ал. 3, пред. второ вр. чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е постановено на 30.12.2016 г. по повод молба от 14.09.2016 г. за прекратяване на производството, а оттеглянето е от 10.01.2017 г., т. е. след връчване на решението за прекратяване, което е направено на 5.01.2017 година. На следващо място, административният съд е отхвърлил като неоснователно възражението на процесуалния представител на ищеца, че не е разбирал съдържанието на подадената от него молба за прекратяване, тъй като не били представени доказателства за това твърдение. По тези съображения, съдът е приел, че прекратяването на производството е законосъобразно, тъй като органът се е позовал на волята на чужденецът, изразена ясно в подадената от него молба. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като валидно, допустимо, но неправилно. При постановяване на решението, съдът е приложил неправилно материалния закон. Установено е по делото, че жалбоподателят е малолетно лице към датата на подаване на молбата му за международна закрила, както и към датата на издаване на оспореното от него решение за прекратяване на производството. Установено е също така, че той се е намирал на територията на Република България със своя пълнолетен брат Ш. Мохамед. В преписката се намира писмо от началник отдел ПМЗ-кв. Овча купел, РПЦ-София до кмета на Район "Овча купел", под № 12277/25.07.16 г., с което е поискано от кмета на район "Овча купел" в качеството му на орган по чл. 25, ал. 2 и ал. 1 3УБ да назначи на малолетния Б. Мохамед, представител в лицето на неговия пълнолетен брат - Ш. Мохамед. В преписката липсва заповед, с която кметът на район "Овча купел" е изпълнил искането и е назначил като представител на Б. Мохамед, неговия пълнолетен брат - Ш. Мохамед. Вместо това, видно от оспореното решение на административния орган е, че в него е записано, че чужденецът е представляван в производството от социални работници в отдел "Закрила на детето" към дирекция "Социално подпомагане"-Красно село. В преписката е налична заповед № 2205-ЗДЗД/1227/10.08.2016 г., издадена от Г. Николова - за директор на АСП, Дирекция "Социално подпомагане"-Красно село, с която на осн. чл. 15 от Закона за закрила на детето и във връзка с горепосоченото писмо на органа от ДАБ, са определени социалните работници М. Митев и Р. Павлова да присъстват на изслушването на малолетния чужденец Б. Мохамед. В преписката се намира и молба от Б. Мохамед до директора на РПЦ-София на ДАБ при МС под № 12277/14.09.16 г., подписана от него, с което се иска да бъде прекратено разглеждането на молбата му за международна закрила, тъй като доброволно желае да се завърне в страната си на произход. При тези данни в преписката, съдът е направил необоснован извод, че оспореното пред него решение е законосъобразно. Данните от документите в преписката сочат, че в производството пред ДАБ, в резултат на което е издадено оспореното решение на административния орган, чужденецът не е бил надлежно представляван, каквото е изискването на чл. 25, ал. 3 ЗУБ. Преди да издаде решението си и във връзка с нарочното писмо, изпратено до кмета на район "Овча купел", административният орган е следвало да изиска и изчака издаването от органа по чл. 25, ал. 1 ЗУБ на заповед, с която пълнолетният брат на чужденеца се назначи за негов представител, след което да изиска от представителя писмено потвърждение, че е съгласен с молбата на представлявания за прекратявана на производството пред ДАБ и едва тогава да се произнесе по тази молба. Като не е сторил това, административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което е съществено. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение на административния съд като неправилно, поради което то следва да се отмени, а вместо това се отмени като незаканосъобразно оспореното решение на административния орган и преписката се върне на органа за ново произнасяне по нея. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд