Решение № 14099 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2020 г.

Решение № 14099 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район "Банкя" при Столична община, против Решение № 7737/09.12.2019 г., постановено по административно дело № 8459/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-6476/20.06.2019 г. на Началника на СГКК - София, одобряваща изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банкя, състоящо се в промяна на северната, западната и южната граница на поземлен имот с идентификатор 02659.2196.369, в съответствие с границите на УПИ VI-32, кв. 2 по регулационния план на кв. "Вердикал", одобрен със Заповед № 93/21.03.1966 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не съобразил действителната фактическа обстановка, довело до погрешни правни изводи. Иска се отмяна на решението, ведно с последиците от това. Жалбата се поддържа от адвокат Л. Панайотова, която моли да бъде уважена по съображения, развити в писмена защита. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответните страни – Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, Б. Денчева, Н. Пишиев, Е. Белева, Н. Пишиева, Б. Василев, М. Пишиев, С. Янкова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, тъй като съдът не е установил действителните факти от значение за правилното решаване на случая, както и не се е произнесъл по въпроса налице ли е спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. По изложените съображения предлага съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Настоящият съдебен състав споделя изразеното от представителя на прокуратурата становище за неправилност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място, първостепенният съд е следвало да уточни предмета на правния спор, с оглед наличието на правен интерес на оспорващия. С процесната заповед се одобрява промяна в разположението на три от границите на поземлен имот с идентификатор 02659.2196.369 – северната, западна и южна граница, но по същество Кметът на Район "Банкя" е изразил несъгласие с изменението на южната граница, която е с имот 02659.2196.1031, представляващ второстепенна улица – общинска собственост, като именно относно това изменение, засягащо улицата, за него е налице правен интерес от оспорването. В този смисъл, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя да уточни дали обжалва заповедта в цялост или само досежно частта, с която се засяга имот 02659.2196.1031, и в зависимост от отговора да извърши преценка за допустимостта на жалбата против заповедта, в останалите й части. На следващо място, спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Необоснован е изводът на съда за това, че изменението в кадастъра следва границите по действащ регулационен план, одобрен със Заповед № 93/21.03.1966 г., след като по делото са представени доказателства, че за територията на гр. Банкя, кв. Вердикал, е налице последващ регулационен план, одобрен със Заповед № 310/12.07.1976 г. Не е установено, кой от двата плана е действащ по отношение на процесния имот и граничещата с него второстепенна улица, като без да разполага с безспорни доказателства в тази насока, съдът е приел, че имотът не попада в обхвата на плана от 1976 г. Същевременно, данни в обратния смисъл се съдържат в представената по делото скица № 15-644910/17.07.2019 г. на поземлен имот с идентификатор 02659.2196.369 /на л. 23/, в която е отразен номерът на имота по предходен план: "32, кв. 4, парцел IX", която номерация е различна от номерацията му по плана от 1966 г., като видно от съдържанието на Заповед № 310/12.07.1976 г., с която са одобрени застроителния, регулационен и кадастрален план на гр. Банкя, в предметния й обхват е и "квартал 4, парцел IX". За да установи тези спорни обстоятелства съдът се е нуждаел от специални знания, каквито е можел да получи по реда на чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК чрез служебно допускане на съдебно-техническа експертиза, при липса на искане от страните за това. Съдебният състав на Административен съд – София град не е отговорил и на определящ за материалната законосъобразност на оспорения акт въпрос, а именно налице ли е хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР – спор за материално право относно местонахождението на южната граница на поземления имот. Предвид изложените мотиви и тъй като съдебното решение е постановено при посочените по-горе процесуални нарушения, които са съществени и не могат да бъдат преодолени от настоящата съдебна инстанция предвид разпоредбите на чл. 219 и чл. 220 АПК, същото ще следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените от настоящия съд указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,