Решение № 332 от 19.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 826/2015 г.

Решение № 332 от 19.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 826/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Софийската градска прокуратура срещу въззивна присъда № 142 от 30.04.2015 г. по внохд № 1239/2015 г. на Софийския градски съд. Развити са оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяването на оправдателната присъда, поради което се предлага тя да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Споделя изцяло аргументите на въззивната инстанция, че подсъдимият е бил осъден по непредявено обвинение и единственият способ за отстраняване на допуснатото особено съществено нарушение на правото на защита е именно оправдаването му. Такова становище изразява и защитата на подсъдимия. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 25.11.2014 г. по нохд № 403/2012 г. Софийският районен съд признал подсъдимия А. Г. Х. за виновен в това, че през 2004 г. в Република Грузия, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у М. А. и с това й причинил имотна вреда в размер на 10 хиляди щатски долара с левова равностойност 15666.70 лв. - големи размери и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. Отложил изтърпяването на наказанието по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Оправдал подсъдимия по обвинението да е извършил деянието на 01.03.2004 г. С атакуваната въззивна присъда Софийският градски съд отменил присъдата в осъдителната й част, като оправдал подсъдимия и я потвърдил в оправдателната й част. Протестът е неоснователен. В депозираното допълнение към него прокурорът мотивира релевираните касационни основания с доводи, че въззивният съд неправилно е приел наличие на нарушение на правото на защита на подсъдимия, допуснато от първата инстанция. Счита, че непосочването на конкретната дата на извършване на престъплението не е от категорията на съществените процесуални нарушения, защото подсъдимият се е защитавал срещу повдигнатото обвинение, за което е осъден от първата инстанция и реално е упражнил правото си на защита. Въззивният съд не е имал основание да постанови оправдателна присъда, а е следвало да върне делото за ново разглеждане, след като приема наличие на съществени процесуални нарушения. Тези възражения са неоснователни. Софийският градски съд правилно е преценил, че подсъдимият е бил осъден по непредявено обвинение. В обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочи фактическите обстоятелства по извършеното деяние и правната му квалификация. Чрез този процесуален документ той развива обвинителната теза пред решаващия съдебен орган и определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. По този начин се очертават и рамките, в които деецът осъществява процесуалното си право на защита. Няма никакво съмнение, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи съставомерните факти, към които се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението и ако те не са описани, това съществено ограничава правата на страните в процеса, в частност на подсъдимия. Чрез фактическото обвинение подсъдимият разбира в какво точно е обвинен и може да вземе адекватно решение как да организира защитата си. /ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. В случая срещу подс. Х. е повдигнато обвинение за измама, извършена в [населено място], Грузия на 01.03.2004 г. Първоинстанционният съд го оправдал по това обвинение и го признал за виновен, че е извършил престъплението по чл. 210, ал. 1 от НК през 2004 г. Върховният касационен съд изцяло споделя доводите на контролираната инстанция, че оправдавайки подсъдимия за инкриминираната дата и осъждайки го за друг период от време, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, пряко накърняващо правото на защита на Х. Съдебната практика трайно приема, че осъждането въз основа на непредявен фактически състав на престъплението /който е конкретизиран с времето на извършване на деянието/ е съществено процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита. Когато по време на съдебното следствие се установят факти, сочещи, че деянието е извършено в друг времеви период е налице съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението. Това изменение не се отнася до нещо несъществено, а до важното обстоятелство кога е извършено престъплението, поради което съдът може да се произнесе по тези нови факти само след изпълнение на процедурата по чл. 287, ал. 1 от НПК /Р 406/88 г. I но., Р./90 г. I но., Р 723/92 г. I но./ В случая, прокурорът не е изменил обвинението при първоинстанционното съдебно следствие, нито е подал протест срещу оправдателната част на присъдата, поради което допуснатото съществено процесуално нарушение е неотстранимо, както законосъобразно е приел СГС. Единствено законосъобразния път за отстраняване на нарушеното право на защита е този, който е избрала въззивната инстанция- да признае подсъдимия за невиновен по непредявеното му обвинение, че е извършил деянието през 2004 г. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение