Решение № 15911 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2009 г.

Решение № 15911 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно Управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") гр. Бургас, против Решение № 592 от 28.05.2009 г., постановено по административно дело № 1397/2008 г. по описа на Бургаския административен съд, Х състав, с което е отменено Решение № 56 от 19.08.2008 г. на директора на РУ "СО" - гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 510215/18.07.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - гр. Бургас. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното съдебно решение е необосновано и неправилно, поради противоречие с материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени решението на АС-Бургас и вместо него да се постанови друго от касационния съд, с което да се потвърди Решение № 56 от 19.08.2008 г. на директора на РУ "СО" - гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 510215/18.07.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - гр. Бургас с което на основание параграф 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Никола Тодоров Николов от гр. Средец. Ответникът - Никола Тодоров Николов не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните и с оглед на тях и на приложимата нормативна уредба приема следното по допустимостта и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество на наведените в същата пороци на решението, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. Предмет на съдебен проверка за законосъобразност в производството пред Бургаския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Никола Тодоров Николов Решение № 56 от 19.08.2008 г. на директора на РУ "СО" - гр. Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 510215/18.07.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - гр. Бургас, с което на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отказано да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). За да уважи жалбата на Никола Тодоров Николов първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на директора на РУ"СО" - гр. Бургас и оставеното с него в сила разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" са незаконосъобразни и са налице основания по чл. 146, т. т. 1 - 5 от АПК за отмяната им. Бургаският административен съд е изяснил напълно и безпротиворечиво фактическата обстановка по спора и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните е стигнал до обоснован правен извод, че незаконосъобразно по реда на чл. 117, ал. 3, от КСО административният орган е оставил в сила разпореждането от 18.07.2008 г., с което на Никола Тодоров Николов неправилно е било отказано да се отпусне ЛПОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Съдът е приел за установено, че съгласно приложените по делото писмени и устни доказателства и кредитираната съдебно-счетоводна експертиза, по безспорен начин е доказано, че положеният от жалбоподателя труд е от втора категория, съгласно т. 66и, във връзка с т. 67 от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.) и сборът от точките, които той е имал към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е именно необходимият и достатъчен такъв, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което отказът на административния орган да отпусне пенсия по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е незаконосъобразен и следва да се отмени. Постановеното от Бургаския административен съд решение е правилно и изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. По делото е установено, че за периодите м. 08.1973 г. - м. 08.1977 г. и м. 01.04.1979 г. - м. 31.07.1981 г. Николов е работил както следва - в администрация - строителен техник в Керамична фабрика към АПК гр. Средец, строителен техник в ППУ "Москва" Комунални услуги гр. Средец. Спорен по делото е въпросът дали положения за визираните два периода труд е от втора категория или не следва да бъде зачетен за такъв. Това обуславя и възникването на правото на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е следвало да допуска до разпит свидетели и да обосновава изхода на спора на показанията им. Съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът може да събира нови доказателства, извън тези, събрани в административното производство пред органа, по реда на Гражданско процесуалния кодекс (ГПК). Според чл. 133, ал. 1 от ГПК свидетелски показания са допустими във всички случаи, освен изрично установените в нормата. В конкретния случай обстоятелствата, установени в процеса чрез устните показания на допуснатите до разпит свидетели, не попадат в хипотезите на законовите забрани и важните за спора данни могат да бъдат установени с други позволени средства. От показанията на разпитаните двама свидетели е установено, че Николов е работил на строителни обекти. Показанията на допуснатите пред първоинстанционния съд свидетели са взети по надлежен ред и са непротиворечиви, кореспондират и съвпадат изцяло с другите доказателства по делото. Правилно и законосъобразно Бургаският административен съд ги е допуснал и приел, като в случая се касае за разпит на свидетели за установяване на обстоятелства от съществено значение за спора. Тези показания първоинстанционният съд е съпоставил с данните, отразени в приложените по делото писмени доказателства и със заключението в съдебно-счетоводната експертиза. Още повече, че административния орган не е положил усилия за изясняване на действителната фактическа обстановка, а е допуснал пропуск и непълнота в доказването. Съгласно чл. 44 от АПК, не е имало процесуална пречка посочените свидетели да депозират сведения още в фазата на административното производство. В случая не се касае за инцидентно установяване на трудов стаж, което несъмнено е недопустимо в административния процес. По делото е назначена и приета от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, която по безспорен и категоричен начин установява, че на Никола Николов за процесния период му се е заплащано трудово възнаграждение по разценки за строителството. Прецизни и точни са изводите в експертното заключение относно трудовото възнаграждение, което е начислявано на ответника пред ВАС. След като приложените по делото официални документи, свидетелски показания и кредитираната съдебно-счетоводна експертиза, не са оспорени от касационният жалбоподател, следва да бъдат ценени от съда и да се приемат за верни отразените в тях обстоятелства за действително положения труд от ответника и неговата категория. Несъстоятелно е изложеното в касационната жалба твърдение, че строително-монтажните работници и ИТР до началник на строителен обект включително в обособени групи, предприятия и организации извън отрасъл "Строителство" могат да ползват правата по т. 26 от ПКТП (отм.), при условие, че са били звена, обособени на самостоятелна стопанска сметка, заплащало им се е по разценките на строителството, дейността им се е отчитала в отрасъл "Строителство" и са се извършвали целогодишно строително - монтажна дейност на обекти с проекто-сметна документация. От втора категория труд по т. 26 и 66и ПКТП (отм.) е трудът на строително монтажните работници и ИТР до началник на строителен обект включително, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност. Съгласно правната норма на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г. ; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория; 2. по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория. За да зачете от втора категория труд времето, през което от м. 08.1973 г. - м. 08.1977 г. и от м. 01.04.1979 г. - до м. 31.07.1981 г. Николов е работил в администрация - строителен техник в Керамична фабрика към АПК - гр. Средец, строителен техник в ППУ "Москва" Комунални услуги гр. Средец, административният съд въз основа на доказателствата по делото е приел, че той е полагал труда си на строителни обекти, и заплащането на трудовото възнаграждение се е извършвало по разценки за строителството. Това становище на административния съд е правилно. Керамична фабрика към АПК - гр. Средец, и ППУ "Москва" Комунални услуги гр. Средец, където през процесния период е работил Николов макар и извън отрасъл "Строителство", са извършвали пряко строителна дейност и за дейността им се е заплащало възнаграждение по разценки за отрасъл "Строителство". Правилно първоинстанционният съд се е позовал на правната разпоредбата на т. 67 от ПКТП (отм.), съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. Трудът на ответника е от втора категория, тъй като той е полаган на строителни обекти, който труд не е с по-малка вредност и тежест отколкото в традиционния отрасъл строителство. Правилни са изводите на съда по същество, че след като през процесния период Николов е работил като "строителен техник" на строителни обекти, полагания от него труд е при условията на втора категория съгласно т. 66и от ПКТП (отм.), във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС, в които не са предвидени ограничения трудът да е полаган в звена, обособени на самостоятелна стопанска сметка, да им се е заплащало по разценките на строителството, дейността им се е отчитала в отрасъл "Строителство" и да са извършвали целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проекто-сметна документация. Относимият в процесния случай запис по т. 66и ПКТП (отм.) е: "Инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително". Следователно в него попада трудовият стаж на инженерно-строителните работници до началник на строителен обект включително. В този текст няма изискване посочената категория работници да работят в звена, обособени на самостоятелна стопанска сметка, да им се е заплащало по разценките на строителството, дейността им се е отчитала в отрасъл "Строителство" и да са извършвали целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проекто-сметна документация, каквото неправилно е приел касационният жалбоподател. Направеното от него тълкуване е стеснително и поради това е неправилно. В случая е било необходимо да се установи единствено дали длъжността "строителен техник" попада в категорията "инженерно-строителни работници до началник на строителен обект включително". Ирелевантно за приложението на това правило - "Инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително" - е дали Николов е работил в звена, обособени на самостоятелна стопанска сметка, да им се е заплащало по разценките на строителството, дейността им да се е отчитала в отрасъл "Строителство" и да са извършвали целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проекто - сметна документация, защото такова изискване в него няма. В конкретния случай съдът обосновано е приел, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на личната пенсия за ОСВ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - 24.03.2008 г., общия сбор на възрастта и годините трудов стаж Никола Тодоров Николов са 101 точки, 03 месеца, и 25 дни, поради което са били налице законовите предпоставки за нейното отпускане. При тази фактическа обстановка, административният орган е бил длъжен да отпусне исканата по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО пенсия. Постановеният от него отказ за отпускане на пенсия е незаконосъобразен и след като го е отменил и е върнал административната преписка - за ново разглеждане съгласно указанията по прилагане на закона, съдът е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение