Решение № 15749 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 103/2019 г.

Решение № 15749 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 103/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуален кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Бургас против решение № 2097 от 16.11.2018 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 2149/2018 г. С него се отменя решение № 1012-02-127#3/1.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас и разпореждане № 2113-02-1066#2/25.06.2018 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Бургас. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Г. Георгиев взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Георгиев срещу цитираното решение и разпореждане. С тях се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Възраженията са незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Поддържа, че има необходимия стаж от 15 г. по чл. 68, ал. 3 КСО при навършени 66 г. и 2 м. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил обжалваните актове. Установено е от приложената преписка, че със заявление от 9.05.2018 г. до директора на ТТП на НОИ Бургас Г. Георгиев е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган е установил, че при превръщането на стажа по чл. 104 има 16 г., 5 м. и 26 дни. От тях са извадени срока на военната служба и месец август 1997 г. при което действителния стаж е 14 г и 11 м. При липса на 15 г. действителен стаж е отказано отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Съдът при зачитане на стажа по трудова книжка от 15 г. и 11 дни е приел, че е налице действителен стаж от 15 г. по чл. 68, ал. 3 КСО, поради което правото на пенсия следва да бъде зачетено. При констатациите от фактическа и правна страна е отменено решението и разпореждането и делото върнато като преписка на органа за решаване на въпроса по същество. Решението е правилно като краен резултат. По приложените доказателства се констатират разминавания във фактите, от съществено значение за установяване и зачитане на правото на пенсия на Г. Георгиев. В приложената военна книжка на л. 52 е зачетен период от 16.10.1976 г. до 20.10.1977 г., а в трудовата книжка е записано, че е постъпил в ХЕИ Плевен на 1.10.1977 г. В приложеното удостоверение на л. 53, издадено от щаба на НШЗО Хр. Ботев е посочено, че е служил от 25.03.1976 г. до 29.10.1977 г. - 1 г. 7 м и 4 дни. Административния орган е зачел военна служба от 1 г. 6 м. и 26 дни. На л. 60 за месец август 1997 г. се води пълен месец осигурен, а в трудовата книжка записа е до 1.08.1997 г. -л. 8. В касационното производство се представя удостоверение от Държавна агенция "Архив", в което е посочено, че Г. Георгиев е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия от 26.03.1976 г. до 26.09.1977 г. При тези доказателства с различни удостоверявания и при спор за период от един месец, който недостига за 15 г. действителен стаж по чл. 68, ал. 3 КСО административният орган следва да анализира представените доказателства и да изведе обосновани изводи кои кредитира и кои не и на какво основание, след което да изведе обосновани фактически изводи относно наличието на действителния стаж по чл. 68, ал. 3 КСО, след което да се произнесе по заявено право за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Г. Георгиев. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила с мотивите на настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение