Решение № 1889 от 21.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Хадживасилева, гр. Варна, подадена чрез процесуалния й представител адв.Д.Петкова-Топалова, против Решение 248/01.03.2022 г., постановено по адм. дело 2362/2020 г. по описа на Административен съд Варна /АС-Варна/, с което е отхвърлена жалбата на Хадживасилева против Ревизионен акт /РА/ Р-03000319004760-091-001/06.07.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - Варна, потвърден с Решение 220/29.09.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът в нарушение на чл. 183 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК не е изключил от доказателствения материал по делото електронните образи на разходни касови ордери /РКО/, разписки за пощенски парични преводи, товарителници и прочие писмени доказателства, приложени на оптичен носител от Еконт Експрес ООД, които не са представени в оригинал или в официално заверен препис по делото. В този порядък излага съображения и че е нарушено правото на защита на страна да проведе производството по чл. 192 от ГПК във с § 2 от ДР на ДОПК по заявеното оспорване истинността на същите частни документи. В този смисъл счита, че изводът на съда, че по делото са налице годни и относими доказателства т.нар. електронни таблици, съдържащи всъщност вторична/обобщена информация на данните от визираните първични счетоводни документи, и изготвената въз основа на тях и данните от счетоводството и ERP системата /последните отново вторичен източник на информация/ на Еконт Експрес ООД Комплекса съдебно-счетоводна и компютърна експертиза, отразяващи твърденията на органите по приходите в РА и РД, е неправилен. Аналогично счита, че приобщените към ревизията доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на образуваното досъдебно производство, не установяват в условията на пълно доказване фактите възприети в РД и РА от органите по приходите, а и съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е изградил изводите си въз основа на доказателствен материал, събран в нарушение на чл. 163 и чл. 200 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Иска отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция ОДОП гр. Варна, чрез процесуалният си представител юрк. Йовкова, оспорва касационната жалба в писмен отговор и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 110,98 лева за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Варна е законосъобразността на РА Р-03000319004760-091-001/06.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 220/29.09.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в който спрямо С. Марковска /сега Хадживасилева/ в резултат на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, са установени публични задължения за внасяне, както следва: 1. За ДДС за внасяне за данъчни периоди от м.09.2015 г. до м. 04.2018 г. /вкл./ в размер общо 41 531,23 лева /главници/ и 15 553,40 лева /лихви/; 2. За данък по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на: 199 лева за 2014г. ведно с лихви за забава в размер на 104,74 лева, 4 982 лева за 2015 г. и лихви за забава в размер на 2 110,69 лева, 7 174 лева за 2016 г. и лихви за забава в размер на 2 313,80 лева, 3 832 лева за 2017 г. и лихви за забава в размер на 849,49 лева и 65 лева за 2018 г и лихви за забава в размер на 7,82 лева; 3. За вноски за ДОО по КСО за самоосигуряващо се лице за периода 2014 2018 г. в размер общо на 12 806,43 лева, ведно с лихви за забава в размер общо на 4 271,44 лева; 4. За здравноосигурителни вноски по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за периода 2014 г. 2018 г. в размер на обжалваната част общо от 6 901,92 лева и лихви за забава в размер общо на 2 320,64 лева и 6. За вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице за периода 2014г. 2018 г. в размер общо на 4 864,70 лева и лихви за забава в размер общо на 1 636,32 лева. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, АС Варна е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведен по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, при установено обстоятелство по смисъла на чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК. В хода на производството е установено, че през ревизираните периоди С. Хадживасилева /тогава Марковска/ е осъществявала електронна търговия със стоки на дребно, основно дрехи, които продажби са реализирани до крайните клиенти чрез куриерската фирма Еконт Експрес ООД, без регистрация като ЕТ и без регистриран ЕКАФП. Въз основа на представени от "Еконт експрес" ООД на 1 брой електронен носител диск, съдържащ електронни справки за получени и изпратени от ревизираното лице пратки, изпратени парични преводи, получени наложени платежи и парични преводи и снимки на документи, както и приложен от същото дружество Договор от 04.05.2015 г., сключен със С. Марковска /тогава, бел. моя/, било установено че са налице данни за 2 572 бр. товарителници с обща сума на изплатени суми по НП /относно 192 бр. товарителници и получени суми общ в размер на 7 080,56 лева/ и ППП /относно 2 218 бр. товарителници и сума от общо 96 787,77 лева/ в размер общо на 103 868,33лева. Отделно от същото дружество били изискани и представени по аналогичен начин /на 1 брой диск, съдържащ идентични доказателства, вкл. и Договор от 09.05.2016 г., сключен с това лице/ данни за всички изпратени пратки и получени суми от името на В. Цолова. Съобразно същите доказателства и приобщените такива от образуваното Досъдебно производство 143/2018 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Варна, пр.преписка 8664/2019г. по описа на Окръжна прокуратура Варна /изготвена графологична експертиза, протоколи за разпит на свидетели и протоколи за разпознаване на лица по снимки/, за периода 01.01.2016 г. 31.12.2017 г. било прието, че подписът за клиент в Договорът от 09.05.2016 г., съответно подписите и ръкописният текст върху приложените в оригинал по досъдебното производство Разписки за доставка на пощенски пратки/пощенски запис са изпълнени от С. Марковска /за две от разписките е установено, че ръкописния текст и подписът под него е изпълнен от Т. Марковски, съпруг по това време на С. Марковска/, както и че са на лице данни за 4 304 броя товарителници за доставка на дрехи с обща сума, изплатена по НП и ППП в размер на 217 509, 25 лева. В обобщение е изведен изводът, че през ревизираните период С. Марковска /под собственото си име за периода 2014 г. 2015 г. и за м.02, 03 и 04.2018г. и под името В. Цолова за периода 2016г. 2017 г./ е осъществявала търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/ - системни покупко-продажба на стоки /основно дрехи/ чрез куриерското дружество Еконт Експрес ООД, без регистрация по ТЗ. След обработка и анализ на предоставената информация от "Еконт Експрес" ООД, събраните доказателства в хода на извършените насрещни проверки и приобщените материали от досъдебното производство, предвид липсата на предоставени доказателства и дадени обяснения от самото РЛ, органите по приходите са извели извод, че всички приходи, получени от С. Марковска през 2014 г. са на обща стойност 3 588 лева /за м.11 и м.12/; през 2015 г. на обща стойност 87 947,48 лева; през 2016 г. в размер общо на 133 980,10 лева; за 2017 г. в размер общо на 80 158,45 лева и през месеците 02, 03 и 04.2018 г. в размер общо на 2 406,05 лева, които са реализирани, но укрити, липсват и подадени ГДД за съответните данъчни периоди. С оглед така установеното ревизиращият екип приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, поради което основата за облагане по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО била определена по реда на чл. 122-124 а от ДОПК. От анализираните данни за изплатени суми по НП и ППП, органите по приходите са приели, че през ревизираните периоди задълженото лице е получило доходи в посочените размери от осъществените продажби. Преценили са, че тези доходи са от регулярна търговска дейност и подлежат на облагане на основание чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, поради което за тях е установен дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ (данъчните основи са определени като разлика между установените приходи и съпоставимите им разходи, последните изчислени при възприета надценка от дейността в размер на 50 %, и след приспадане на размерите на дължимите ЗОВ) в посочените по-горе размери и формирали осигурителен доход за определяне дължимите вноски за ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО. Въз основна на същия анализ органите по приходите са възприели и извършени облагаеми доставки и достигнат облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС през м. Септември 2015 г. от Марковска, която не се е регистрирала по ЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 102, ал. 3 вр. с чл. 67 и чл. 96 ЗДДС е начислен ДДС за укритите доставки в размер общо на 41 531,23 лева за данъчни периоди от м. 09. 2015 г. /след 29.09.2015 г./ до м. 04.2018 г. /вкл./, ведно със следващите се лихви за забава в размер общо на 14 688,10 лева. След анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и изготвените съдебни експертизи СОЕ, КССчКЕ и ССчЕ (възпроизвеждайки ги подробно в съдебния акт), и становищата на страните, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при доказано от органите по приходите основание по смисъла на чл. 122 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ДОПК за преминаване към особения ред за облагане специалния ред на кодекса и при правилно приложение на материалния закон. В този порядък съдът е приел, че правилно органите по приходите са изследвали получените суми по конкретни дати за продажбата на стоки, посочени в справки от куриерска служба Еконт Експрес ООД за ревизирания период, в съвкупност с останалите събрани в хода на ревизията доказателства, от които доказателства безспорно се установява че Марковска е действала като търговец, извършвала е независима икономическа дейност и получавала приходи от нея - от търговия със стоки - дрехи, продавани по интернет, изпращани чрез пощенски оператор Еконт експрес ООД с наложен платеж, и то във възприетите от органите по приходите размери. Тези изводи са сторени на база сключения договор от 04.05.2015г. между жалбоподателката /електронен търговец/ и Еконт Експрес ООД /куриер/, в който е посочен и интернет адреса на електронния магазин https://www.facebook.com/CHIC.Bulgaria. Данните за всяка от извършените продажби са обобщени в предоставена от Еконт Експрес ЕООД таблица в електронен вид, подписана с електронен подпис, които носят конкретна информация за всяка от извършените продажби. От приобщените по делото доказателства, вкл. тези от Окръжна прокуратура - Варна с протокол 1354660/28.09.2019 г. (вкл. и съдебно-почеркова експертиза, съдебно-компютърна експертиза), е прието за установено и че същата се е представяла с чужда самоличност за В. Цолова пред служителите на Еконт Експрес ООД в периода 2016 г. и 2017 г., под чието име е осъществявала аналогична търговия, по електронен път, чрез лицензиран доставчик на пощенски услуги. По възраженията на оспорващата съдът е приел, че за доказване получаването на приходи от извършени облагаеми доставки, чрез куриер, е достатъчно наличието на документи при доставчика на пощенската услуга, които по несъмнен начин удостоверяват страните по доставката, времето и мястото на нейното извършване /предаване на стоката/, плащането на цената по наложения платеж или пощенския паричен превод, както и предаването й на крайния клиент, при условията, съгласно договора за извършване на куриерски услуги. За каквито доказателства са приети именно представените от Еконт експрес ООД справки от данни на технически носител, създадени от него като електронен документ, подписан с квалифициращ електронен подпис, с позоваване на мотивите към Решение 5798/19.05.2020 г. на ВАС по адм. дело 1201/2020 г., Първо отделение. Аргументирал се е че конкретните справки по делото представляват доказателство за отразените в тях записвания, доколкото са информация от специализиран софтуер на доставчика на куриерски услуги Еконт експрес ООД, с който ревизираното лице лично, а за част от периодите и под чужда самоличност, е имало сключен договор. Данните от информацията в справките е потвърдена и от заключението на Комплексна съдебно-счетоводна и компютърна експертиза /КССчКЕ/, въз основа на което е прието и че програмният продукт /Контеса Мария/ работи в реално време и отразява всяко едно действие, относно пратките: приемане, предаване, приемо-предаване на пратката между отделните участници в доставката, услуги по пратката и др., като са изградени алгоритми за отделните операции; съдържа съдържат данни за пратките и извършените парични преводи, в т.ч. за подател, получател, платец, услуги, офис и дата на приемане, офис и дата на предаване, име на приел и предал служител, описание на съдържанието на пратката; при липсата на възможност за правене на корекции след предаване на пратка/изплащане на паричен превод към краен клиент и пълното съответствие между данните в софтуера и данните в таблиците, предоставени от Еконт експрес ООД в приложения по делото СD. Съдът е възприел въз основа на същото заключение и че при изплащане на суми по НП и ППП към клиент в ЕRР системата Контеса Мария Разходен касов ордер за изплащане на наложен платеж и Разписка за изплащане на ППП се генерира автоматично, след въвеждане на всички данни и подпис, чрез използване на компютър и таблет, а сумите влизат паричния поток и ежемесечно се пренасят в счетоводната система, като за периода 2014 - 2018 г., процесът също е бил автоматичен, но разписката е възпроизвеждана на хартия, с ръчно изписване на трите имена и подпис. Този анализ налагал извод, че издаването /генерирането/ на РКО и разписки за изплатени пощенски парични преводи по осъществени доставки, е последващо, вторично действие на програмата, следствие на въведените данни за вече извършеното изплащане в специализирания софтуер, поради което и посочените писмени документи, РКО и разписки за ППП само материализират осъщественото плащане, отразено в софтуера, който ги генерира автоматично, поради което нямат характера на първични спрямо въведените данни.. С тези аргументи съдът е приел, че последните (очевидно имайки в предвид снимките на РКО и разписки за ППП, бел.моя) имат самостоятелна доказателствена стойност, по арг. на чл.54 ал.1 т.4 вр. ал.3 от ДОПК и не представляват вторични записвания, имат характеристиките и на електронен образ на писмен документ, с издател третото неучастващо лице, което ги е представило с квалифициран електронен подпис, записите в тях са четливи, с изискуемите реквизити на счетоводен документ, вкл. и при липса на задължение за полагане на подпис от получателя по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗСч, са редовни от формална страна, поради което и липсата на оригинали и/или официално заверени преписи от същите (налични са само 14 броя такива) не опровергава изводите на органите по приходи за системно извършване на търговска дейност от ревизираното лице и получаване на регулярни доходи от нея, в посочените в РА размери, по данъчни периоди. Отделно е счетено с позоваване на същата КССчКЕ, че справките в приложения СD, с данни за изплатените парични преводи на ревизираното лице, във формат на екселски таблици, представляват първична информация от специализирания софтуер на Еконт експрес ООД, обективирана в издаден от куриера електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, поради което имат самостоятелно доказателствено значение, независимо от възможността за снабдяване с оригинали на РКО или разписки за ППП, поради което и напълно е споделено позоваването на ответната страна на Решение 12606/13.10.2020 г. на ВАС по адм. дело 6279/2020 г., Първо отделение, както и на Решение 5798/19.05.2020 г. на ВАС по адм. дело 1201/2020 г., Първо отделение и Решение 14574/25.11.2020 г. на ВАС по адм. дело 8341/2020 г., Първо отделение. Така е формира извод, че ревизираната е реализирала доходи, в точно установените от приходните органи размери, обуславящи дължимостта на данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, съответно е на лице и осигурителен доход, поради което и задълженото лице дължи ЗОВ в качеството си на самоосигуряващо се по смисъла на КСО и ЗЗО във визираните в РА размери. Въз основа на горното, АС Варна е приел и, че през м. 09. 2015 г. ревизираната е превишила задължителния оборот за регистрация по ЗДДС и считано от 29.09.2015 г. дължи ДДС за извършените от нея облагаеми доставки. Поради това е счел, че на основание чл. 102, ал. 3 вр. с чл. 67 и чл. 96 ЗДДС законосъобразно с РА е начислен ДДС в общ размер от лв., ведно със следващите се лихви за забава. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на изводите на съда от фактическа и правна страна. Спорът между страните по делото се свежда до твърдените от органите по приходите факти и обстоятелства че ревизираното лице е доставяло стоки до клиенти чрез "Еконт Експрес" ООД, които са му заплащали доставките с наложен платеж, което е възприето като укрити приходи, поради което ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На следващо място спорът е и относно това дали обемът и характерът на осъществяваната дейност я квалифицира като търговска по смисъла на ТЗ, съответно независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, и дали лицето е реализирало и осигурителен доход по смисъла на КСО. Не на последно място сто и въпросът относно размерът на реализираните приходи/доходи. Както се посочи фактическите констатации в ревизионния акт са направени въз основа на получените данни от трето лице "Еконт експрес" ООД, както в табличния им обобщен вид, така и в съвкупната им преценка със снимки на първични счетоводни документи, приложени на технически носител, вкл. и да доказателства /експертизи и снети обяснения/ събрани в хода но досъдебното производство, образувано спрямо С. Хадживасилева, като аналогично фактическите изводи на състава на съда са изградени въз основа на същия този доказателствен материал в съвкупната му преценка с изготвените СОЕ, ССчЕ и КССчКЕ по делото. В този порядък и както правилно се поддържа в касационната жалба първостепенният съд при отправено до него искане по смисъла на чл. 183 от ГПК за представяне на оригиналите на посочените писмени доказателства, депозирани в хода на ревизията като електронни образи по смисъла на новоприетата норма на чл. 183 ал. 2 от ГПК, в нарушение на съдопроизводствените правила не се е произнесъл с нарочно определение и не е задължил ответника да ангажира същите в оригинал. Тук е мястото да се посочи, че нормата на чл. 183 ал. 1 от ГПК е категорична и не прави разлика между хипотезите, в които оригиналите на документите се държат от страната, която представя преписа им по делото или не и се намират в трето за спора лице. Съобразно трайно установената съдебна практика при поискване на оригинала по реда на чл. 183 от ГПК страната е длъжна да депозира оригинала или официално заверен препис на документа, неизпълнението на което задължение е скрепено със санкцията по изключването му от доказателствения материал по делото. Или дължимото поведение на първостепенния съд е било да задължи ответника да представи оригиналите на всъщност изготвените като писмени доказателства (а не като електронни документи) РКО, ППП, товарителници и прочие документи, съдържащи се като електронни образи в представения в хода на ревизията диск от Еконт Експрес ООД, като при неизпълнение на това задължение е дължал изключването им от доказателствения материал по делото. Аналогично на многобройните дела, образувани пред съдилищата по аналогични казуси, главният спорен въпрос по делото е дали представените от третото лице документи са електронни документи по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, а и дали представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, е достатъчно като документална опора на констатациите на оспорения РА. От въпросните документи, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи и споделени от съда, вкл. и на база приетата по делото КССчКЕ, предвид материалите, по които същата е изготвена, като тези оплаквания на касатора са напълно основателни. От значение за установяване получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител, нито данните от счетоводството на Еконт Експрес ООД и/или използвания от него програмен продукт Контеса Мария, при своевременно стореното оспорване на данните от тях от страна на Хадживасилева. Съдебната практика, на която се е позовал първостепенният съд, е постановена при липсата на заявено такова оспорване, респ. при наличието на други събрани от приходната администрация годни доказателства и доказателствени средства (извън самите екселски таблици на Еконт Експрес ООД), подкрепящи фактическите им констатации, каквато не е фактическата обстановка по настоящото дело. В случая, първичните документи е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал или официално заверен препис. Противно на възприетото от състава на АС - Варна те не са съставяни като електронни документи. Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. В същия смисъл Върховният административен съд вече се е произнасял по сходни спорове така например решения по адм. дела 5763/19 г, 9264/19 г.; 2823/20 13306/2019 г. На следващо място основателно е и касационното възражение, че при така заявено оспорване на възприетите в хода на ревизията факти, първостепенният съд е изградил част от изводите си и въз основана на експертизи, които не са изготвени нито в хода на съдебното, нито в хода на ревизионното производство, в нарушение на съдопроизводствените правила, дефинирани в чл. 195 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, а и въз основа на обяснения от трети лица, снети в хода на досъдебното производство в нарушение на изискването за устност и непосредственост на свидетелските показания. Или съставът на съда е допуснал твърдяното от касатора нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат, на което е налице липса на установяване на относимите факти и обстоятелства и съответното на тях обсъждане и преценка, във връзка с наличието на основанието по чл. 122 ал. 1 т. 2 от ДОПК, с установяване на точния размер на реализирания от ревизираното лице доход, наличието на данни за укрити приходи или доходи, респ. облагаеми доставки, вкл. и осигурителен доход, и за евентуалния размер на публичните вземания. Допуснатите процесуални нарушения от съда са съществени, тъй като са довели до нарушаване правото на защита на оспорващия, до непопълване на делото с допустими и относими доказателства и доказателствени средства, което не може да бъде сторено в настоящото производство, тъй като биха се лишили страните от двуинстанционен контрол на съдебния акт. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на страната, до непопълване на делото с относими и допустими доказателства, съответно до неизясняване на фактите, имащи отношение за правилното разрешаване на спора. на лице е касационното основание по чл. 209 т. 3 от АПК и съдебният акт следва да бъде отменен, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, с оглед заявените от С. Хадживасилева оспорвания и доказателствени искания, съдът следва да отдели спорното от безспорното, да задължи ответника по реда на чл. 183 от ГПК във вр. с чл. 144 от ДОПК да представи оригиналите или официално заверени преписи от оспорените писмени доказателства, като му разясни и последиците от неизпълнение на това задължение. След което съдът следва да извърши цялостен и подробен анализ на приетите по делото доказателства (след като изясни и въпроса относно подписването на данните от Еконт Експрес ООД с КЕП), включително писмени документи в оригинал или официално заверен препис (РКО, разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, товарителници, и прочие), ако се представят, но при спазена процедура по изискването им и преценка на евентуалните причини по непредстяването им (по аргумент и от чл. 165 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, при което положение следва да укаже и доказателствената тежест, която би била за приходната администрация). При наличие на представени оригинални документи и поддържано оспорване по смисъла на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК да открие производството и укаже на страните доказателствената тежест съобразно правилото на чл. 193 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, вкл. и прецени необходимостта от допускането на съдебно графологична и повторна ССчЕ експертизи. След изясняване на горните обстоятелства, първоинстанционният съд следва да посочи въз основа на кои факти и обстоятелства приема, че ревизията е правилно проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, налице ли са предпоставки за облагане на РЛ с данък по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ, както и дали са налице предпоставките за регистрирането му по ЗДДС и към кой период, дължи ли РЛ заплащане на ДДС, в какъв размер и за кои извършени от него стопански операции, както и правилно ли е определен размера на задълженията за ЗОВ. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,