Решение № 6371 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14579/2016 г.

Решение № 6371 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14579/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Видахим" АД, гр. В. срещу решение № 140/18.11.2016 г. на Административен съд гр. В. по адм. д. № 158/2016 г., в частта в която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения № 0528 - 1 от 25.05.2016 г. на главен специалист "Публичен изпълнител" при община В., потвърден с решение рег. № Ж 03 - 262/24.06.2016 г. на Началника на отдел "Местни данъци и такси" при община В.. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че по отношение на "нежилищните имоти" на дружеството неправилно е начислена такса битови отпадъци /ТБО/ за 2015 г. в частта досежно услугата за "сметосъбиране и сметоизвозване". През процесния период дружеството не било генерирало отпадъци поради спряна производствена дейност. А декларация за неползване на имотите не била подадена поради липса на разписан ред в местната наредба по чл. 9 ЗМДТ за подаване на такива. Аргументира като неправилни изводите на първоинстанционния съд досежно приетата ирелевантност на представените като доказателства по делото заповеди за спиране на производствената дейност на дружеството. Приема, че при липса на предвиден ред за установяване ползването или не на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, служебно задължение на приходната администрация при общината е да установи този факт независимо дали дружеството е поставяло въпроса на обсъждане или не. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение в оспорената част и постановяване на друго, с което обжалваният Акт за установяване на задължения № 0528 - 1 от 25.05.2016 г. на главен специалист "Публичен изпълнител" при община В., потвърден с решение рег. № Ж 03 - 262/24.06.2016 г. на Началника на отдел "Местни данъци и такси" при община В., да бъде отменен изцяло. Ответникът, Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община В., изразява писмено становище за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред Административен съд гр. В. е образувано по жалба на "Видахим" АД, гр. В. срещу Акт за установяване на задължения № 0528 - 1 от 25.05.2016 г. на главен специалист "Публичен изпълнител" при община В., потвърден с решение рег. № Ж 03 - 262/24.06.2016 г. на Началника на отдел "Местни данъци и такси" при община В.. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения акт в частта досежно "нежилищните му имоти" /в останалата част решението като необжалвано е влязло в сила/ по отношение на задължението за такса битови отпадъци по пункт първи "сметосъбиране и сметоизвозване" за данъчен период - 2015 г., съдът е обосновал дължимост на същата и липса на предпоставките по чл. 71, т. 1 ЗМДТ за несъбиране на таксата. Приел е, че съгласно посочената разпоредба в актуалната спрямо данъчния период редакция, ТБО не се събира за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Предвид установеното предоставяне на услугата от страна на община В. и липсата на подадена декларация за неползване на имотите от дружеството, съдът е обосновал дължимост на таксата за услугата. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът следи и служебно. При извършена проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав мотивира валидност и допустимост на обжалването съдебно решение. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Спорът между страните касае приложението на чл. 71, т. 1 ЗМДТ досежно декларираните от "Видахим" АД, гр. В. "нежилищни имоти" за данъчния период - 2015 г. Съгласно текста на посочената разпоредба в относимата към периода редакция, ТБО не се събира за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Касаторът твърди, че не е ползвал услугата за периода, тъй като не е генерирал отпадък, който да бъде събиран и извозван от общината. Представил е заповеди за спиране на производствената дейност в обектите. Като твърди, че независимо, че не е подал декларация за неползване на услугата за периода за тези имоти, служителите на приходната администрация били длъжни служебно да проверят ползването/неползването на услугата по този пункт. Възраженията са неоснователни, а обжалваното решение в оспорената част - правилно. ТБО за "сметосъбиране и сметоизвозване" не се събира, когато услугата не се предоставя затова, че имотът не се ползва, само когато е налице и втората кумулативна предпоставка, а именно: задълженото лице е подало декларация по образец до края на предходната година в общината по местонахождението на имота, с която заявява неползването на имота пред следващия данъчен период. Единствено реализирането и на двата елемента от фактическия състав в условията на кумулативност е основание за неплащане на таксата за услугата по този пункт. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в Наредбата на Общински съвет В. по чл. 9 ЗМДТ, органът на местно самоуправление в общината е определил редът, по който собствениците на имотите следва да декларират, че няма да ги ползват. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата на О. В. за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги, декларация за неползване на имота се подава от собственика до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Дружеството касатор не отрича, че не е подало такава декларация. Липсата на елемент от фактическия състав обосновава извод за липса на предпоставката, при която таксата не се събира за посочената услуга. След като дружеството не е подало декларация за неползването на "нежилищните имоти" за данъчния период 2015 г., дори и същото да не е произвеждало отпадък поради спиране на производствената дейност, данъчната администрация няма служебно задължение за проверява "ползването/неползването на имотите". Такова задължение би възникнало при декларирано неползване на имотите и съмнение от страна на администрацията досежно декларираните обстоятелтва. В конкретната хипотеза, изводът на първоинстанционния съд за дължимост на ТБО за "сметосъбиране и сметоизвозване" на "нежилищните имоти" на дружеството за 2015 г. поради липсата на подадена декларация до края на 2014 г. за неползване на имотите, е правилен. Горното обосновава неоснователност на касационната жалба, която следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд