Решение № 9721 от 16.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Стамболийска и П. Коцева, чрез процесуалния им представител адв. В. Велчев, против решение 98/01 февруари 2023 г. по адм. д. 654/2022 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Писмени възражения са депозирани в законовия срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, състав на второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Стамболийска и П. Коцева срещу заповед З-224/26 май 2022 г. на зам. Кмета на Община Правец, с която на основание чл. 225а, ал.1, във вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ и констативен акт 20 от 17 декември 2021 г., в качеството им на извършители е наредено да премахнат незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ, представляващ Канализационно отклонение, изграден в асфалтовата настилка пред ПИ 153 и ПИ 152 по Изменение на действащ кадастрален план на с. Разлив, Община Правец, Област Софийска за отстраняване на непълноти попълване на поземлени имоти в махала Сираковска, който имот представлява местен път собственост на община. Съдът отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни и този съд ги споделя като препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2, предл посл. АПК. От заключението на съдебно техническата експертиза се установява категорично, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, представляващ изградено Канализационно отклонение за отвеждане на отпадни води от жилищни сгради в ПИ 153 и ПИ 152, което се състои в прокопаване на асфалтовата настилка на местен път, с дължина 3,00 м. и ширина 0,45 м. и е поставена PVC тръба, която да отвежда отпадните води. Противно на твърденията в касационната жалба вещото лице е съобразило и анализирало съществуващото на място с констатираното при проверката на контролните органи. Установено е, че канализационното отклонение е изградено с PVC тръба Ш 110, което пресича напречно местен асфалтиран път, собственост на общината, изкопът е запълнен, като пътното платно е възстановено с бетонов разтвор. Строежът е извършен през 2016 г. За изграждането на отклонението няма данни за издавани и одобрявани строителни книжа. Не е издавана заповед на кмета на Община Правец за учредяване Право на прокарване през имот собственост на Община Правец, както и няма приложено разрешение за заустване на отпадните води в дерето. Въз основа на тези фактически констатации съдът е достигнал до верен правен извод, че не се касае за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ЗУТ, а за основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 ЗУТ, тъй като дейностите са свързани с прокопаване на пътна асфалтова настилка, за което съгласно чл. 72, ал. 1 ЗУТ се изисква разрешение за строеж. Доводите на касационните жалбоподатели, че е налице единствено смяна на канализационните тръби, са неоснователни, тъй като не са подкрепени с доказателства. Предвид времето на завършване на строежа във вида, в който е установен, не са налице предпоставките за неговата търпимост по § 16 ПР ЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗ ЗИД ЗУТ, както обосновано приема съдът. Наведените в обратна насока доводи в касационната жалба за търпимостта на строежа, са неоснователни. По делото са налице данни, които не са оборени в съдебното производство относно обстоятелство, че строителството е извършено през 2016 г. Канализационната инсталация представлява строеж, доколкото е с предназначение за отвеждане на отпадните води в дерето. Дори да се приеме, че канализационното отклонение е изградено през 80-те години, каквито твърдения са изложени в касационната жалба, то същото няма характеристиките на търпим строеж видно от заключението на вещото лице по приетата СТЕ, не е бил допустим по разпоредбите, които са действали по време на изграждането му, нито по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Като е приел, че строежът е изграден без строителни книжа и не е в режим на търпимост, поради което подлежи на премахване, съдът е постановил правилно решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Искането на ответника за присъждане на разноски е недоказано, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав