Решение № 7074 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2014 г.

Решение № 7074 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на министъра на отбраната срещу решение № 16705 от 13.12.2013 г. по адм. д. № 12407/2013 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Страшимир Василев Козаров, от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 16705 от 13.12.2013 г. по адм. д. № 12407/2013 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил чл. 15, ал. 3 от Наредба № Н-9 от 18.03.2011 г. за военно-почивното дело, издадена от министъра на отбраната (обн. ДВ, бр. 29 от 08.04.2011 г., доп., бр. 45 от 15.06.2012 г.) в частта, с която разпорежда, че лицата по чл. 3, т. 5 - военноинвалидите и военнопострадалите, както и членовете на техните семейства, ползват военно-почивните домове и хотели, управлявани от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", в неактивния сезон според приложение № 1. Съдът е приел, че чл. 226ж, ал. 1 ЗОВС и чл. 16 ЗВВ не въвеждат ограничение в правото на отдих, респективно правото на ползване на почивната база към министерството на отбраната. Въвеждайки това ограничение с оспорения текст на чл. 15, ал. 3 от Наредба № Н-9 от 18.03.2011 г., с подзаконов нормативен акт е въведено ограничение, което противоречи на цитираните закони и излиза извън рамките на овластяването с чл. 226ж ЗОВС. Неоснователен е и доводът за оправдана непряка дискриминация, защото установената практика да бъдат предпочитани в правото им на отдих военнослужещите обективно не съответства на целта на закона. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба. Постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Разпоредбата на чл. 226 г, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Нов - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) предвижда, че военнослужещите от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия, както и членовете на техните семейства ползват лечебните, санаториалните и профилактичните заведения, военните клубове, почивната и спортната база към министерството при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Според записа на чл. 226ж, ал. 1 ЗОВСРБ, . (Нов - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.), пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от войните, както и членовете на техните семейства ползват лечебните заведения, санаториумите и профилактичните заведения, почивната и спортната база и военните клубове към Министерството на отбраната при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. Следователно ЗОВСРБ, който е специалния закон и по силата на чиято делегация е издадена Наредба № Н-9 от 18.03.2011 г. за военно-почивното дело, не предвижда преференциални условия относно правоимащите по чл. 226г, ал. 1 спрямо тези по чл. 226ж, ал. 1 от същия закон. Такива са създадени обаче с чл. 15, ал. 3 от цитираната наредба, според който лицата по чл. 3, т. 5 - военноинвалидите и военнопострадалите, както и членовете на техните семейства, ползват военно-почивните домове и хотели, управлявани от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", в неактивния сезон според приложение № 1. В тази връзка правилни са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, които са в смисъл, че с подзаконов нормативен акт е въведено ограничение, което противоречи на ЗОВСРБ и чл. 16 от ЗВВ и излиза извън рамките на овластяването по чл. 226ж, ал. 1 ЗОВСРБ. Разпоредбата на чл. 16 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите (ЗВИВП), регламентира правата на военноинвалидите и военнопострадалите на отдих до 15 дни и профилактика и рехабилитация до 30 дни веднъж годишно в почивните бази и болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД, без да съдържа ограничение за периода от годината, през който тези права могат да бъдат упражнени. Наред с изложеното следва да се има предвид и че текста на чл. 15, ал. 3 от Наредба № Н-9 от 18.03.2011 г. за военно-почивното дело е в противоречие с нормата на чл. 2, ал. 1 ЗВИВП, който прогласява, че държавата полага особени грижи за военноинвалидите и военнопострадалите, като им осигурява съответни условия за интегриране в обществения живот. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) не допуска предоставянето на услуги при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1. Наличието на увреждане при военноинвалидите и военнопострадалите ги поставя в специфично лично и обществено положение. В тази връзка правилен е и изводът на тричленния състав на ВАС, че доводът за оправдана непряка дискриминация е неоснователен, защото установената практика да бъдат предпочитани в правото им на отдих военнослужещите обективно не съответства на целта на закона. По изложените съображения подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,